К10: Класация на най-добрите банки в България

К10: Най-добрите банки в България

Класацията на "Капитал" подрежда финансовите институции по критерии като стабилност, рентабилност, динамика за 2021 г.

Темата накратко
  • Банките излязоха от пандемията в добро здраве, но войната в Украйна и инфлацията носят следващото предизвикателство.
  • Лидер в класацията на "Капитал" тази година е ДСК, която отчете рекордна печалба в историята си.
  • Секторът се готви за края на ерата на рекордно ниските лихви.

В света на финансите има различни типове играчи. Някои печелят от резките колебания на пазарите и за тях големите катаклизми могат да са и добра новина. Класическите търговски банки, които доминират сектора в България, обаче определено са от тези, които виреят най-добре в спокойни води. За тях ключовото е клиентите им да се развиват добре, да имат работа и да печелят, така че да могат да си обслужват заемите.

Затова и нахлуването на руската армия в Украйна няма как да не е притеснително за банкерите. Още повече че войната идва като в библейски апокалипсис преди още напълно икономиката да се е съвзела от пандемията.

Всъщност банковият сектор премина през ковид трусовете доста безаварийно. Ръстът на активите и депозитите продължи с леко забавяне. След голямата несигурност и ударните провизии през 2020 г., които доведоха до срив на печалбата наполовина до около 0.7 млрд. лв., през 2021 г. тя скочи обратно до над 1.4 млрд. лв., макар и да остана под предкризисните рекорди.

За ръста спомагаха различни неща - оживлението в икономиката, кредитният бум на ипотечния пазар, удълженият мораториум по вноските по заемите, а също и по-ниски плащания към гаранционни фондове като еднократен ефект след влизането в европейския банков съюз. Всичко това успя напълно да компенсира свитите лихвени маржове и покачващите се административни разходи (най-вече за заплати) и макар финансовият резултат да не беше рекорден, той показа, че системата е в много по-добро здраве за разлика от предишната голяма криза от 2008 г.

Така изглежда едрата картина на сектора в тази единайсета поредна класация на "Капитал" на най-добрите български банки на входа на настоящата година, която също обещаваше да е успешна. Разбира се, след военния 24 февруари вече начертаните планове няма как да са същите.

Засега няма как да се предвидят ефектите на войната и ескалиращите икономически санкции и ответни мерки върху българските банки. Но има и известно поле за оптимизъм, тъй като в страната практически не са представени руски финансови институции и експозициите към пряко замесените в конфликта държави са пренебрежими. Все пак рисковете от вторични трусове върху местната икономика и компании може да имат и съществено отражение, особено ако войната се проточи или разрасне. Така че като минимум банкерите ще имат нужда отново да са особено бдителни и вероятно превантивно да провизират част от рисковете. А логично може да се очаква и бизнесът и домакинствата да влязат в леко по-предпазлив режим.

Новият стар номер 1

Данните от финансовите отчети за 2021 г. произведоха нов лидер в К10. Това е Банка ДСК, която в общото класиране изпреварва спечелилата приза предходните три години Уникредит Булбанк (№2). За ДСК това е завръщане на върха, като с него тя е оглавявала подреждането на "Капитал" вече пет пъти.

Извън това класацията продължава да показва устойчивост, като няма големи скокове и разместванията са с по най-много две места. Запазва се и познатото разделение на две скорости - челните позиции са доминирани от банките, които са част от чужди групи, а по-малките институции с местни собственици са в долната половина. Донякъде изключение от това се оказва ПИБ, която прави най-доброто си представяне в класацията (№6) след силен оперативен резултат през миналата година, извел я на над 100 млн. лв. печалба.

За силното представяне на ДСК основен принос имат показателите "Ефективност и рентабилност", където също се позиционира като номер 1, измествайки Пощенска банка. Новият лидер отчита най-голяма печалба в сектора и рекордна в историята си - 393 млн. лв.

ДСК има 40% дял при потребителските заеми, където лихвените маржове са по-високи, и както и другите по-малки играчи с фокус в този сегмент (Ти Би Ай банк и "БНП Париба пърсънъл файненс") регистрира силно представяне.

Рекордни печалби отбелязват и някои от по-малките банки с агресивни стратегии в кредитирането като БАКБ, Д банк и Прокредит банк.

В категорията "Стабилност и риск" също има нов лидер. ОББ измества Уникредит Булбанк, която неизменно беше първа по тези показатели още от първото издание на К10 през 2011 г. насам.

При показателите "Устойчивост и динамика", където традиционно се наблюдават и най-съществените размествания в класацията на "Капитал", челната позиция се заема от Прокредит банк. Фокусираната в малки и средни предприятия банка се завръща там след известно прекъсване - тя беше номер 1 в категорията през 2014 - 2016 г.

Трио гиганти

Друга новина, която донесе 2021 г., беше поредното голямо сливане в сектора чрез най-скъпата банкова сделка в страната за над 1 млрд. евро. Обявената покупка от белгийската KBC на шестата по активи в България Райфайзенбанк още не е финализирана и се чака регулаторно одобрение от ЕЦБ. След приключването й обаче се планира сливането на придобитата банка с контролираната от групата ОББ, която е трета по активи.

Така на пазара ще се роди трети гигант от сходен мащаб с този на Уникредит Булбанк и ДСК. Първата, част от италианската Unicredit, дълги години е лидер на пазара с близо 25 млрд. лв. активи към края на 2021 г. Българското поделение на унгарската OTP пък се доближи до нея след придобиването на Експресбанк от Societe Generale за около 600 млн. евро и последвалото сливане. ДСК има 24.4 млрд. лв. активи и като наследник на някогашния монопол от соцвреме Държавна спестовна каса остава номер едно в банкирането на дребно.

Към края на 2021 г. съвкупно балансовите числа на ОББ и Райфайзенбанк са 26.4 млрд. лв., като механичният им сбор би им отредил номер 1, както и втори места при корпоративните и ритейл портфейлите. Разбира се, това е условно - подобни големи сделки често се съпътстват с покриване на вземания от централата, отделяне и преоценка на активи и др. А също така и в динамичната среда в момента всяко тримесечие има значителни движения както при привлечените средства, така и при кредитните портфейли, които достигат и до стотици милиони за отделните банки. Така че дали финално ще има нов лидер ще зависи от много фактори.

Така или иначе, банковият пейзаж се променя чувствително. На върха му ще стоят три сходни по размер гиганта, всеки от тях с по 18-19% пазарен дял. След тях остават Пощенска банка, собственост на базираната в Атина Eurobank, с около 10-11% дял, и най-голямата банка с местна собственост - ПИБ, с около 8-9%. А за всички останали 20 банки и клонове остава да си делят четвъртинка от пазара.

За последната останала на пазара банка с гръцки капитал все повече започва да стои дилемата дали да купува, или да бъде купена. От една страна, апетитните хапки на пазара понамаляха и вече практически няма единични покупки, които биха я вкарали в лигата на първите три. Пощенска банка вече направи серия по-малки придобивания (клона на Alpha bank през 2015 г. и Пиреос банк през 2019 г.), така че може да опита да продължи по същата стратегия. Оферти вероятно ще има, тъй като затягащите се регулаторни изисквания правят все по-трудно за малките играчи с по 1-2% пазарен дял да продължават да са рентабилни.

Същевременно на централно ниво Eurobank също е под натиск да набира капитал, за да отговаря на влезлите в сила изисквания за MREL. През 2021 г. тя правеше това предимно с пласиране на подчинен дълг. В плана й до 2024 г. е тя да набира 6.4 млрд. евро от пазарите, но ако условията се влошат, това може да се окаже предизвикателно. Затова и не е изключено тя да трябва да се раздели с някои от задграничните си поделения, които формират около 30% от печалбата й. В края на 2021 г. например Eurobank продаде част от картовия си бизнес Eurobank Merchant Acquiring при оценка 320 млн. евро, което й донесе 0.8 процентни пункта подобрение на капиталовите показатели.

Лихви, горе

Тенденцията, която ще оказва все по-голямо влияние над стратегиите на банкерите в следващите месеци, е надвисналият край на ерата на нулевите лихви. Заради невижданите от 30 - 40 години нива на инфлация вече американската и английската централна банка започнаха затягане на паричната политика. ЕЦБ, която таксува паркираната при нея ликвидност с отрицателна лихва от 0.5%, засега удържа на натиска да ги последва, въпреки че вече признава и в собствените си прогнози, че вероятно ръстът на цените и тази, и следващата година ще надхвърли целевото й ниво от 2%. Досега тя се аргументираше с това, че единствена причина за инфлацията е енергийният шок и той ще отмине, докато критиците на "лесните пари" я обвиняваха в късогледство и обясняваха, че поскъпването вече се просмуква навсякъде, води до искания за индексации на заплатите и така инфлацията се вкопава в икономиката.

Войната в Украйна и санкциите срещу Русия обаче нагнетяват допълнително напрежение върху цените на горивата. А и практически сигурното изключване на двете страни - големи износителки на зърно, от глобалния пазар вещае и недостиг и поскъпване на много хранителни стоки. Така че вече става все по-вероятно в края на годината ЕЦБ също да започне да покачва лихвите си неохотно. Тя е с доста по-вързани ръце от другите централни банки да реагира адекватно, защото нейното затягане неминуемо ще създаде проблеми в страните от еврозоната с по-големи дългове като Гърция и Италия, които ще станат по-трудни за управляване и рефинансиране.

За българските банки очакваното плавно затягане не би трябвало да е съществен проблем. Най-прекият ефект е през инвестициите на банките в ДЦК - повишаващата се доходност по тях означава спад на цените, а банките са длъжни да ги осчетоводяват по пазарна стойност. Така че портфейлите им от дългови инструменти вероятно ще почнат да носят текущи загуби от преоценки.

По-продължителното покачване на лихвите може да доведе и до ръст на лошите кредити, съответно разходи за обезценки. Към края на 2021 г. капиталовата адекватност общо за системата е 22.6%, а тази на базовия капитал от първи ред (CET1) - 21.6%, което е комфортно над регулаторните минимуми и над средните нива в ЕС. БНБ превантивно покачи антицикличния буфер, който те ще трябва да държат от началото на 2023 г. в добавка към другите си капиталови изисквания, от 0.5 на 1.5%.

Покачването на лихвите, както и по-рисковата среда около войната неминуемо ще се отразят и на новия бизнес. Поскъпването на кредитите, независимо дали за покупка за жилище или за бизнес, логично води до свиване на търсенето от клиенти и съответно на реализираните обеми. А в последните години при свитите лихвени маржове това беше съществен генератор за приходи, който да компенсира падащата рентабилност на банките. Това би могло да се компенсира със занижаване на стандартите от страна на банките - по-ниски изисквания към доходите и финансовото състояние на кредитополучателите, обезпеченията и т.н. Такъв ход на свой ред крие опасности и банките с по-солиден и независим риск мениджмънт не би трябвало да го допуснат.

Конкуренцията отвътре и отвън

Още една линия, по която в тези условия банките извличат рентабилност, е доходът от такси. В тарифите им отчетливо се вижда покачване, особено за услугите, предоставяни на място. Това е продиктувано от желанието клиентите да бъдат побутнати към дигиталните канали в по-голяма степен, така че да може да се оптимизира скъпата клонова мрежа. Евентуални свиващи се темпове на кредитиране и потисната икономическа активност заради войната могат да окажат натиск и върху този приходоизточник.

Освен това покачването на таксите си има и естествени граници. На първо място, потребителите са особено чувствителни към него и покачванията неминуемо генерират недоволство и репутационни проблеми. А на второ, има и конкурентни ограничители. Консолидацията в сектора на пръв поглед намалява алтернативите и така дава повече пазарна сила на банките. Същевременно обаче все повече услуги, някога техен монопол, вече се предлагат и от различни технологични компании. А и границите на пазара вече са доста по-размити - например с възможностите изцяло дигитално да се идентифицират клиенти и да се сключват договори вече българи лесно могат да ползват и услуги на банки и финтех компании, които не само нямат лиценз от БНБ или са допуснати като клон, а никакво физическо присъствие в страната. Бурната експанзия на услуги, позволяващи безплатни или много евтини транзакции, като например тези на Revolut, ефективно слага таван на това, което местните банки могат да искат, поне от клиентите си на дребно.

В тази преса съвсем не значи, че банките в България непременно са обречени на агония. Те разполагат точно с това, към което всеки стартиращ финтех се стреми да постигне, и то обикновено с цената на дълги години, без да прави пари от това. А именно критична маса клиенти, разпознаваемост и в повечето случаи печалба. И логично усилията в следващите години ще са как да максимализират ефекта от тези си предимства.

Методология

Класацията на банките е по редица показатели, които са разделени в четири групи: стабилност и риск; ефективност и рентабилност; устойчивост и динамика; размер. На всеки показател сме дали различно тегло, което да отразява както това доколко е значим, така и доколко в практиката е изкривен от еднократни ефекти или счетоводна политика. Опитали сме се да не даваме голяма тежест на показатели, които зависят от размера на банката (размер на активите, депозитите, кредитите), както и на такива, които банките имат регулаторни или маркетингови стимули да разкрасяват (лоши кредити, нетна печалба, капиталови съотношения).

От класацията е изключена държавната Българска банка за развитие, тъй като тя по същество не се конкурира с останалите институции (те са й по-скоро клиенти), а провежда правителствени политики. Освен това тя не оперира и чисто пазарно, доколкото се финансира с имплицитни или експлицитни държавни гаранции.

В методологията няма съществени промени спрямо предишното издание на К10 с изключение на леко калибриране на теглата на показателите за "Устойчивост и динамика" с цел по-добра представителност. Те не се отразяват на позициите в общата класация, а само на тези в категорията.

Избраните показатели са:

Стабилност и риск - общо тегло в класацията 45%:

  • Цена на финансиране (разходи за лихви към привлечени средства) - тегло в рамките на категорията 20%
  • Цена на финансиране от домакинства - тегло 10%
  • Цена на кредита (приходи от лихви към отпуснати кредити) - 20%
  • Цена на кредита за домакинства - 5%
  • Капитал/активи - тегло 15%
  • Кредити към депозити - тегло 15%
  • Дял на привлечени средства от държавно управление - 10%
  • Дял на материални и недоходоносни активи - 5%.




Ефективност и рентабилност - общо тегло в класацията 30%:

  • Нетен лихвен марж (нетен лихвен доход към кредити и вземания) - тегло в рамките на категорията 30%
  • Cost-to-income (административни разходи към приходи от лихви, такси и дивиденти) - тегло 30%
  • Печалба преди обезценки към активи - тегло 20%
  • Възвращаемост на активите, ROA (печалба към активи) - тегло 10%
  • Възвращаемост на капитала, ROE (печалба към собствен капитал) - тегло 10%.




Устойчивост и динамика - общо тегло в класацията 20%:

  • Възвращаемост на капитала, ROE* - тегло в рамките на категорията 20%
  • Стандартно отклонение на разходите за обезценка - тегло 20%
  • Нетен лихвен марж* - тегло 15%
  • Промяна на капитал/активи** - тегло 15%
  • Касови наличности, вложения в централни банки и ДЦК към активи* - тегло 10%
  • Ръст на активите** - тегло 10%
  • Марж на нетния доход от такси и комисиони* - тегло 10%.


* Показателите са класирани по тригодишната им средна геометрична стойност

** Промяна спрямо 2019 г.

Размер - общо тегло в класацията 5%:

  • Сума на активите


Текстът е част от специалното издание "К10 - Най-добрите банки в България". Изданието може да бъде закупено оттук.

Все още няма коментари
Нов коментар