Банките и регулаторът: Балон или не съвсем

В сектора очакват предвидима 2022 г. с ръст на кредитирането и ниски лихви, но БНБ предупреди, че инфлацията може да промени играта

Относителният оптимизъм на банкерите се срещна с донякъде учудващо припокриващите се в голяма степен опасения на иначе десния Калин Христов и левия Янис Варуфакис
Относителният оптимизъм на банкерите се срещна с донякъде учудващо припокриващите се в голяма степен опасения на иначе десния Калин Христов и левия Янис Варуфакис
Относителният оптимизъм на банкерите се срещна с донякъде учудващо припокриващите се в голяма степен опасения на иначе десния Калин Христов и левия Янис Варуфакис    ©  Надежда Чипева
Относителният оптимизъм на банкерите се срещна с донякъде учудващо припокриващите се в голяма степен опасения на иначе десния Калин Христов и левия Янис Варуфакис    ©  Надежда Чипева

"Не познавам българския имотен пазар. Но когато чуя банкери да казват, че няма балон, започвам да се убеждавам, че има балон. Вашата работа е, когато сме в балон, да не го признавате, защото ще бъдете уволнени."

С тези думи бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис реагира на своеобразния диспут между българските банкери и регулатора в лицето на подуправителя на БНБ Калин Христов, който се беше разразил минути по-рано. Те бяха изречени по време на организираната от "Капитал" конференция "Банките и бизнесът", където очаквано като основна тема изпъкна рекордната инфлация и очакванията доколко тя е временна и съответно как ще се отрази на кредитирането, лихвите и въобще на цялата финансова система.

И ако трябва да се даде кратко обобщение, то е, че относителният оптимизъм на сектора се срещна с донякъде учудващо припокриващите се в голяма степен опасения на иначе левия Варуфакис и десния Христов.

Спокойствието на банкерите

Представителите на четирите най-големи банки в България не очакват някакъв завой в очерталите се тенденции. И през следващата година кредитирането ще продължи да расте и през 2022 г. ниските лихвени нива ще се запазят, а консолидационните тенденции в банковия сектор ще продължат.

Фактор за запазване на кредитната активност ще бъдат евтиното финансиране и растящите заплати, които повишават и покупателната способност. Сред двигателите, конкретно по отношение на ипотечния пазар, ще бъдат и достъпността на жилищните имоти спрямо доходите, както и търсенето на по-големи жилища от страна на клиентите. А растящата инфлация, която изяжда банковите депозити, като води до силно отрицателни реални лихвени проценти, ще играе роля и за пренасочване на част от рекордно високите спестявания към други инвестиционни алтернативи, като по този начин също ще допринесе и за растежа на кредитния пазар.

"Тенденциите, които досега се очертават, не са нещо, което не е нормално на пазара. В момента ръстът на цените на недвижимите имоти следва някакъв тренд, който в никакъв случай не е стигнал до нивото, в което можем да говорим за балон", коментира изпълнителният директор на Банка ДСК и председател на Асоциацията на банките в България Диана Митева. По думите й, измерено като дял от БВП, жилищното кредитиране в страната е сред най-ниските в Европа - около 10%, като вероятно до края на годината ще стигне 11%, но това е далеч под средното за останалите държави равнище около 40%.

"През 2007-2008 г. минималната работна заплата беше 200 лв., в момента е три пъти по-висока, а говорим, че цените на жилищата евентуално могат да достигнат 2008 г., т.е. достъпността в сравнение с тогава е доста по-различна", отбеляза от своя страна Борислав Генов, директор "Банкиране на дребно" в Уникредит Булбанк. Той също коментира ръста на обема на ипотечното кредитиране спрямо БВП, като посочи, че от около 3% през 2007-2008 г. стойността на показателя е намаляла до 1.2% въпреки рекордните ръстове и големия обем ипотеки на пазара.

"Европейската централна банка (ЕЦБ) казва, че инфлацията е временно явление, че следващата година ще се успокои и че те ще продължат със стимулите. Което обуславя политиката на останалите банки. Ниските лихви по кредитите ще продължат със сигурност и следващата година, категорично", коментира от своя страна главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова, като отсече, че балон няма. Тя изтъкна, че сега банките са много по-консервативни и ако през 2008 г. броят на отпуснатите ипотечни кредити е бил около 130 хил., сега те са около 180 хил., или ръст от порядъка на 35 - 38%, докато ръстът в заплатите е трикратен. "Инфлацията на заплатите вече е факт и в следващите няколко години ще продължи, но за разлика от Европа България има много голям марж това да продължи - нашите заплати са доста по-ниски, което означава, че не можем да кажем, че това ще повлияе чак толкова негативно", каза тя.

Главният изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на KBC Group за България Питър Рубен също се съгласи с колегите си, като изтъкна сравнително умерените съотношения на отпуснатите кредити към стойността на обезпеченията (т.нар. loan-to value, или LTV съотношение). Той каза, че разбира притесненията на регулатора, но ако въпросът е дали сега има балон, отговорът е "не", и в ОББ не им се налага да обострят риск апетита си, за да постигат растеж.

Опасенията на регулатора

На фона на оптимизма на банкерите подуправителят на БНБ Калин Христов предупреди сектора за опасността и от продължителна инфлация, и от балон на пазара. По първия параграф той обясни, че според него позицията на ЕЦБ, че инфлацията е временна, е изключително неустойчива. "Вероятността ЕЦБ да е права за това е почти клоняща към нула. Ние седим върху голям риск и те го подценяват. Комуникацията на ЕЦБ може изключително бързо да се промени - това се е случвало исторически", заяви Христов. Затова и според него стратегията на някои банки да насочват клиенти към по-доходоносни, но и по-рискови продукти като фондове, инвестиращи в акции, макар концептуално правилна, може да се окаже, че не се реализира в удачен момент. И евентуалните загуби може да донесат репутационни щети на банките.

По отношение на имотите Христов обясни, че го притеснява 2008 г. да се ползва като отправна точка за сравнения, защото тогава сме видели не просто балон, а чудовищен балон. Заради рисковете от ускореното жилищно кредитиране през септември БНБ вече обяви, че ще изисква по-голям антицикличен капиталов буфер от есента на 2022 г., а сигналът, който централният банкер даде, е, че това е само началото на затягането по тази линия и може да се очакват нови повишения. "По отношение на недвижимите имоти винаги тръгваме от разбирането, че ние никога не знаем ex ante дали има балон или не - разбираме го, след като той се коригира. Не знаем, но е хубаво да сме предпазливи. Дългото време на ниски лихвени проценти кара хората да вземат повече риск и генерира цени, които са неравновесни - това трябва да го имаме предвид", посочи той.

Янис Варуфакис беше по-скоро съгласен с диагнозата на подуправителя. "Отрицателните лихви означават провал на пазара. Като имаме токсични отпадъци - да, те имат отрицателна цена и плащаш на някого да се отървеш от тях. Но когато трябва да се отърваваш от парите като от токсичен отпадък, знаеш, че капитализмът се е счупил", обясни той и допълни: "Калин е прав, инфлацията няма да изчезне. Тя ще остане с нас известно време и трябва да се управлява внимателно, но не е повторение на 70-те и стагфлацията."

Лечението, което предлага гъркът, е ЕЦБ да вдигне веднага и ударно лихвите, но да продължи покупките на книжа, само че не така, че да поддържа изкуствено държави като самата Гърция да не фалират, а като наистина създаде условия, така че зелената енергия да стане по-устойчива. Тук беше и основното им различие, доколкото според Христов фокусът върху Зелената сделка в ЕС е един от факторите, създаващи инфлационния натиск в момента, а и според него възможността климатът да се контролира адекватно с политики е спорна.

Насоките на БНБ

Калин Христов традиционно използва форума не просто да направи обзор на макросредата и сектора досега, но и да даде насоки за мерките на БНБ занапред. Едната линия, по която той загатна промяна в политиката на регулатора, е забраната за банките да разпределят дивиденти, която беше въведена в началото на пандемията. През 2022 г. тя вероятно ще бъде разхлабена леко, но по отношение на бъдещи печалби, което е сигнал, че и реализираният резултат за 2021 г. (до октомври той вече е близо 1.2 млрд. лв.) ще трябва да бъде изцяло капитализиран. Другата е по отношение на антицикличния капиталов буфер, който БНБ покачи от 0.5% на 1% считано от октомври 2022 г. Христов намекна, че предстоят и още покачвания, като изтъкна, че подобно действие типично не е еднократно, а начало на цикъл на използване на инструмента за охлаждане на кредитирането. Той предупреди още за предстоящите по-строги капиталови изисквания с частичното въвеждането на използването на MREL (минимални изисквания за собствени активи и приемливи задължения) от 2022 г. Разчетите са, че всички банки ще отговарят на тях, но ще е важно как ще върви генерирането на допълнителен капитал до 2024, когато пълното въвеждане на регулацията ще е равносилно на изискване за около 30% капиталова адекватност.

По текста работи и Мария Иванова

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    vidur avatar :-|
    vidur
    • - 1
    • + 1

    Loan to value съотношението било добро? Знам селца, в които имотите са скочили 4-5 пъти за една година и то на парцели с къщи за събаряне.

    Нередност?
  • 3
    npocmaka avatar :-|
    npocmaka
    • + 2

    Балон има и то огромен.

    Нередност?
  • 4
    mumi avatar :-|
    mumi
    • + 1

    Според мен догодина цените ще продължат да растат умерено, но търсенето ще спадне. Влизаме в продължителен период на стагфлация, в който ще преоценим нашите ценности и приоритети в живота.

    Нередност?
  • 5
    demokoko18 avatar :-|
    demokoko18

    Хубава статия !
    Браво , че сте поканили Варуфакис на конференцията !

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал