Реалните лихвени проценти продължават да падат заради инфлацията

Повечето централни банки се въздържат от затягане на паричната политика и смятат, че ръстът на цените е временен

Реалните лихвени проценти във водещите световни икономики остават под нулата и са на най-ниското си ниво за последните десетилетия. Явлението се дължи на ниските номинални лихвени проценти и ускорената инфлация. Растящите цени в САЩ, еврозоната и Великобритания в допълнение на решенията на централните банки да не бързат да вдигат лихвите на практика повишава паричните стимули, въпреки че изгубеният поради пандемията икономически растеж е почти възстановен, пише Financial Times в свой анализ.

Реалните лихвени проценти, както показва името им, се смятат за по-точен измерител на цената на заемните средства и възвращаемостта на спестяванията, тъй като са коригирани спрямо инфлацията. В САЩ, където номиналните лихвени проценти са близо до нулата, реалните са около -5.3%, във Великобритания -3%, а в Германия -4.6%. Показателят ще остане рекордно нисък и през следващите няколко години, смята Елена Дъгар, управляващ директор на рейтинговата агенция Moody's. Централните банки не бързат да затягат паричната политика с аргумента, че повишението на цените е моментно явление.

За последен път реалните лихвени проценти са били на толкова ниско ниво през 70-те години след повишена инфлация вследствие на скок на цените на енергията, подобно на ситуацията в момента. Спад на реалните лихвени проценти се наблюдава и по време на световната финансова криза, започнала през 2008 г.

Какво означава това

Настоящите стойности на реалните лихвени проценти са силно стимулиращи. Редица прочувания показват, че неутралният реален лихвен процент - този, който нито възпира, нито окуражава инвеститорите и кредитополучателите, в наши дни е спаднал до около 0% от приблизително 4% през 80-те години на миналия век.

Тенденцията поддържа условията на финансиране акомодативни и стимулира ръст на кредитирането, тъй като цената на дълга е устойчива, смята Ана Боата, глобален ръководител по икономическите изследвания в Euler Hermes Group. Това може да помогне на правителствата да финансират дълговете, които взеха по време на пандемията. Отвъд положителните ефекти, явлението може да накара вече богато оценените пазари да станат твърде неустойчиви и да постави под риск финансовата стабилност, допълва Боата.

В развитите страни показателят вероятно ще остане под нулата и догодина

Изключение от общата тенденция е Китай, където реалните лихвени проценти са положителни въпреки забавящия се растеж. Лихвите номинално бяха повишени в Русия, Мексико и Бразилия, а миналата седмица и в Полша и Чехия, но поради високата инфлация реално те остават под нулата. Ако се сбъднат прогнозите догодина инфлацията да се успокои, реалната цена на парите ще достигне около 3% в Бразилия и Русия, което би отразявало по-точно традиционната оценка на риска на инвестициите във възникващите пазари.

В богатите страни централните банки едва започват да премахват антикризисните парични стимули. Миналата седмица управителят на Фед Джером Пауъл заяви, че е твърде рано за повишение на лихвите, а председателят на ЕЦБ Кристин Лагард отхвърли очакванията това да се случи в еврозоната през следващата година. И двете институции очакват спад на инфлацията през 2022 г. Английската централна банка миналата седмица се отказа да вдига лихвите от рекордно ниското ниво от 0.1%, въпреки прогнозите инфлацията да достигне 5% в началото на 2022 г., преди да поеме надолу.

Дори ръстът на цените да се успокои догодина, на базата на консенсусни прогнози за инфлацията, очакванията са реалните лихвени проценти да останат отрицателни със стойности -3.3% в САЩ, -2.7% в Германия и -3.2% във Великобритания. В обозримото бъдеще показателят ще остане доста под неутралната стойност, смята Нийл Шиъринг, главен икономист в Capital Economics.