Делта вариантът поразява икономиката по различен начин

Reuters

Делта вариантът поразява икономиката по различен начин

Растежът няма да е устойчив, докато здравната криза не бъде окончателно разрешена

Васил Минков, Кирил Кирчев
3848 прочитания

Reuters

© Reuters


Доскоро изходът от глобалната корона криза изглеждаше все по-близо. Данните за първото полугодие в повечето развити страни даваха повод за оптимизъм - ускорено възстановяване, което доведе в някой от тях до завръщане към предпандемичните нива. Рестрикциите падаха на фона на успешни ваксинационни кампании, а след месеци на локдауни потребителите в богатите страни излязоха от домовете си и започнаха да харчат натрупаните спестявания.

Оптимизмът обаче изглежда прибързан - САЩ, Китай и еврозоната вече растат по-бавно, отколкото инвеститорите се надяваха. Потребителските цени се покачват твърде бързо, особено отвъд океана. Дори в еврозоната, където инфлацията е символична от години, през август достигна 3%, което е най-високото ниво от десетилетие. Бизнесът се притеснява от продължаващия недостиг на части и работна сила, скъпото корабоплаване и новите мерки за блокиране в различни части на света заради разпространението на делта варианта на вируса.

Делта вариантът безспорно оказва влияние върху ситуацията, а експертите отбелязват, че се променя начинът, по който пандемията влияе върху икономиката. Вълните от инфекции досега водеха до внезапно спиране на икономическата активност и цените се успокояваха или дори спадаха. Делта вариантът засега, изглежда, тласка икономиките към стагфлация - потиска по-малко растежа, но увеличава инфлацията, отбелязва сп. Economist.

Той натежава върху потребителските разходи в богатия свят, но не ги удря сериозно. Европейският сектор на услугите се отвори на фона на ръста на заразените, но и на много повече ваксинирани. Само в страни с драконовски мерки хората остават у дома. Австралия и Нова Зеландия са изправени пред нова рецесия в резултат блокадите, а секторът на услугите в Китай, изглежда, се свива.

Ако се фокусираме само върху производството, БВП в повечето развити страни плахо се опитва да достигне нивата си отпреди пандемията, а някои като САЩ дори вече успяха. Все пак производството е под дълготрайната си тенденция. Кризата структурно промени части от икономиката, на които ще им отнеме по-дълго време да се върнат към нормалното, ако изобщо успеят. Затварянето на бизнесите от ключови сектори и ограниченията в придвижването доведоха до проблеми с веригите за доставки, което създава несигурност в икономиката. Тя създава пречка пред производството, води до дефицити в редица индустрии и до ускорена инфлация.

"Коронавирусът показа, че глобализацията и глобалните вериги за доставки са нещо, което е много крехко. Това ще се усети най-силно от държави с относително малки и силно отворени икономики като българската. Нашият внос е 65- 67% от БВП. България внася голяма част от храната (до 70 - 80% от зеленчуци и плодове), дрехи, инвестиционни стоки, суровини и материали, половината от потребяваната енергия", обяснява сегашната ситуация пред "Капитал" Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Нашата икономика е силно изложена на глобални шокове и затова инфлацията ни е почти изцяло внесена независимо от разходите на правителството, нарастването на доходите и на паричното предлагане.

Повишението на цените в развития свят, допълнително раздувано от държавните стимули, увеличава натиска над централните банки да спрат или намалят антикризисното "печатане" на пари в момент, когато икономиките може все още да не са готови за това. В ситуацията на висока непредвидимост и разнопосочни икономически сигнали централните банки, изглежда, нямат полезен ход. Тежко пострадалата заетост пък се възстановява по-бавно и доста изостава от ръста на БВП.

Здравният проблем още не е разрешен

Допълнително напрежение върху икономиката оказва все още нерешеният здравен проблем. Повече от 18 месеца след началото на пандемията напредъкът е осезаем, но изходът все още не се вижда на хоризонта. В началото на пандемията мнозина подценяваха обхвата и продължителността ѝ. Създаването на ваксини беше важна стъпка в борбата с вируса, но тяхното разработване сякаш се оказа по-бързо и лесно от физическото производство и разпространяването им. Плановете за постигане на масов имунитет постоянно се отлагат, а крайните срокове се надхвърлят. В някои страни като България това не е въпрос на достъпност, а нежелание за ваксиниране, основно поради подценяване на рисковете от инфекцията, както и поради широко разпространени дезинформация и фалшиви новини. Ефективността и продължителността на действието на ваксините също не са ясни.

И ако за богатия свят доскоро имаше оптимизъм, то за развиващите се страни светлината в края на тунела е едва забележима - съществуващите сериозни проблеми като глад и бедност бяха задълбочени от кризата. МВФ предупреди миналия месец за нарастващо неравенство между бедните и богатите страни, дължащо се на неравномерен достъп до ваксини (виж карето). Основната причина е, че правителствата на богатите държави се презапасяват, купувайки повече дози, отколкото са им необходими. В резултат на това едва 1.8% от населението в бедните страни е ваксинирано.

Неваксинираните страни по света сега са по-уязвими от всякога за новите вълни на вируса. Те със сигурност ще бъдат засегнати, но в условията на глобална икономика последиците няма да закъснеят и в другите части на света.

Новата вълна на заразата засега тласка икономиките към стагфлация - потиска по-малко растежа, но увеличава инфлацията.

Големите световни икономики бяха поели по пътя на ускорено възстановяване след отпускането на мерките срещу пандемията. Растежът в страни като САЩ, Европа, Япония и Китай обаче, изглежда, губи инерцията си и минава на по-ниска предавка през третото тримесечие, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР). Промяната на посоката се дължи основно на делта варианта, подценените проблеми с веригите за доставки, както и климатичните промени. По данни на организацията за 38 страни техните икономики продължават да растат, но с по-бавен темп - пикът вече е в миналото. Покачването на производството в европейски страни като Германия, Великобритания и Франция се забавя, както и търговията. Подобна е ситуацията с Русия и Бразилия. Индикаторите, които сигнализират за забавянето, са бизнес и потребителски нагласи, данни за търговията на дребно, ръст на заплатите и международната търговия, заетост и производство, услуги и строителство.

Глобалните печалби на корпорациите вероятно ще отчетат спад през третото тримесечие за първи път от 18 месеца след рекордно високата им стойност за април - юни по изчисления на Reuters. Често компаниите прехвърлят по-високите си разходи към потребителите, ако това е възможно, допринасяйки за по-висока инфлация. Намаляващата правителствена подкрепа в някои страни пък ще се отрази негативно на потреблението.

Според икономистите на ОИСР е очаквано върховете при възстановяването да се редуват със спадове въпреки отварянето на икономиките и напредъка с ваксинационните кампании. Разпространението на делта продължава да затруднява глобалното предлагане на стоки, точно както потребителите, особено американците, планират да купуват повече автомобили и електронни устройства. Огнищата в страните от Югоизточна Азия с ниски нива на ваксинация водят до временно затваряне на производствените предприятия и логистичните мрежи, което удължава прекъсването на доставките. В САЩ търговците на дребно, включително GAP и Nike, са лобирали пред Белия дом да дарят повече ваксини на Виетнам, защото фабриките в страната са станали изключително важни за техния бизнес, разказва Economist. Недостигът повишава цените.

Всички пътища тръгват от Китай - отново

Изглежда, че колелото на пандемията се завърта отново, но сега с по-ниска скорост. Икономиките на Китай и страните от Югоизточна Азия са сред първите, засегнати от новата вълна на вируса. Ръст на случаите на ковид-19 затвори магазини и фабрики там. Това намалява перспективите за корпоративните печалби след силната първа половина на годината. Главната причина е, че в страните от региона населението е слабо ваксинирано и търпи по-сериозни щети от вируса.

Индикаторите за икономиката и бизнеса показват силен ръст на годишна база. Това е естествено, имайки предвид, че най-тежкият удар на кризата беше в началото на миналата година. Ръстът на тримесечна база обаче е слаб. Вероятно периодът юли - септември ще бъде първото тримесечие на спад за големите азиатски компании, показват предварителни оценки на Reuters, основаващи се на данни на Refinitiv Eikon за 1069 компании с пазарна капитализация от поне 1 млрд. долара. Очакваното понижение е 6.19%. Продажбите на автомобили във втората най-голяма световна икономика са спаднали с 11.9% през юли в сравнение със същия месец миналата година, което е трети пореден месец на понижение. Индексът Caixin за производствената дейност в Китай през август падна под 50 за първи от април миналата година, което е знак за свиване. Китай се сблъсква с по-слабо търсене при износа, високи цени на материалите, използвани в производството, и забавящ се строителен сектор, който беше сред основните движещи сили на възстановяването. Рестрикциите нанасят щети също на услугите и удрят туризма.

Ограниченията създават главоболия за някои от най-големите световни производители, които разчитат на автомобилни части и полупроводници от Тайван, Виетнам и Малайзия, където мерките принудиха голяма част от фабриките да преустановят работа. Регионът е твърде важен за световното производство и блокирането на работата там е неизбежно да има негативно отражение на световната икономика.

Конкретните измерения на забавянето ще станат ясни едва когато страните публикуват официални данни за БВП за третото тримесечие, но по-слабите резултати са почти сигурни. Страните, които бяха относително отворени и впоследствие обявиха нов локдаун, вероятно дори ще отчетат спад на БВП, смята Робърт Карнел от ING Think, цитиран от Reuters. ING са понижили прогнозата си за растежа на Тайланд, Индонезия, Малайзия, Филипините и Австралия. Възстановяването на австралийската икономика също губи инерция.

Ефектите се усещат в САЩ

Американската икономика също дава сигнали за забавяне през третото тримесечие. За това може да се съди по данни за отделни сектори, които отбелязват понижение на фона на новата вълна на ковид-19. Потреблението започва да се свива, а много бизнеси отлагат връщането към работата в офис. Броят на регистрираните от авиолиниите пътници бележи спад през август, като изтъкваната причина е не само краят на туристическия сезон, а и делта вариантът. Американските хотели и ресторанти са отчели по-малко посетители през август спрямо миналия месец, сочат още данни от проучвания, цитирани от Bloomberg. Нагласите на американските потребителите през август, измерени от Мичиганския университет, са рекордно ниски за последното десетилетие, като са 13.4% надолу от предходния месец, а 5.1% е спадът на годишна база, т.е. показателят е дори под нивата от 2020 г. Според експерти засегнати от настоящата вълна са отделни сектори, което няма да доведе до рецесия, а само до забавяне на възстановяването. В този смисъл Goldman Sachs понижи прогнозата си за ръст на американската икономика за третото тримесечие от 9% на 5.5%.

Инфлационното напрежение в страната e високо - 5.4% през юли по данни на Trading Economics, а цените на имотите продължават да растат. Това развитие поставя в тежко положение Федералния резерв, който трябва да реши бъдещето на антикризисната си програма за изкупуване на ценни книжа в светлината на разнопосочните икономически сигнали - заплахата от ново забавяне или рецесия, от една страна, и повишаващата се инфлация, от друга. Управителят на Фед Джером Пауъл заяви в края на август, че целта на централната банка по отношение на инфлацията е постигната, а относно заетостта има голям напредък. Така на практика той даде знак на финансовите пазари за предстоящо спиране на антикризисните мерки, но без да очертава ясен хоризонт за това. Подобно решение не е изненада, като се има предвид високата степен на непредвидимост.

Гита Гопинат, главен икономист на МВФ, предупреди в интервю за Financial Times, че развиващите се пазари "не могат да си позволят" да се повтори ситуацията с паническата реакция на борсите от 2013 г., когато Фед внезапно обяви, че ще спре изкупуването на държавни облигации по-рано от очакваното. Има опасност от именно такова развитие, смята Гопинат, ако инфлацията излезе извън контрол и се наложи Фед бързо да реагира, като нормализира паричната си политика. Най-потърпевши тогава ще бъдат развиващите се пазари, които станаха по-зависими от инвеститорските нагласи поради внушителното нарастване на дълга на тези страни от началото на пандемията.

Крехък оптимизъм в еврозоната

Умерено по-оптимистични са прогнозите за еврозоната, където основно потреблението "тегли" напред възстановяването. ESI (индекс за икономическите нагласи) се е понижил от връхната си точка през юли - 119, до 117.5 през август, сочи анализ на ING Thing. Високото ниво е сигнал за продължаващ силен растеж, но лекият спад означава, че възстановяването вероятно е прехвърлило пика си и предстои да бъде по-умерено оттук нататък. Страховете от делта варианта и във Валутния съюз са най-силният фактор за влошаващите се нагласи. Първоначалните ефекти от отварянето се изчерпват, а очакванията за следващите месеци са по-слаби поради вероятното нарастване на броя на заразените наесен и по-стриктни мерки.

Очакванията на бизнеса за бъдещето остават високи поради голямото търсене, но настоящото производство е затруднено от проблеми с веригите за доставки и недостиг на суровини. Особено в автомобилния сектор това предизвика временни спирания на дейността на редица компании. Данните за август показват, че приносът на индустрията за нарастването на БВП няма да е голям, а основен двигател ще е отварянето на сектора на услугите.

Инфлационното напрежение в блока остава сред най-големите тревоги за икономистите. Повишението на цените на потребителските стоки в блока възлиза на 3% и е най-високото от 2011 г. насам. Най-висока през август е била инфлацията в Естония, а в Германия отбеляза 13-годишен връх. Тези данни увеличават натиска над ЕЦБ да преосмисли стратегията си за паричните стимули, които миналата година въведе в отговор на кризата.

Заетостта през отминалите месеци вървеше стабилно нагоре, но последните данни показват понижени очаквания на индустрията. Това вероятно се дължи на ограниченото предлагане на квалифицирана работна ръка, което може да накара възстановяването на пазара на труда допълнително да се забави. При услугите очакванията за заетостта са рекордно високи, което е знак, че възстановяването в този сектор е силно.

Ситуацията на Острова не е по-различна. Делта вариантът заплашва с нови строги ограничителни мерки. Тук проблемите с веригите за доставки и недостига на работна ръка са допълнително влошени от Brexit. Излизането на Великобритания от ЕС отключи криза с набирането на персонал за сфери като транспорт, хотелиерство и обработка на храна. Това увеличава цените на превоза, кара бизнесите да съкращават работното си време и оставя някои от рафтовете в супермаркетите празни. Особено осезаеми се очакват да бъдат дефицитите в сезона на предколедното пазаруване.

Според проучванията на Европейката комисия БВП на еврозоната се очаква да нарасне с 2.9% през третото тримесечие на тази година. Макар за региона да преобладават по-скоро оптимистични прогнози, в условията на глобална свързаност той не е независим от тенденциите по света. Очакваното свиване на икономиките на Китай и азиатските страни е твърде вероятно да доведе до по-лошо представяне и на САЩ, и на еврозоната, доколкото ще създаде нови проблеми за веригите за доставки и ще затрудни производството.

Променящата се връзка между вируса и икономиката има последици за политиците. Те няма да могат да повторят действията си от началото на пандемията, когато ограничиха мобилността за сметка на солидни финансови стимули за създаване на компенсиращ бум в търсенето на стоки. Делта вълната може скоро да отшуми, облекчавайки натиска върху световната икономика. Ако това не стане или се появи друг вариант, компромисите, свързани с борбата с вируса, ще станат по-трудни за оправдание.

Бавното ваксиниране ще струва 2.3 трлн. долара на световната икономика

Забавянето на ваксинацията в света ще струва твърде скъпо. Модел, разработен от The Economist Intelligence Unit, показва, че страните, които ще ваксинират по-малко от 60% от населението си до средата на 2022 г., ще регистрират общо загуби на БВП от 2.3 трлн. долара в периода 2022-2025 г. (почти колкото БВП на Франция). Развиващите се страни ще поемат около две трети от тези загуби и допълнително забавяне на тяхната икономическа конвергенция с по-развитите страни. Азия ще бъде най-силно засегнатият континент - с общи прогнозирани загуби от 1.7 трлн. долара. Като дял от БВП страните в Африка на юг от Сахара ще регистрират най-големите загуби - общо 3% от регионалния прогнозен БВП. Според изданието има малък шанс разделението относно достъпа до ваксини някога да бъде преодоляно. Това ще има сериозни дългосрочни последици - икономическото възстановяване ще бъде по-дълго в по-бедните икономики, отколкото в развитите.

Доскоро изходът от глобалната корона криза изглеждаше все по-близо. Данните за първото полугодие в повечето развити страни даваха повод за оптимизъм - ускорено възстановяване, което доведе в някой от тях до завръщане към предпандемичните нива. Рестрикциите падаха на фона на успешни ваксинационни кампании, а след месеци на локдауни потребителите в богатите страни излязоха от домовете си и започнаха да харчат натрупаните спестявания.

Оптимизмът обаче изглежда прибързан - САЩ, Китай и еврозоната вече растат по-бавно, отколкото инвеститорите се надяваха. Потребителските цени се покачват твърде бързо, особено отвъд океана. Дори в еврозоната, където инфлацията е символична от години, през август достигна 3%, което е най-високото ниво от десетилетие. Бизнесът се притеснява от продължаващия недостиг на части и работна сила, скъпото корабоплаване и новите мерки за блокиране в различни части на света заради разпространението на делта варианта на вируса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал