Pandora Papers: Черната кутия с фирми на ПИБ (допълнена)

Според документи от разследваното през 2017 г. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са притежавали офшорките зад "Юлен", "Витоша ски" и др.

Темата накратко
  • Документи от Pandora Papers показват, че към 2017 г. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са притежавали "Юлен", "Витоша ски", "Надин", ПСТ и т.н.
  • Тогава същите компании са били с големи заеми към ПИБ, но банката отрича те да са контролирани от собствениците й.
  • Ако информацията се потвърди, това ще е надзорен провал за БНБ, която не е откривала нарушения и не дава зявка да се активира сега.

Ако се гледат само официалните документи, Първа инвестиционна банка (ПИБ) няма особени проблеми. В последните няколко години тя премина (вярно, с доста забележки) проверки от БНБ и ЕЦБ, като на два пъти имаше да попълва капиталов недостиг. Но като крайно изпълни (вярно, с доста уговорки) предписанията.

Същевременно обаче от години банката е преследвана от обосновани съмнения, че не всичко, което тя разкрива в отчетите си, е точно така. Най-вече неяснотата е дали и доколко тя не кредитира в големи мащаби фирми, свързани с двамата й основни собственици - Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Едва ли са много хората, които не помнят кипъреца Георгиус Георгиу, чието име изплува от разследване на "Биволъ" като номинален собственик на фирми с кредити за стотици милиони левове от ПИБ.

Сега документите от глобалното журналистическо разследване Pandora Papers на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) повдигат още повече завесата по темата. Накратко, много от офшорките на Георгиус, а и други, са били с крайни действителни собственици (UBO) Минев и Мутафчиев. Според публикуваните от BIRD.bg - българският партньор в разследването, извадки от изтеклия масив данни към 2017 г. двамата са реалните притежатели на дружества от Британските Вирджински острови (БВО), контролиращи знакови компании, които дълги години косвено се свързват с тях. Сред тях са ски и лифтовите оператори "Витоша ски" и "Юлен", рециклиращата компания "Надин", дружества от орбитата на пътностроителната "ПСТ груп", "Гамакабел" и други.

Това е моментна снимка отпреди четири години и след нея много неща са променени. Повечето връзки с тези компании са прочистени, а доколкото са останали, в българския Търговски регистър има декларирани други действителни собственици, които обаче също най-малкото будят въпроси (виж таблицата). От ПИБ отрекоха пред "Капитал" тези компании да са притежание на акционерите й.

Но все пак тези документи и твърдения са проверими за регулаторите и държавните органи, които биха могли да изискат данни от регистъра на действителните собственици на БВО. Така, ако информацията от разследването се потвърди, това може да означава проблеми за банката, тъй като идентифицирането на UBO е ключов елемент не само за спазване на ограниченията за свързано кредитиране, но и за спазване на мерките срещу изпирането на пари. А също така може да означава и колосален надзорен провал и съответно репутационен удар за БНБ и ЕЦБ, които въпреки множеството индикации в тази посока при прегледите на качеството на активите в ПИБ през 2016 и 2019 г. не успяват да видят и/или да пресекат огромна концентрация на риск, която при това вероятно е и в нарушение на законодателството.

Къде е проблемът

Законът налага ограничения на банките да допускат голяма концентрация на кредитния си портфейл, а изискванията са още по-рестриктивни за заеми към свързани със самата банка лица. Чл. 45 от Закона за кредитните институции слага лимит за експозиция на банка към неин акционер с квалифициран дял или контролирана от него фирма до 10% от собствения капитал на банката. Общият размер на всички експозиции на банката към такива лица не може да надхвърля 20% от собствения ѝ капитал.

Дали този таван е бил прескочен е трудно да се каже със сигурност, тъй като изтеклите данни дават моментна снимка към 2017 г. и не е ясно откога и докога Минев и Мутафчиев са били собственици на офшорките. През годините има множество трансформации в собствеността на компаниите, кредитирани от ПИБ. Така за някои от излезлите в Pandora Papers например е ясно, че са имали вече отпуснати заеми отпреди години, докато са били притежание на офшорки от списъка, но са прехвърлени в предходни години. А също и чрез цесии и други финансови операции задължения на някои кредитополучатели често се озовават в други компании.

Дори и така обаче, изглежда необичайно акционерите на ПИБ да изкупуват офшорки, които доскоро са били собственици на големи кредитополучатели от банката, без да са били под някаква форма свързани или контролирани от тях независимо кой се е водил като собственик. А пък и прехвърлянията след 2017 г. също не дават пълно основание да се счита, че връзките са прекъснати - например сделките често (където има информация) са за символична сума от по няколкостотин лева, ръководствата и адресите на дружествата не се променят, а декларираните крайни собственици в голямата си част са мениджъри на компаниите, бивши служители на банката или чужденци, които са напълно неизвестни и без друг бизнес в България.

А отделно дори и при най-консервативна оценка изглежда, че банката не е декларирала адекватно всички кредити към свързани лица. Според проспекта й за набиране на капитал от миналата година към 2017 г. тя има отпуснати такива за едва 1.28 млн. лв., докато притежаваните към този момент от офшорки от списъка в Pandora Papers дължат на ПИБ поне 80 млн. лв.

През 2018 г. декларираните кредити към свързани лица са 11.2 млн. лв., а през 2019 г. - 7.7 млн. лв. Сумата набъбва повече едва през 2020 г. до 66.7 млн. лв. - но това се дължи на официално обявената покупка от Минев и Мутафчиев на българската компания "Фраксинус инвестмънт", която е инвеститор в офис сграда в "София тех парк". В списъците със свързани лица в проспекта също очаквано не фигурират офшорките или българските кредитополучатели. Така остава логичният въпрос дали те въобще са идентифицирани от банката и отчитани към БНБ като кредити към фирми на акционерите. Според становището на ПИБ заверката на отчетите от "Мазарс" и БДО гарантира, че няма нарушение при лимитите за кредити към свързани лица.

В отговори до "Капитал" от банката заявяват, че тя е следвала стриктно регулациите на БНБ и ЕЦБ и че е минала проверки през годините от регулатори и одитори. "Компаниите от списъка, който цитирате, са копие на списък от компании, публикуван от "Биволъ" още през 2014 г. За всички кредитополучатели на банката, включително изброените дружества, имаме надлежно попълнени декларации за свързаност и за действителни собственици на юридическите лица, като за нито една от тях не са идентифицирани като крайни собственици господата Минев и Мутафчиев", пишат от ПИБ.

От БНБ казаха, че се придържат към "установената практика в рамките на Единния надзорен механизъм на ЕЦБ, включително да не коментира факти и обстоятелства в публичното пространство, отнасящи се до конкретни поднадзорни институции, техните акционери и клиенти". "Като институция с мандат да осъществява надзор над дейността на банките БНБ анализира целия обем от надзорна и пруденциална информация в хода на процеса по надзорен преглед и оценка за всяка една от поднадзорните й банки, което намира израз в съответната рискова оценка и свързаните с нея допълнителни капиталови изисквания", заявиха още от регулатора.

В превод това означава, че ако БНБ види по-рисково поведение от някоя банка, то тя изисква допълнително капитал, който да покрие евентуални загуби. И макар това само по себе си да е добра мярка, тя не означава да не се санкционират. Например през 2018 г., когато подуправител, отговарящ за "Банков надзор", беше Димитър Костов БНБ глоби ПИБ за непозволени 20 млн. евро кредит за Ивайло Мутафчиев, обезпечен с акции на самата банка.

От пролетта на 2019 г. начело на "Банков надзор" е Радослав Миленков, който до 2011 г. е главен финансов директор и член на управителния съвет на ПИБ. Някои от кредитите, отпускани от банката на дъщерни компании на офшорките на Минев и Мутафчиев от Pandora Papers, са от времето, когато той е бил в ръководството й.

Голямото прочистване

Любопитно е, че картината със собствеността на офшорните компании е след прегледа на качеството на активите и стрес тестовете, проведени от БНБ през 2016 г., но преди аналогичното упражнение, което ЕЦБ проведе, стъпвайки на данните за 2018 г. В подготовка за проверката от Франкфурт ПИБ предприе доста действия да скъса връзките с много от кредитополучателите.

Например в края на 2018 г. световната ски легенда Марк Жирардели се заяви като собственик на концесионера на ски зоната на Банско "Юлен". Нейният собственик T.A.K. Services Limited обаче е сред фирмите, които според Pandora Papers само месеци по-рано са били собственост на Минев и Мутафчиев. Това противоречи на думите на самия Жирардели, който твърдеше, че е придобил компанията през 2016 г. от "един фонд".

По подобен начин през 2019 г. стана ясно, че като собственик на "Витоша ски" се е декларирал Ерик Гумерер - съосновател и изпълнителен директор на TechnoAlpin, която е световен лидер при съоръженията за изкуствен сняг. Гумерер каза пред "Капитал", че я е купил по-рано през същата година, но не се е срещал с продавача, тъй като не живее в България.

И при двете ски компании след сделките няма смяна в мениджмънта. А и досега изпълнителен директор на "Юлен" е Мая Христоскова, която е сестра на съпругата на Цеко Минев - Радка Минева. Последната е и член на надзорния съвет на ПИБ.

Големи изменения имаше и по линия на двете дружества, занимаващи се с рециклиране на скрап, кредитирани от банката - "Хефти металс" и "Надин холд". Те формално се водят независими (макар и регистрирани на едни адреси и ползващи едни и същи бази и дори еднакви телефони за контакт), всяко от тях е собственост на различна офшорка от Британските Вирджински острови. Nyquilla Developments Limited се оказва собственост на Минев и Мутафчиев, а Friesian Consultants е на Николай Бинев.

След прехвърляне в самия край на 2018 г. "Хефти металс", което има 41.2 млн. лв. задължения към ПИБ, се оказва собственост директно на директора си Филип Георгиев, а дължащата на ПИБ над 160 млн. лв. "Надин холд" вече е притежание на Николай Бинев. Според LinkedIn профила на последния до 2008 г. в продължение на над 12 години е работил в ПИБ, последно като заместник-директор на IT отдела. През 2013 г. шест месеца работи в "Хефти металс", преди през 2014 г. да стане изпълнителен директор на "Надин". По подобие и един от най-големите кредитополучатели на банката "Хармони 2012" се води собственост на Иван Елкин, който е бивш служител на самата банка.

Скъсването на някои връзки с Минев и Мутафчиев обаче явно започва и още преди проверките на БНБ. Например още през 2015 г. "Билто овърсийз трейдинг", инвеститор в жилищен проект до някогашния увеселителен парк "София ленд" и длъжник на ПИБ с над 50 млн. лв., от офшорката Adorna Management Limited на двамата банкери се озовава в ръцете на Людмил Бояджиев - продажбата е за 5000 лв. През същата година Tradespot Investment (друга от офшорните компании на Минев и Мутафчиев) излиза от собствеността на смолянския завод "Гамакабел", което тогава има близо 35 млн. лв. заеми от банката.

Друго прикриване е описано в публикацията на bird.bg. От 2014 г. "ПСТ груп" се води собственост на кипърската Kolvik Services Limited и за контролиращ собственик е деклариран Камен Кичев - бивш зам.-министър на транспорта. Но преди това акционери на пътностроителната компания са фирмите Galiano Worldwide Services и "Ди Ви Ти Джи България", която пък е собственост на Kokeitha Group Limited. "Благодарение на "Досиетата Пандора" днес знаем, че зад "Галиано Уърлдуайд Лимитид" и "Кокейта Груп Лимитид" отново стоят основните акционери в ПИБ - Минев и Мутафчиев", пише в текста на bird.bg.

Така към днешна дата в официалната картина на големите кредитополучатели на ПИБ, за които на база на Pandora Papers може да се съди, че са свързани с Минев и Мутафчиев, те не се появяват никъде. За сметка на това тя изглежда доста пъстра като формално получателите на кредити за около 500 млн. евро са в голямата си част непознати за широката публика лица. Включително напълно неизвестни граждани на екзотични дестинации като Малайзия и Шри Ланка. Нещо, което вероятно също би трябвало да събуди известна регулаторна бдителност.

Статията е публикувана първоначално на 12 октомври под името "Pandora Papers: През годините ПИБ масирано е кредитирала сирми на собствениците си" като е допълнена за хартиеното издание на "Капитал"

Какво още има в кутията



Другите съществени нови разкрития са около Георгиус Георгиу, който още от 2014 г. се беше оказал деклариран собственик на множество кипърски дружества, собственици на кредитополучатели на ПИБ. Сега в кореспонденцията между регистратора на офшорни фирми Trident Trust и кипърската кантора G. Papadopoulos & Co. става ясно, че Георгиус и други подставени лица се вписват от кантората, която е обслужвала и Минев и Мутафчиев като формални притежатели на дяловете на офшорките. От Trident Trust са поискали подробна информация за реалните собственици на всички фирми в Британските Вирджински острови заради смяна на законодателството и именно от тези разменени мейли изскача информацията в Pandora Papers.

Друг паралелен сюжет, разказан от bird.bg, e за варненската фирма "НСА Инвестмънт", чиито представители Деян Топалски и Румен Нанов твърдят, че са били заставени да подпишат цесия на вземане за 2 млн. евро към "ПСТ груп". Това било задължително условие, за да получат кредит 7.3 млн. евро. Те били настоятелно посъветвани да не правят опити да събират цесията.

"Когато все пак "НСА Инвестмънт" прави някакви постъпки за събиране на вземането, нейният собственик изненадващо се превръща в "клиент" на Специализираната прокуратура и изкарва в ареста 5 месеца. Фирмата му има затруднения да връща кредита и много бързо ПИБ усвоява имотите, които са обезпечение по кредита. Един от най-апетитните имоти е продаден много под себестойността му на фирмата "А.А. Инвест". Собственик на това дружество е адв. Александър Ангелов - един от най-доверените хора на санкционирания по глобалния закон "Магнитски" олигарх Делян Пеевски", пише bird.bg.

Самите Топалски и Нанов в миналото обаче също са герои от живописни сблъсъци с финансови регулатори, като последният през 2013 г. беше действащо лице в опита за придобиване на пенсионната компания "Доверие" от група съмнителни инвеститори.