ББР очаква 250 млн. лв. загуба за 2021 г. заради провизиите по големите кредити

Служебният икономически министър Кирил Петков обяви, че за някои от заемите ще бъде сигнализирана прокуратурата

Кирил Петков
Кирил Петков    ©  Юлия Лазарова
Кирил Петков
Кирил Петков    ©  Юлия Лазарова

Топ 20 експозициите на държавната Българска банка за развитие, които са отговорни за 90% от сумата на кредитния портфейл, са обслужвани, но прекомерно рискови и затова се очаква да донесат съществени загуби. Това беше накратко посланието на служебния икономически министър Кирил Петков при изслушването му в парламента.

"Оправданието защо са давани такива големи кредити е: банката да е на печалба. За 2020 г. тя е на 130 млн. лв. загуба, а за първите шест месеца на тази година ще бъде близо 100 млн. лв.", обяви той. На конкретен въпрос за нуждата от провизии по големите експозиции обаче Петков сподели, че ръководството на банката в момента ги преглеждат и анализират, но предварителните очаквания са за около 250 млн. лв. загуба за 2021 г.

Друг съществен проблем с конкретно тези експозиции, които той очерта, е, че средният матуритет на топ 20 заема надвишава 10 години. Това се дължи на струпването на по-голямата част от плащанията по главницата в края на срока на кредитите. За ⅔ от двадесетицата е предвидено "балонно" плащане на падеж. Това според Петков съществува като практика по света, но е рисково и би трябвало да е съпътствано с перфектни обезпечения.

Казус по казус

В случая с ББР обаче обезпеченията често се оказват доста съмнителни. Министърът демонстрира това с няколко казуса, без да назовава конкретни имена.

За един от заемите от 150 млн. лв. той обясни, че обезпечението са били имоти, с които дружеството не бива да се разпорежда, докато заемът не е погасен. Предвидената санкция, ако това се случи обаче, била едва 5000 лв. От описанието на казуса има вероятност да се визира "Благоевград БТ".

Друг описан случай е отново за един кредитите за максималната сума 150 млн. лв. При него залог е било единствено търговското предприятие на кредитополучателя, който обаче имал скромен оборот, но бизнес план той да нарасне 14 пъти в следващите години. На база на това очакване са отпуснати 150 млн. лв. Без да има сигурност тук вероятно е визирана свързаната с Румен Гайтански-Вълка "Роудуей кънстракшън".

Третият пример на Петков беше за компания в затруднение, която разполага с ценен имот, който би могъл да обезпечи заем от 100 млн. лв. Той обаче е отделен в друго дружество, а заемът е отпуснат в голямата си част за основната компания. По този казус (вероятно "Слънчев ден") министър Петков съобщи, че се подготвя сигнал до прокуратурата.

Затворени очи за риска

Министърът изтъкна като основен проблем, че този модел за даване на кредити се е пренасял от управление в управление, което поставя въпроса къде са се вземали решенията. "Точно преди да влезем в управлението, за една бройка още един 150-милионен кредит щеше да бъде даден", съобщи той, без да назовава името му.

Според Петков риск отделът на банката не се е опитвал по никакъв начин да следи дали има свързаност на кредитополучателите. "Работили са напълно обратното - да може да се кредитират тези големи експозиции въпреки техния риск", констатира той.

На конкретен въпрос от Йордан Цонев от ДПС за връзките на доскорошния му колега Делян Пеевски с банката Петков обясни, че директно като физическо лице или като мажоритарен собственик на фирма той не е получавал кредити от ББР. Той обаче отново изтъкна, че реално в банката не са правили изследване на истински икономически свързаности.

"Поглеждали са Търговския регистър и ако е нямало директна връзка, нямало е повече коментар - приемали се за несвързани компании", каза Петков.

"Изследваме внимателно няколко компании за икономически връзки - не само за господин Пеевски, а защото "Магнитски" е голям риск. Някои компании, които изследваме - "Маркет инвестмънт", "Благоевград БТ", "Интернешънъл инвестмънт". Не искам да правя спекулации, само казвам, че съм разпоредил внимателно изследване на истинските икономически взаимовръзки", обясни още министърът.

Малко позитиви, но не на приватизацията

На питане от Румен Гечев от БСП какво все пак е развила банката при предишното управление Петков заяви, че не може да се похвали с позитивни примери сред топ 20 клиентите. Фокусът на екипа му в началото е бил върху проблемите, които могат да причинят съществени загуби. А към горчивото чувство добави разкритията за огромните заплати и бонуси, достигащи 60 хил. лв. в някои месеци, луксозни автомобили и внушителния брой съветници от времето на Стоян Мавродиев, които още са на работа.

Петков обаче сподели, че при следващи дискусии в парламента по темата, ако има такива, вярва, че ще могат да се изтъкнат и добри примери. Според него обаче идеята за приватизация на ББР не е добра, като тя би могла да се развие по подобие на успешните си аналози в други страни. Идеята за раздържавяване на банката беше лансирана при анонсирането на първия опит за кабинет на "Има такъв народ", но впоследствие оттеглена. Против нея има практически пълен консенсус сред политическите сили.

Министърът заяви още, че според него държавата трябва да поиска да има представител в борда на ПИБ, където ББР стана акционер с около 18% дял, като вложи 140 млн. лв., за да преодолее последната бариера по пътя към ERM II. На питане на Владислав Панев от "Демократична България" той обясни, че е спорно как трябва да се оценява тази инвестиция в баланса на ББР. Текущата борсова цена около 1.7 лв. предполага банката да отчете съществена загуба спрямо цената на придобиване - 5 лв., но пазарът е неликвиден, така че това може да означава и по-голяма провизия от справедливото. Според него при покачване на цената до около и над 5 лв. ББР би трябвало да излезе от тази инвестиция, защото тя е несвойствена за държавната банката.