Нов закон ще регламентира дейността на компаниите за събиране на дългове

Целта е да се сложи край на лошите практики в сектора и да се изсветли работата на т.нар. колекторски фирми

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Компаниите за събиране на вземания ще бъдат вписвани в единен регистър към министерството на икономиката, а работата им ще бъде контролирана от Комисията за защита на потребителите (КЗП). За целта ще бъдат разписани конкретни правила и ограничения, с които ще им бъде забранено да упражняват натиск над потребителите при изпълняване на дейността си. Това предвижда проект на Закон за събиране на вземания по потребителски договори, публикуван за обществено обсъждане на портала strategy.bg. Срокът за събиране на становища е до 18 февруари.

В представения от ръководеното от Корнелия Нинова Министерство на икономиката и индустрията (МИИ) проект се предвижда само юридически лица да могат да събират вземания от потребители. За да бъдат вписани в регистъра, те ще трябва да имат капитал минимум 500 хил. лв., както и сключена застраховка "Професионална отговорност". Служителите и мениджърите на колекторските компании пък ще трябва да са с чисто съдебно минало по подобие на други професии, като например охранителите. Правилата ще важат както за дружествата, които изкупуват пакети с необслужвани вземания, така и за тези, които събират задължения от името на първоначалните кредитори.

Предложението идва месец след като вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова инициира свикването на експертен съвет на управляващата коалиция, който да обсъди създаването на специален закон, с който да се регламентира дейността на колекторски компании. Това е пореден опит за законово регулиране на сектора, след като през последните две години в три последователни парламента по инициатива на бившия национален омбудсман, депутат и лидер на "Изправи се.БГ" Мая Манолова бяха внасяни предложения за промени в Закона за защита на потребителите, с които да се въведат правила за работата на тези дружества. В 44-ото Народно събрание изготвеният от екипа на гражданската й платформа проект беше внесен от група депутати от ГЕРБ, а в 45-ото и 46-ото - вече от името на влязлата в парламента коалиция "Изправи се! Мутри вън!". И в трите случая обаче предложенията така и не стигнаха до разглеждане дори и в комисия.

Край на тормоза

Новият проект до голяма степен повтаря вече представяните през последните две години предложения, като за първи път те са обособени в отделен закон. В мотивите към него е записано, че основната му цел е да доведе до "прекратяване на лошите практики на колекторските фирми, като въведе строги и ясни правила, забраняващи натиска над гражданите, изсветляващи работата на колекторските фирми и постигащи реален баланс между търсене на задължения и запазване на човешките права и достойнство на потребителите".

По-конкретно законопроектът предвижда забрана за използването на методи като тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие, с които да принуждават хората да погасяват задълженията си. Освен това на колекторските компании ще бъде забранено "да притесняват гражданите на работните им места и в дома им, да ги дискредитират пред колегите и работодателя им, да поставят съобщения за дълга на обществени места". Комуникацията с длъжниците ще може да се осъществява само писмено или по телефон, при това не по-често от интервал от 2 работни дни, като ще бъдат забранени обажданията в почивни дни и между 20:00 и 7:00 часа. Това ограничение ще важи и за първоначалните кредитори - банки, небанкови финансови институции, доставчици на комунални услуги. Последното е и една от разликите с предишните предложения за регулация на сектора, които предвиждаха забрана за прехвърлянето на задължения за обществени услуги като сметки за ток, парно, вода, телефон за събиране от колекторски фирми.

Нелоялните практики в сектора отдавна се посочват като проблем както от организациите за защита на потребителите, така и от голяма част от самите колекторски компании - основно водещите играчи в сектора, които работят по европейски модел и в съответствие с приет от тях Етичен кодекс. Съсловната Асоциация за управление на вземания (доскоро Асоциация на кредитните агенции в България) обединява 16 дружества, които по данни на организацията държат 70-80% от сектора по управление на вземания в страната. В редиците й обаче не влиза издигналата се в последните години до номер 1 по активи "С. Г. груп".

Според последните представени от Асоциацията данни, през 2020 г. общият обем на нововъзложения дълг към компании за управление на вземания е намалял до 741.6 млн. лв. в сравнение с 832 млн. лв. през 2019 г. Броят на нововъзложените случаи за събиране също се е свил - до 936 хил. през 2020 г. спрямо близо 1.1 млн. година по-рано. Това обаче отчасти се дължи на кредитния мораториум, въведен заради корона кризата - с изтичането му в края на 2021 г. може да се очаква ново повишаване в броя и обемите на подлежащите на събиране задължения.

Предварително уведомление и възможност за оспорване

Съществен момент в предлаганата регулация е и задължението за първоначалния кредитор да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането му на специализирано в такава дейност дружество. В уведомлението трябва да бъдат посочени и конкретни детайли за задължението - размер, основание, дата на настъпване на изискуемостта, изплатени до момента суми, както и кое е лицето, на което е прехвърлено вземането. Това може да затрудни и забави сделките по продажби на портфейли лоши кредити, които често включват хиляди длъжници и издирването на някои от тях само по себе си е предизвикателно.

Освен това кредиторът ще трябва да даде възможност на длъжника доброволно да погаси задължението в 14-дневен срок, като посочи за целта банкова сметка или друг начин за плащане. Законът предвижда и възможност за потребител, който смята, че не е длъжник, да оспори задължението си в срок от три месеца след изтичането на тези 14 дни. В тези случаи колекторските компании ще са длъжни да прекратят извънсъдебното събиране на вземанията, а потребителите ще могат да се обърнат към орган за алтернативно разрешаване на спора.

При събирането на вземанията новите кредитори няма да могат да начисляват главницата никакви други такси и разноски освен законната лихва. Освен това те ще трябва да поддържат и регистър на комуникацията си с длъжника (кореспонденция и телефонни записи) за най-малко пет години от сключването на договора за прехвърляне на вземанията.

При нарушаване на разпоредбите на закона ще се налага глоба от 10 до 50 хил. лв., а възпрепятстването на контролната дейност на КЗП ще се санкционира с от 3 до 10 хил. лв., като при три или повече нарушения в рамките на две години съответното дружество ще бъде заличавано от регистъра. От проекта обаче не става ясно какво се случва с изкупените от колекторска компания дългове при изваждането й от регистъра и дали тя ще може да продължи действията си по събирането им.

"Законът има доста неясноти и, за да стане практически приложим, на много места би следвало да се прецизира", отбелязва и председателят на Асоциацията за управление на вземания Райна Миткова-Тодорова. Като проблемен момент тя посочва и например това, че в настоящия си вид проектът ще доведе до това някои от компаниите в сектора, които и в момента отговарят на определени изисквания (включително за капитал от минимум 1 млн. лв.) и са вписани в поддържания от БНБ регистър на небанковите финансови институции, да се впишат в нов регистър, с друг принципал, за да могат да продължат да извършват част от дейността си. "Защото този закон прави изрична разлика между европейската директива, която беше приета на 24 ноември и която пък касае само банковите вземания, събирането по тях и изкупуването им", обяснява тя. Директивата предстои да бъде транспонирана в българското законодателство, като в доклада на МИИ е посочено, че това би могло да стане като част от предлагания закон, ако той бъде приет междувременно.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар