БНБ подсили предупрежденията си за кредитния бум, като включи и заемите за строителство

Централната банка очаквано покачи антицикличния буфер с още 0.5 пункта до 1.5%, считано от 2023 г.

Според управляваната от Димитър Радев БНБ активността при кредитите на жилищно строителство и търговски площи поражда системен риск.
Според управляваната от Димитър Радев БНБ активността при кредитите на жилищно строителство и търговски площи поражда системен риск.    ©  Надежда Чипева
Според управляваната от Димитър Радев БНБ активността при кредитите на жилищно строителство и търговски площи поражда системен риск.
Според управляваната от Димитър Радев БНБ активността при кредитите на жилищно строителство и търговски площи поражда системен риск.    ©  Надежда Чипева

Ако преди три месеца БНБ аргументира затягането на капиталовите изисквания към банките предимно с рисковете при жилищното кредитиране, сега тя леко втвърдява предупредителния тон. А обосновката й за новото покачване на антицикличния капиталов буфер с 0.5 пункта до 1.5% вече включва и други сегменти.

Решението на централната банка беше в голяма степен очаквано. Още в началото на декември на конференцията "Банките и бизнеса", организирана от "Капитал", подуправителят на БНБ Калин Христов намекна, че предстоят и още покачвания, като изтъкна, че подобно действие типично не е еднократно, а начало на цикъл на използване на инструмента за охлаждане на кредитирането.

Новият момент

Идеята на антицикличния капиталов буфер е да служи като допълнителна защита при прегряване на кредитирането, а също и като инструмент на регулаторите да ограничат активността на банките. За целта основно се следи отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочното му равнище. От 2015 г. насам и дори и сега обаче то е отрицателно, което значи, че БНБ би трябвало да фиксира буфера на 0%.

През 2018 г. централната банка се възползва от опцията по европейските правила да взема под внимание и допълнителни индикатори и така да мотивира затягането.

Като цяло новата мярката на БНБ стъпва на същите аргументи като през септември, като основния фокус е върху засиления ръст при жилищните заеми. Новият момент е, че вече регулаторът е притеснен и по още няколко линии - финансирането на жилищно строителство и търговски площи. "Текущата политика на банките за поддържане на кредитната активност в сегментите на жилищното строителство и на кредитите, обезпечени с търговско и недвижимо имущество, макар и защитена като индивидуални кредитни решения и покрита с наличните ликвидни и капиталови буфери, има общосистемна проекция, което налага продължаване на проактивната позиция за изграждането на буферен капацитет срещу цикличните рискове", пише в съобщението на БНБ.

Връщане към предкризисния план

От април 2020 г. по план нивото на буфера трябваше да стане 1%, а от началото на 2021 г. - 1.5%. Тези покачвания обаче бяха отменени като част от мерките на БНБ срещу ефектите от пандемията върху банките и нивото му остана 0.5%. Идеята беше така секторът да не бъде изправен под допълнителен натиск да осигурява капитал в период на абсолютна несигурност, когато се очакваха загуби от затворени бизнеси и ръст на безработица.

Сега с възстановяването на икономиката БНБ се връща към предишния ритъм на затягане и по новия график от 1 октомври 2022 г. банките трябва да поддържат ниво на буфера 1%, а от 1 януари 2023 г. - 1.5%.

Теоретично освен пряката цел на буфера - "да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките", има и допълнителна. А именно очакваната нужда от повече капитал в бъдеще действа ограничаващо на кредитирането. Предвид сравнително високата капиталова адекватност в българската банкова система обаче това има по-ограничено влияние - основно за банките, опериращи при по-ниски нива на показателите.

Как работи системата от буфери

В ЕС от 2015 г. важат едни и същи капиталови изисквания за всички банки - 8% обща капиталова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред (CET 1), като над тях всеки национален регулатор може да налага допълнително буфери. БНБ от самото начало използваше два от тях в максимално позволения им размер - капиталов буфер за системен риск (3%) и предпазен капиталов буфер (2.5% само върху експозициите в България, като за тези към други държави важи съответно ниво от тамошния надзор). От началото на 2018 г. действа и буфер за други системно значими институции, чийто максимален размер по регламент е 2%. В България той към момента се прилага за осемте най-големи банки, като в зависимост значимостта му е в границите между 0.5 и 1%. А от 2019 г. беше въведен и въпросният антицикличен буфер 0.5%, който именно предстои да се покачва.

Всички тези проценти се вземат кумулативно, като така изискването за CET 1 за най-големите банки в страната след година ще достигне приблизително 12.5%, а за обща капиталова адекватност - 16%. Според данните на БНБ към септември отчетените данни от банковата система по двата показателя са съответно 21.4 и 22.4%. Те бяха подкрепени от забраната на БНБ да се разпределят дивиденти като така цялата печалба за 2019 и 2020 г. влезе в капитала на банките. А също и от решение на ЕЦБ, което временно извади от калкулирането на рисковите активи на банките някои класове - най-вече експозициите държавен дълг в чуждестранна валута.