Банковите печалби надхвърлиха 1.32 млрд. лв. до ноември

Последните 8 млрд. лв. кредити под мораториум се връщат към редовно обслужване

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

За първите единадесет месеца на 2021 г. печалбата на банковата система достигна 1.32 млрд. лв. Това е 457 млн. лв., или 52.8%, повече от отчетеното през 2020 г., когато в началото на пандемията заради голямата несигурност банките заделяха повече провизии за очаквани бъдещи загуби.

Въпреки че постигнатият резултат говори за възстановяване на сектора, той все още е с малко над 200 млн. лв. под отчетеното за същия период на предкризисната 2019 г. Освен това и част от проблемите се очаква тепърва да проличат с окончателния край на кредитния мораториум от началото на новата година.

Още от познатото

Ноемврийските данни поднасят малки отклонения от вече очертаните тенденции. Нетният лихвен доход за месеца е 242 млн. лв., което, ако се изключат еднократно изкривени данни в края на 2019 г., е най-високо ниво от пет години. Средномесечният нетен лихвен доход за 2021 г. е 228 млн. лв. и се покачва спрямо около 220 млн. лв. през 2020 г., като обаче той се извлича при свиващи се маржове от растящия обем кредити.

За пръв път месечният лихвен разход пада под 20 млн. лв., докато приходите са 262 млн. лв., което е около 10 млн. лв. над средните за годината. С натрупване от началото на годината нетният лихвен доход надхвърля 2.5 млрд. лв. и е с повече от 90 млн. лв. над отчетения за 2020 г.

Нетният доход от такси и комисиони е 105 млн. лв., като е най-ниският за последните шест месеца, но все пак е малко над средногодишното. Сумата от началото на 2021 г. е 1.12 млрд. лв. при отчетени 1.04 млрд. лв. за цялата 2020 г. Това е очаквано, доколкото съживената бизнес активност през изминалата година очаквано генерира повече търсене на банкови услуги, а отделно и самите банки залагат все повече на покачване на такси, за да компенсират спадове при други приходоизточници, както и ръста на административните разходи.

Сравнително по-ниската печалба за ноември - 102 млн. лв., се дължи основно на по-високите разходи за обезценки (63.6 млн. лв.). С това начислените обезценки от началото на 2021 г. достигат 491 млн. лв., или с 280 млн. лв. под нивото за единадесетте месеца на 2020 г. Провизиите през месеца - 9.2 млн. лв., също са малко повече от обичайните нива. В последната година те се движат основно от ББР, която през тях отчита очакваните загуби по минаващите през нея антиковид мерки.

Леко свиване

През ноември активите на банките се свиват леко с 0.2% до 133.3 млрд. лв. Покачване има при инвестициите им в ДЦК с около 1.15 млрд. лв., което беше очаквано предвид активното пласиране на емисии на вътрешния пазар от служебното правителство.

Общите брутни кредити и аванси намаляват с 680 млн. лв. (0.8%) до 87.9 млрд. лв., но това се дължи основно на отпуснатите средства към други банки, които спадат с 1.5 млрд. лв. до 12.5 млрд. лв. Най-често това се дължи на разчети с банката майка в големите международни групи. Извън това има ръст както при фирмените заеми (с 426 млн. лв., или 1.1%, до 40.1 млрд. лв.), така и за домакинства (с 301 млн. лв., или 1%, до 29.2 млрд. лв.). Особено ускореният ръст при ипотечните кредити продължава, като те допринасят с над 220 млн. лв. към ръста на портфейлите.

Краят на мораториума

От началото на 2022 г. окончателно приключва дадената заради ковид опция на фирми и домакинства да поискат отсрочване на вноските си по кредити. По данните на БНБ към края на ноември експозиции за 8.16 млрд. лв. все още са били под мораториум, което означава, че това са все компании и хора, които са пожелали да се включат в последния момент - през март 2021 г., и са се възползвали от максималните девет месеца. Отделно от това още през 2020 имаше около 9 млрд. лв. кредити под мораториум, които вече би трябвало да са се върнали към вноските си, а от 1 януари това предстои и за втората вълна.

Досега, въпреки че по тези заеми не се правеха плащания по лихви или главници, те не се водеха необслужвани. Сега обаче, ако част от фирмите или домакинствата продължават да имат проблеми с обслужването, банките ще трябва или да го преструктурират или да го прекласифицират като просрочено, като и двете се съпътстват с разходи за обезценки. Това обаче се очаква да проличи с поне едно тримесечие закъснение.