Стремим се да отговаряме на различните нужди на технологичните компании

Дияна Димитрова, директор "Корпоративна дистрибуция" в Обединена българска банка (ОББ). Поема поста след сливането на ОББ и Сибанк през 2018 г. Преди това ръководи дирекция "Корпоративно банкиране" в Сибанк.Дияна управлява проект, в който участват банките в KBC Group (част от която е ОББ) в цяла Европа. Името на проекта е "Финансиране на asset-light компании". В обхвата на проекта основно попадат високотехнологични бизнеси от секторите на ИТ, консултантските услуги, както и други услуги с висока добавена стойност.

Стремим се да отговаряме на различните нужди на технологичните компании

Дияна Димитрова, директор "Корпоративна дистрибуция" в Обединена българска банка (ОББ)

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.
4625 прочитания

Дияна Димитрова, директор "Корпоративна дистрибуция" в Обединена българска банка (ОББ). Поема поста след сливането на ОББ и Сибанк през 2018 г. Преди това ръководи дирекция "Корпоративно банкиране" в Сибанк.Дияна управлява проект, в който участват банките в KBC Group (част от която е ОББ) в цяла Европа. Името на проекта е "Финансиране на asset-light компании". В обхвата на проекта основно попадат високотехнологични бизнеси от секторите на ИТ, консултантските услуги, както и други услуги с висока добавена стойност.


Г-жо Димитрова, какво се крие зад термина asset-light?

Ключовото, което определя тези компании, е, че те не разполагат или разполагат с малко материални активи. В нашата дефиниция това са фирми, чиито материални активи са под 15% от общия баланс. Те са предимно от високотехнологичния сектор, чиито ключови активи са хората и тяхната експертиза, а не традиционни такива като, да кажем, машини, оборудване, недвижимости.

Какво ви подтикна да стартирате този проект?

Наблюдаваме, че тези компании растат доста бързо. Това е факт не само в България. Участвам в комитет на ниво KBC Group, откъдето знам, че това е тенденция в повечето държави - расте броят на технологичните компании, но същевременно обратната връзка от хората, които директно работят с клиенти, е, че невинаги успяваме да сме адекватни на техните нужди именно поради тази тяхна специфика. Това ни накара да се замислим, че нещата се променят и че е необходимо да се адаптираме, така че да бъдем адекватни, за да можем да разбираме техния бизнес модел и да ги оценяваме, така че да можем да работим с тях.

От една страна, сега говорим предимно за технологични компании, но, от друга, дори сектори, които считаме за традиционни и за които доскоро знаехме, че имат скъпо оборудване, също измислят нови начини за правене на бизнес, с по-малко материални активи. При споменатите бизнеси обаче установихме, че изпитваме трудности с тяхната оценка. В крайна сметка динамиката при младите компании в тази сфера е много значителна. И както в момента сме научени да анализираме традиционните бизнес модели и да оценяваме недвижими имоти, така трябва да се научим да оценяваме нематериални неща като потенциал и ноу-хау.

Споделихте, че в проекта участват и други държави. Кои са те? Може ли да се направи сравнение по отношение на интереса към такова финансиране?

В конкретния проект участват колеги от Белгия, Чехия, Словакия, Унгария и България. Водещата страна в него сме ние. Интересно е да се отбележи, че проектът започна заради усещането, че изоставаме. Затова решихме да видим по-подробно кои са тези компании и дали наистина техният дял расте, каквото е нашето впечатление. Данните показаха, че както броят, така и техният дял в икономиката нарастват, при това на всички изброени пазари.
Следващият момент беше да видим ние как сме позиционирани и дали наистина изоставаме, или успяваме да поддържаме пазарен дял като в останалите икономически сектори. Оказа се, че пазарният ни дял в този сектор в България е равен или дори малко по-висок.

Имайки предвид, че разрастването на модели като аутсорсинг или ползването на все повече външни услуги се случва навсякъде, описаната динамика е, може да се каже, очаквана. Кои обаче според вас са водещите бизнес сектори в тази насока и какво точно търсят те?

В момента в категорията asset-light ясно се открояват три сектора - тези на услугите, на информационните технологии и консултантският бизнес. Тези три категории в момента формират същността на групата. Целта ни е да предоставяме комплексна услуга, съобразена с това какво е важно за въпросните компании. Започнахме от по-тясното - как да ги финансираме, въпреки че нямат обезпечение, но впоследствие разширихме фокуса си, за да видим като цяло какви са им нуждите. ИТ компаниите например срещат затруднения с набирането на персонал и опазването на интелектуалната собственост. Целта ни е да адресираме процесите си към цялостно удовлетворяване на техните нужди, не само чрез финансиране.

Как се отрази кризата от COVID-19 при asset-light компаниите? Наблюдавате ли разлика между тях и традиционния сектор?

Динамиката бе идентична, тъй като те предлагат решения за традиционния сектор, чиято първоначална реакция бе орязване на всички разходи. Затова и при тях в началото имаше шок за това дали проектите и работата, които са поели, наистина ще се случат.

Засега нямаме данни за всички пазари и дори за България не разполагаме с изчерпателни такива. Бих казала обаче, че не се открояват от гледна точка на растежа. По-скоро развитието им е в унисон с това на останалата част от пазара.

Коя е основната тенденция, която наблюдавате на пазара в COVID-19 средата?

Най-важното е, че ускорихме на максимум всички проекти по дигитализиране на услугите ни. В голямата си част те се развиха още през 2020 г. Ако допреди COVID-19 клиентите дистанционно правеха предимно разплащания, то сега почти всички наши услуги могат да се изпълняват дистанционно.

Г-жо Димитрова, какво се крие зад термина asset-light?

Ключовото, което определя тези компании, е, че те не разполагат или разполагат с малко материални активи. В нашата дефиниция това са фирми, чиито материални активи са под 15% от общия баланс. Те са предимно от високотехнологичния сектор, чиито ключови активи са хората и тяхната експертиза, а не традиционни такива като, да кажем, машини, оборудване, недвижимости.

Какво ви подтикна да стартирате този проект?

Наблюдаваме, че тези компании растат доста бързо. Това е факт не само в България. Участвам в комитет на ниво KBC Group, откъдето знам, че това е тенденция в повечето държави - расте броят на технологичните компании, но същевременно обратната връзка от хората, които директно работят с клиенти, е, че невинаги успяваме да сме адекватни на техните нужди именно поради тази тяхна специфика. Това ни накара да се замислим, че нещата се променят и че е необходимо да се адаптираме, така че да бъдем адекватни, за да можем да разбираме техния бизнес модел и да ги оценяваме, така че да можем да работим с тях.

От една страна, сега говорим предимно за технологични компании, но, от друга, дори сектори, които считаме за традиционни и за които доскоро знаехме, че имат скъпо оборудване, също измислят нови начини за правене на бизнес, с по-малко материални активи.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

Още от Капитал