К10: Класация на най-добрите банки в България

Класация на банките по ефективност и рентабилност: Отново близо до рекорда

През 2021 г. печалбата доближи нивата отпреди пандемията, но ценовите шокове и войната носят риск от нови проблеми

Банка ДСК, в която ключовото банкиране на дребно се управлявана от Диана Митева, отчита най-голяма печалба в сектора и рекордна в историята си - 393 млн. лв.
Банка ДСК, в която ключовото банкиране на дребно се управлявана от Диана Митева, отчита най-голяма печалба в сектора и рекордна в историята си - 393 млн. лв.
Банка ДСК, в която ключовото банкиране на дребно се управлявана от Диана Митева, отчита най-голяма печалба в сектора и рекордна в историята си - 393 млн. лв.    ©  Цветелина Белутова
Банка ДСК, в която ключовото банкиране на дребно се управлявана от Диана Митева, отчита най-голяма печалба в сектора и рекордна в историята си - 393 млн. лв.    ©  Цветелина Белутова

Над 70% скок на печалбата е постижение, с което всяка банка, а и всяка друга компания би искала да се похвали. Когато обаче то идва след кризисна година, числата следва да се гледат с едно наум - най-малкото защото трудният предишен период по всяка вероятност означава и по-ниска база, от която чисто статистически е по-лесно да се реализират големи ръстове.

Такъв е и случаят с финансовия резултат на банковата система в България през 2021 г. - изстрелването на печалбите до голяма степен е "подпомогнато" от свиването им наполовина година по-рано. А като крайно постигнатите 1.4 млрд. лв. общо за сектора, макар и внушителни сами по себе си, остават под равнищата отпреди пандемията от ковид-19.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Над 70% скок на печалбата е постижение, с което всяка банка, а и всяка друга компания би искала да се похвали. Когато обаче то идва след кризисна година, числата следва да се гледат с едно наум - най-малкото защото трудният предишен период по всяка вероятност означава и по-ниска база, от която чисто статистически е по-лесно да се реализират големи ръстове.

Такъв е и случаят с финансовия резултат на банковата система в България през 2021 г. - изстрелването на печалбите до голяма степен е "подпомогнато" от свиването им наполовина година по-рано. А като крайно постигнатите 1.4 млрд. лв. общо за сектора, макар и внушителни сами по себе си, остават под равнищата отпреди пандемията от ковид-19.

След шока от корона кризата през 2020 г. изминалите дванайсет месеца донесоха глътка въздух. Постепенното възстановяване на икономиката, удълженият мораториум по кредитите на бизнеса и домакинствата и активизирането на банките отново да отпускат заеми, особено ипотечни, дадоха тласък и на печалбите им. Помогнаха и по-ниските разходи за обезценки, както и намалените вноски за гаранционни фондове.

Оптимистичните нотки пред сектора обаче започнаха да придобиват по-мрачни оттенъци още в края на 2021 г. - с растящата инфлация в световен мащаб, движена от осезаемото покачване на цените на енергийните ресурси и суровините. Едновременно с това се появиха и предупреждения за прегряване на имотния пазар, а регулаторът в лицето на БНБ побърза да им отговори с повишени изисквания за капиталовите буфери.

Все още сравнително неясен остава и ефектът от изтичането на мораториума, като тепърва ще се види дали и каква част от фирмите и домакинствата, които в кризата разсрочваха плащания по лихви и главници по кредитите си, ще успеят да се върнат към редовно обслужване на задълженията си. До самия край на 2021 г. 8 млрд. лв. експозиции бяха в тази графа и съответно тези от тях, които след края на мораториума не успеят да правят вноски, тепърва ще трупат просрочия и ще се превръщат в лоши заеми. Това, както и допълнителните предизвикателства от ценови шокове и очертаващо се покачване на лихвите вероятно ще произведат известно влошаване на банковите портфейли. А това неминуемо се превежда в обезценки и съответно натиск върху печалбите.

Такъв ще дойде и по линия на инвестициите на банките в ДЦК. Досега проблемът на банките беше, че те ги купуваха при ниска и дори отрицателна доходност. Сега тя се покачва, но това означава, че цената на облигациите пада, което автоматично означава преоценка в балансите и текуща загуба. Тя няма да се реализира, ако инвеститорите ги държат до падеж, но междувременно в отчетите им ще има отрицателен ефект.

Ситуацията стана още по-непредвидима след руската инвазия в Украйна. Икономическите санкции, наложени от Запада на Москва, неминуемо ще предизвикат някакви сътресения и в българската икономика, като вече прогнозите за растежа се ревизират надолу, а оттам косвено и върху банковия сектор. Затова и с известна доза вероятност може да се предположи, че финансовите институции ще проявят предпазливост и ще се подготвят превантивно за част от рисковете с провизии.

В сектора има потенциал за това, както се видя и в началото на пандемията, когато заради икономическата несигурност и очакванията за по-съществени загуби бяха заделени ударни провизии. След като рисковете така и не се реализираха благодарение на различните фискални, монетарни и регулаторни антиковид мерки, някои от банките реинтегрираха част от провизиите - което пък свали общите разходи за обезценки в системата и подпомогна вдигането на печалбите.

Друг съществен двигател за ръста на финансовите резултати беше по-малкият размер на направените вноски за гаранционни фондове. До него се стигна, след като след влизането на България в банковия съюз стана ясно, че в местния Фонд за преструктуриране на банките е натрупан повече ресурс от нужната вноска за европейския му аналог. Това ще продължи и през настоящата 2022 г.

Известен тласък за отскока на печалбите дойде и по линия на лекото ускорение при основния приходоизточник на банките - нетният лихвен доход. След като през 2020 г. отбеляза спад, а година по-рано увеличението му беше със символичните 0.12%, през 2021 г. той расте с 4%, или 108 млн. лв., до 2.76 млрд. лв. Това се случва на фона на все по-компресираните маржове заради продължаващия конкурентен натиск върху лихвите по заемите, а обяснението е в осезаемото активизиране на банките в кредитирането и съответно по-големите отпуснати обеми. Инфлацията и покачващите се лихви е възможно по-бързо да се пренесат в лихвите по депозитите, отколкото в тези по кредитите, които често са вързани към все още отрицателния Euribor, и това да свие маржа.

Друг съществен измерител за ефективност е съотношението cost-to-income, което се базира на нетните приходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разходи. Показателят е ценен индикатор за качеството на управление и процесите в банките, като при равни други условия институциите с по-ниски нива биха могли да очакват по-слаб трус при криза.

С по-ниско тегло в класацията са по-класическите показатели за рентабилност като възвращаемостта на активите и на собствения капитал, както и съотношението на печалбата преди обезценки към активите. Едната причина е, че те са няколко, което сумарно увеличава влиянието им върху крайния резултат. А от друга страна, сме взели предвид и това, че до дъното на отчета те често са изкривени от много еднократни ефекти.

Тази година победител в категорията е Банка ДСК. Традиционно силните й позиции в ритейла и особено в потребителското кредитиране, където лихвените маржове са по-високи, й помагат да отчете рекордна печалба в историята си - от 393 млн. лв. Така тя измества от върха Пощенска банка, която заедно с Ти Би Ай банк се редува в челото на подреждането по ефективност и рентабилност през последните години. Миналогодишният лидер в подреждането - Пощенска банка, е неизменно в групата на институциите с най-голям апетит за риск и със сравнително експанзионистична кредитна политика във всички сегменти, което й помага да работи при относително по-високи маржове в сравнение с другите големи банки. Доста по-малката като размери Ти Би Ай банк пък и през тази година е на първа позиция по три от петте показателя в категорията. Нейният силен фокус в ритейл банкирането и особено в заемите за домакинства, който иначе й осигурява огромни маржове, я прави и по-уязвима в период на криза.

Текстът е част от специалното издание "К10 - Най-добрите банки в България". Изданието може да бъде закупено оттук.

Все още няма коментари
Нов коментар