Годишният ръст при жилищното кредитиране надхвърли 16%

Темповете на повишение в момента са на най-високите нива от 2009 г. насам

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

Бумът в ипотечното кредитиране продължава с нова рекордна стойност от 2009 г. насам - 16.15% ръст на годишна база на банковите портфейли. Това показват данните от паричната статистика на БНБ, според която увеличението през септември е било със 177.5 млн. лв. до 13.5 млрд. лв. Това прави месеца по-слаб от последните три летни, в които жилищните заеми в балансите на банките растяха средно с над 210 млн. лв., но остава над обичайните нива не само от кризисната 2020, а и отпреди пандемията.

Засилващият се бум при домакинствата

Паралелно с това се отчита и по-голям ръст при потребителското кредитиране, но там ускорението се забавя. За септември годишното повишение е 9.9% при 9.84% за август, като все още остава под нивата близо до 11.5% от месеците непосредствено преди първите ковид случаи в България. Увеличението за септември е 99.6 млн. лв., което е най-ниско от януари насам.

Оживлението беше отразено и в публикуваната миналата седмица прогноза на БНБ, чиито очаквания вече са кредитирането за домакинства в края на 2021 г. да нараства с 12%, докато през юни се залагаше на 8.5%. За следващата година централната банка също ревизира прогнозата си с един пункт нагоре като все пак залага на известно охлаждане до 9.3%. Регулаторът вече сигнализира, че вижда риск в ускореното жилищно кредитиране, заради което и през септември реши да покачи антицикличния капиталов буфер на банките от 0.5% на 1% считано от октомври 2022 г.

Слабото възстановяване при фирмите

Същевременно обаче БНБ понижи очакванията си за ръст на фирмените кредити през 2021 г. от 3.7 на 3.1%. През следващите години прогнозата е там да има ускорение до 4.5 г. за 2022 и 4.9% за 2023 г.

Данните към септември показват втори пореден месец на забавящ се годишен ръст до 4.13%. Това се случва въпреки, че за самия септември повишението е с 478 млн. лв. е най-голямо от началото на годината. Тук обаче трябва да се има предвид, че данните са силно волатилни и често се изкривяват от отделни големи сделки, а също и от продажби на пакети лоши кредити.

Делът на необслужваните и предоговорени кредити (данните в паричната статистика се различават от тези за надзорни цели) пък продължава да се подобрява и от 7.2% към август вече е 7%. Към август все още 9 млрд. лв. кредити са под мораториум и съответно въпреки че по тях не се правят вноски не се отчитат като лоши или преструктурирани. До края на годината този механизъм изтича, което може да доведе до ръст на просрочията в началото на 2022 г.

Като цяло ръстът на депозитите се запазва без промяна и надвишава този на кредитите. При домакинствата той е 10.9%, колкото и през август, като те достигат 64.5 млрд. лв. Общо депозитите на неправителствения сектор пък се покачват с 11.8% и за пръв път надхвърлят 100 млрд. лв. Прогнозата на БНБ е за забавяне на растежа на показателя до 10.9% в края на 2021 г. и до 8.7% през 2022 г.