Делото, което може да преобърне лизинга

На база спорен текст съдът обяви за нищожна продажба на бургаския хотел "България" от 2008 г. Големият печеливш би бил Митко Събев

През 2017 г. дружество на брата на политика от БСП Весела Лечева придоби бургаския хотел "България" уж чист от тежести и инвестира в мащабен ремонт, но сега може да го загуби.
През 2017 г. дружество на брата на политика от БСП Весела Лечева придоби бургаския хотел "България" уж чист от тежести и инвестира в мащабен ремонт, но сега може да го загуби.    ©  Надежда Чипева
През 2017 г. дружество на брата на политика от БСП Весела Лечева придоби бургаския хотел "България" уж чист от тежести и инвестира в мащабен ремонт, но сега може да го загуби.
През 2017 г. дружество на брата на политика от БСП Весела Лечева придоби бургаския хотел "България" уж чист от тежести и инвестира в мащабен ремонт, но сега може да го загуби.    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Бургаският хотел "България" е в центъра на съдебна битка.
  • В главните роли са Пощенска банка, Митко Събев, собствениците на групата "Химимпорт" Иво Каменов и Марин Митев и лица от хазартния бранш.
  • Първа инстанция вече се позова на спорен текст и отмени договор за обратен лизинг от преди десет години.

Търговските спорове между частни компании рядко са вълнуващи за обществото - в повечето случаи те засягат само страните. Има случаи обаче, когато историята буди и по-голям интерес - например заради обекта на спора, заради мащаба му, заради ползваните юридически хватки или заради участниците.

В заплетения казус около бургаския хотел "България" има по малко от всичко това. Построената през 1976 г. внушителна сграда е емблематична за морския град. Действащите лица в различните етапи на историята включват Пощенска банка, Митко Събев, собствениците на групата "Химимпорт" Иво Каменов и Марин Митев и две от големите имена в хазартния бранш. А решението на съда след първа инстанция е да се развалят договори от преди над десет години. Включително и последваща продажба от 2017 г., след която настоящият собственик е направил скъпа реновация на сградата.

Но залогът е още по-голям. От изхода на съдебните спорове може да зависи дали въобще обратният лизинг (виж карето) в България е законен. И съответно би могла да последва лавина от дела от неизрядни длъжници, които също да поискат нищожност на своите сделки.

Какво е обратен лизинг

Обикновената лизингова сделка, която всички познаваме, не се различава особено от кредита. Избирате си (примерно) автомобил, вземате го и си погасявате вноските - единственото особено е, че колата остава собственост на лизинговата компания, докато не я изплатите.

При обратния лизинг технологията е сходна, но се започва от това, че вие вече притежавате някакъв актив, затова и по-често се използва от фирми. Сделката по същество е да го продадете на лизингова компания и същевременно тя да ви го отдаде да го ползвате под лизинг. Така фирми, които разполагат с недвижими имоти или оборудване, могат да си осигурят оборотни средства.

По принцип сходен ефект може да се постигне и с обикновен кредит, като имуществото се ипотекира в полза на кредитора, но често обратният лизинг се предпочита по различни причини. Например за длъжника операцията стои по-добре в счетоводния баланс - вместо той да се напълни с дълг, се увеличават текущите активи и най-вече кешът. За банките пък потенциална полза е проблемни заеми с просрочия, които биха им тежали на капитала заради нуждата да ги провизират за загуби, да се извадят от баланса, като се прехвърлят към лизингови дружества. А също и така понякога могат да се заобиколят лимити за кредитиране на големи клиенти.

Дългата история на един дълг

Всичко започва през 2006 г., когато контролираният тогава от Митко Събев и Денис Ершов дистрибутор на горива "Петрол" апортира хотела с 14 хил. кв. м РЗП в дъщерното си "Еврокапитал-България". Сградата е използвана като обезпечение за кредит от Пощенска банка към компанията, майка на групата - "Петрол холдинг".

През 2008 г. обаче се решава задължението да бъде преоформено като лизинг и на 25 юни се сключва договор между банката, дружеството от групата й "И Еф Джи лизинг България", "Еврокапитал-България" и "Петрол холдинг". Така лизинговата компания придобива хотела за малко над 12 млн. евро, а "Еврокапитал" остава негов ползвател и започва да обслужва договорения погасителен план, който предвижда всичко да бъде издължено за 15 години.

Вноски се правят в продължение на седем години, въпреки че групата "Петрол" е раздирана от същинска война между акционерите. Като крайно през 2013 г. тя е частично овладяна от КТБ, а след закриването на банката попада във владение на Гриша Ганчев. Мениджмънтът на "Еврокапитал" обаче остава по-скоро близък на Митко Събев.

През 2014 г. компанията започва да изпитва трудности, като все пак се правят опити заемът да остане обслужван: чрез предоговаряне на вноските и допълнително обезпечение - запис на заповед, който е трябвало да бъде авалиран от "Петрол еко тур инвест" и лично от Митко Събев. През 2015 г. обаче "Еврокапитал" престава да плаща задълженията по договора и "И Еф Джи лизинг" (преименувано на "И Ар Би лизинг") на 30 октомври отправя изявление за разваляне на договора с нотариална покана и кредитни известия, а в началото 2016 г. иска от лизингополучателя да върне актива, което той отказва да направи.

През 2016 г. се водят съдебни спорове, но в края й, изглежда, се стига до развръзка - на 14 декември се постига рамково споразумение между "И Ар Би лизинг", "Еврокапитал-България" и "България хотел мениджмънт", с което имотът да се продаде на последното, което да го придобие без никакви тежести. На 23 декември между "И Ар Би лизинг" и "Еврокапитал-България" е била постигната съдебна спогодба, а на 12 януари 2017 г. сградата е прехвърлена на "България хотел мениджмънт" срещу 8.4 млн. евро.

В средата на 2018 г. е подадена молба за несъстоятелност на "Еврокапитал" от кредитор, към който се присъединяват и други и така на 25 март 2019 г. дружеството е обявено в неплатежоспособност. Това изглежда като край на сагата, но се оказва само началото на същинската съдебна схватка. Само два месеца по-късно, на 30 май 2019 г., "Еврокапитал" подава пред Окръжен съд Бургас искова молба срещу "М лизинг" (новото име на лизинговата компания, която междувременно през 2018 г. е продадена на "Армеец лизинг", което е част от групата "Химимпорт"), като претендира, че още оригиналният договор за лизинг и съответно нотариалният акт по прехвърлянето са нищожни. И съдът поне на първа инстанция се съгласява и в края на 2020 г. отменя сделките от преди повече от 10 години. Решение, което, ако бъде потвърдено, би трябвало да отнеме имота от настоящия му собственик и да го върне в масата на несъстоятелността на "Еврокапитал".

Спорното приложение на един текст

Основният аргумент на съдията, залегнал и в исковата молба на синдика на "Еврокапитал", е, че договорът от 2008 г. противоречи на чл. 152 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Той гласи: "Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително."

Общо взето, логиката е, че тъй като в българското законодателство договорът за обратен лизинг не е специално регламентиран, важат общи разпоредби като въпросния текст. Той явно е замислен като защита срещу лихварството и съществува в закона непроменен още от приемането на ЗЗД през 1950 г., като очевидно не е съобразен с търговските взаимоотношения и финансовите инструменти, ползвани половин век по-късно.

Насреща стои гледната точка, че обратният лизинг не е непозволена сделка и съществува като обичайна търговска практика, като включително е застъпен и в европейски регламенти. Донякъде той е признат и в практиката на Върховния касационен съд. А и реално в конкретния случай трудно може да се приеме, че която и да е от страните - юридически лица, разполагащи със значителен ресурс - има нужда от специфична защита, която да ограничава свободата им на договаряне и възможността им да структурират финансиране. Например според съдията проблем, водещ до нищожност е и това, че клауза в договора за лизинг, която може да направи вземането предсрочно изискуемо, е погасяването и на задължения на свързани с "Еврокапитал" дружества към лизинговата компания и Пощенска банка - нещо, което също е честа практика.

Очевидно контролиращите "Еврокапитал" са влезли съзнателно в тази сделка и са я изпълнявали години наред, като включително са се съгласили и на продажбата на хотела през 2017 г.

Според адвоката на "М лизинг" Минко Русинов въобще разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, на която се позовава съда, не би трябвало да намира приложение по отношение на търговските сделки. "Същата се явява обща, а правилата на Търговския закон са специални по отношение на нея. В раздел V от ТЗ се съдържа специална уредба на обезпеченията при търговски сделки, която изключва приложението на гражданското законодателство (в това число на чл. 152 от ЗЗД). В подкрепа на становището ни за неприложимост на чл. 152 по отношение на търговските сделки е и разпоредбата на чл. 333 от ТЗ, която урежда продажба с уговорка за обратно изкупуване", коментира той пред "Капитал".

Синдикът на "Еврокапитал България" Николай Ганев обаче смята, че лизинговата компания реално е ощетила дружеството с около 9 млн. евро, тъй като през 2017 г. е продала хотела на цена под пазарната. По думите му през 2008 г. той е бил оценен на 16 млн. евро (по-ниската цена в договора за лизинг е своеобразна гаранция за кредитора), като са правени и подобрения през годините за около 2 млн. евро, а също и са върнати около 5 млн. евро главница. Дори данъчната оценка е била малко над 13.1 млн. евро, докато сделката от 2017 г. е за 8.4 млн. евро

"Продажбата на хотел "България" на остатъчна стойност е причината "Еврокапитал България" да изпадне в несъстоятелност. Делото за нищожност на сделката е заведено за попълване на масата на несъстоятелността и защита на кредиторите на "Еврокапитал България", обясни пред вестника Ганев, според когото защитата му се базира на действащите законови разпоредби и има съдебна практика на апелативни съдилища и ВКС по аналогични казуси.

Съдебното отстрелване на един сектор

И двете страни в спора като цяло са съгласни, че практиката е противоречива и различни състави в страната са се произнасяли по сходни спорове в различна посока. Затова и всяко по-мащабно дело, като това има потенциал да е лакмус, по който ще се водят повече съдии в бъдеще. А това го прави ключово не само за този спор, а за целия лизингов сектор, тъй като по уверенията на адв. Русинов атакуваният договор за лизинг е стандартен и не съдържа никакви особености. "Всеки лизингополучател би могъл да предяви подобен иск, като опита да се "възползва" от съдебна практика, макар и инцидентно постановена, с която обратният лизинг е бил приет за нищожен. Несъстоятелните длъжници още повече биха били насърчени да опитат това, тъй като не дължат предварително държавна такса за предявяване на подобен иск. При евентуалното му отхвърляне тази такса би следвало да се събира от масата на несъстоятелността, но на практика обикновено няма средства за удовлетворяване на това вземане", смята Русинов.

Това важи и за конкретния казус - несъстоятелното "Еврокапитал" е освободено да внесе около 700 хил. лв. държавни такси, за да стартира въобще производството, докато загубилото на първа инстанция "М лизинг" е осъдено да плати около 470 хил. лв. такси и разноски.

Буквално след дни в средата на септември 2021 г. предстои заседание на Бургаския апелативен съд по делото.

Очакванията са след него то да бъде обявено за решаване, тъй като няма доказателствени искания - фактологията практически изцяло е призната от всички страни, като спорът е само по тълкуването на закона. А това означава, че в близките месеци може да се чака решение. В каквато и посока да е, то няма да е окончателно, тъй като практически гарантирано изгубилата страна ще го отнесе към ВКС. Именно там вече ще са вперени всички погледи, тъй като върховните съдии биха могли да излязат с тълкувателно решение, което става задължително и така ще се унифицира практиката.

То може да отнеме време, но според юристи именно това е по-чистият начин да се реши стабилно проблемният казус и за лизинговия сектор веднъж завинаги да отпадне несигурността от наследените подобни сделки. Другият възможен подход - законова кръпка, която да институционализира обратния лизинг - трудно може да се приложи ретроактивно за заварените случаи.

Разбира се, има и вариант тълкуването да е неблагоприятно за кредиторите. Това ще означава порой от искове от множество длъжници по аналогични сделки, които също да поискат нищожност. Като цяло обаче върховните съдии са доста внимателни в бъркането в стопанския оборот със задна дата и вероятно ще претеглят внимателно и потенциалните щети не само за лизинговия сектор, а и за всякакви трети лица.

Възможна победа за един (голям) печеливш

В казуса с хотел "България" такова се явява настоящият собственик "България хотел мениджмънт". През 2017 г. обектът е придобит от компанията, контролирана от Даниел Лечев (брат на депутата от БСП Весела Лечева) и Мартин Велев (син на простреляния през 2007 г. съпруг на Лечева Манол Велев), които са известни най-вече с инвестициите си в хазартния бранш. През 2018 г. в хотелското дружество като съдружник с 50% влиза и компания, свързвана с конкурента им в залаганията и игралните зали "Уин бет", което се приема за контролирано от Валтер Папазки - свързван в миналото със СИК и осъден през 2006 г. на десет години затвор като поръчител на убийство на представител на конкурентната групировка ВИС, извършено през 1996 г.

През 2019 г. четиризвездният хотел е затворен за тотална реконструкция и през 2020 г. отваря модернизиран. В ремонта, съдейки по отчета за 2019 г., са вложени поне 9 млн. лв., отделно компанията има намерения да изгражда и подземен паркинг до него.

Всички тези инвестиции в подобрения по 19-етажната сграда обаче остават под въпрос, тъй като евентуална нищожност на сделките от 2008 г. може да я върне в масата на несъстоятелност на "Еврокапитал".

От друга страна, големият потенциален печеливш би бил Митко Събев. Благодарение на серия от сделки с акции в началото на 2018 г., малко преди несъстоятелността на дружеството, той се превръща в негов основен кредитор с около 90% от приетите вземания, като така той еднолично избира и синдика. Събев придобива от "Еврокапитал" контролни пакети в работещите дружества "Транскарт файненшъл сървисес" и "Балнеохотел Поморие" за общо 25 млн. лв., но му прехвърля дела си в изпадналото в несъстоятелност още преди години и поизпразнено от съдържание "Петрол холдинг" за 47.5 млн. лв. Така след прихващане на насрещните вземания той остава да получава 22.5 млн. лв., които с лихвите набъбват до близо 25 млн. лв. В случай че "Еврокапитал" си върне контрола над хотел "България" и след осребряването му Събев ще има шанс да получи съществена част от стойността му.

Докато за "България хотел мениджмънт", "М лизинг" и Пощенска банка би останало да уреждат взаимоотношенията помежду си. А също и те да се наредят сред кредиторите на "Еврокапитал", и то с надеждата да се класират на по-преден ред от Митко Събев. Но това вероятно ще даде начало на нова дълга съдебна битка.