Централните банки поемат по пътя на нормализиране на паричната политика

Shutterstock

Централните банки поемат по пътя на нормализиране на паричната политика

Норвегия първа от развитите страни повиши лихвените проценти

4483 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Миналата седмица Норвежката централна банка повиши основния си лихвен процент от рекордно ниските 0% на 0.25%. Така страната стана първата в развития свят от началото на кризата, която предприема този ход, след три последователни понижения през 2020 г. в отговор на последствията от пандемията върху икономиката.

Управителят на институцията Ойстайн Олсен определи момента като "подходящ за постепенно нормализиране" на паричната политика. Икономическата активност е на по-високо ниво отпреди пандемията, а безработицата значително е спаднала до 2.7% от работната сила, отчете той. Следващото повишение на лихвените проценти в Норвегия вероятно ще бъде през декември, като се очаква до края на 2024 г. да достигнат 1.7%, съобщи Financial Times.

Богатите страни като цяло се радват на бързо икономическо възстановяване. Растат обаче тревогите, че ако лихвите се задържат на сегашните си рекордно ниски нива, съществува риск от ускоряване на инфлацията, прекомерно кредитиране и цялостна икономическа нестабилност. Ако допреди няколко месеца централните банки все още изчакваха да видят по-добри резултати при заетостта и производството, сега те изглеждат по-уверени в плановете си за нормализиране на паричната политика след предприетите безпрецедентни антикризисни мерки.

Постепенно нормализиране в богатите страни

В САЩ управителят на Фед Джером Пауъл заяви, че краят на програмата за изкупуване на ценни книжа вероятно ще бъде обявен през ноември, а окончателното ѝ спиране се очаква до средата на следващата година. Стана ясно и че все по-голяма подкрепа събира идеята за повишаване на лихвите още през 2022 г., по-рано от предходната прогноза, че това ще се случи през 2023 г.

ЕЦБ този месец пък намали обема на антикризисната програма за покупки на облигации, макар все още да не обяви края ѝ. Това беше мотивирано с подобряващите се икономически и финансови условия в еврозоната.

Английската централна банка реши да запази основния лихвен процент на ниво от 0.1% с перспектива за умерено повишаване през следващите години. Инвеститорите прогнозират, че първото повишение ще се случи до февруари догодина на фона на растящата инфлация в страната, която се очаква да достигне 4% в края на 2021 г.

Някои страни все още не дават индикации за смяна на посоката на паричната си политика. Шведската централна банка заяви намеренията си да поддържа нулев лихвен процент почти до края на 2024 г., а Швейцария засега остава на отрицателно ниво от -0.75%.

При нормални обстоятелство централните банки имат основателни очаквания за заетостта и производството и на база на тези показатели регулират паричната база така, че да поддържат ценова стабилност. Но възстановяването от ковид кризата е неравномерно и крие редица опасности. Поскъпването на електроенергията и суровините, както и затрудненията с доставките увеличават несигурността. На централните банки сега им се налага да решават уравнение с много неизвестни, за да планират паричната си политика.

По-труден баланс в развиващите се страни

За развиващите се страни рискът да изпуснат инфлацията извън контрол, като изчакат последния момент преди да реагират, би имал още по-висока цена. Храните и комуналните услуги там заемат по-голям дял от разходите на домакинствата, а повишаването на ценовото равнище в страни като Аржентина, Мексико, Бразилия, Русия и Турция се очаква "да се задържи за известно време" според ОИСР.

Някои от страните в тази категория вече повишиха лихвените си проценти. Пакистан, Унгария и Парагвай предприеха този ход през изминалата седмица. Бразилия също повиши цената на заемните средства с 1 процентен пункт до 6.25%. Изключение от правилото е Турция, където въпреки инфлацията от 19.25% през август централната банка взе решение да намали лихвените проценти с 1 процентен пункт.

Дори най-силните световни икономики вече се опасяват от по-упорита инфлация. Нагласите за паричната политика клонят към затягане, ако възстановяването запази траекторията си. Безпрецедентните мерки на централните банки, предприети в отговор на пандемията, приближават своя край.

Миналата седмица Норвежката централна банка повиши основния си лихвен процент от рекордно ниските 0% на 0.25%. Така страната стана първата в развития свят от началото на кризата, която предприема този ход, след три последователни понижения през 2020 г. в отговор на последствията от пандемията върху икономиката.

Управителят на институцията Ойстайн Олсен определи момента като "подходящ за постепенно нормализиране" на паричната политика. Икономическата активност е на по-високо ниво отпреди пандемията, а безработицата значително е спаднала до 2.7% от работната сила, отчете той. Следващото повишение на лихвените проценти в Норвегия вероятно ще бъде през декември, като се очаква до края на 2024 г. да достигнат 1.7%, съобщи Financial Times.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал