Двигатели за загуба

При първоначалните данни на ББР загубата се дължеше най-вече на провизии във връзка с антиковид програмите, осъществявани през банката. В началото на пандемията капиталът й беше увеличен със 700 млн. лв. с цел да отпуска безлихвени потребителски кредити и портфейлни гаранции за фирмени заеми. По тях е логично да се очакват съществени загуби и затова банката беше начислила около 107 млн. лв. провизии. След одита те са покачени леко до 120 млн. лв. Тези експозиции са с гратисен период, така че са обслужвани и реално провизиите са за очаквани бъдещи загуби. От бележките към отчета става ясно, че за целта е ползвана специална методика, приета от ББР за тези кредити, като за физическите лица заемите се провизират на 36%, а фирмените гаранции - на 18.7%.

Съществената разлика при новите данни обаче идва при разходите за обезценка на кредитни експозиции, които вместо декларираните през февруари 29.5 млн. лв. сега са 137 млн. лв. Тъй като при вече просрочените заеми начисляването на обезценка е доста ясен и автоматичен процес, това означава, че новото ръководство и/или одиторите от "Делойт" и "Грант Торнтън" са преценили, че рискът на кредитния портфейл не е бил адекватно отчетен. Това кореспондира и с изказванията на мениджмънта - големите кредити реално са обслужвани или под мораториум, но банката започва да ги провизира.

Този процес личи и в междинните отчети за 2021 г. Към средата на годината ББР е начислила още 53.2 млн. лв. провизии (основно по ковид мерките) и още 61.9 млн. лв. обезценки по кредити, като излиза на 94.3 млн. лв. загуба.

Доказано неизгодна инвестиция

Другата новост в одитирания отчет е третирането на закупените акции при увеличението на капитала на ПИБ в средата на 2020 г., което целеше преодоляване от България на последната пречка по пътя към ERM II. Още при провеждането на операцията имаше обвинения, че сделката е неизгодна, и дори се стигна до парламентарна комисия по темата.

Тогава при липсата на почти никакъв друг частен интерес ББР записа близо 70% от емисията по 5 лв. за акция, докато на борсата те се търгуваха на цени около 2.5-2.8 лв. Така държавната банка придоби 18.35% дял срещу 137 млн. лв., а при същите условия имаше само още един инвеститор - чешкият хазартен бизнесмен Карел Комарек, който осигури останалите малко над 30% от необходимите 100 млн. евро свеж капитал.

Съдейки по първоначалните отчети, ББР е имала намерение да осчетоводи придобивката като инвестиция в дъщерно, съвместно или асоциирано предприятие, което би й дало възможност да я оценява по цена на придобиване и да не отчита загуба. В одитирания отчет обаче делът в ПИБ е приет за финансов актив, който се отчита по справедлива стойност през всеобхватния доход. Така притежаваните акции са оценени по 1.84 лв. (цената им на БФБ от края на 2020 г.) и това води до преоценка надолу с 86.5 млн. лв.

Тя не влиза в счетоводния резултат, а влияе само на по-общата величина на всеобхватния доход, но все пак дава по-реална представа за баланса на ББР. Последно акциите на ПИБ в края на септември се търгуват на 1.67 лв., което би трябвало да означава още преоценка в отчета за трето тримесечие.

Въпреки отчетената загуба ББР остава свръхкапитализирана, като декларира 34.23% капиталова адекватност в края на 2020 г. спрямо 29% година по-рано. Това е най-високото съотношение сред банките в България, но то до голяма степен се дължи на двете целеви увеличения на капитала миналата година с пари от бюджета - със 700 млн. лв. заради ковид мерките и със 140 млн. лв. заради покупката на дела в ПИБ. Индикатор за повишения риск в портфейла на ББР е и че още от 2019 г. БНБ и налага допълнително 1.75% капиталово изискване по втори стълб, което е сред най-високите, прилагани от регулатора.