Банките стартират 2022 г. с рекордни 570 млн. лв. печалба до март

В резултатите за първото тримесечие още не се усещат негативни ефекти от високата инфлация и войната в Украйна

Уникредит Булбанк отчита близо 185 млн. лв. печалба до март, основно благодарение на дивидент от дъщерната й компания за потребителски кредити
Уникредит Булбанк отчита близо 185 млн. лв. печалба до март, основно благодарение на дивидент от дъщерната й компания за потребителски кредити
Уникредит Булбанк отчита близо 185 млн. лв. печалба до март, основно благодарение на дивидент от дъщерната й компания за потребителски кредити    ©  Цветелина Белутова
Уникредит Булбанк отчита близо 185 млн. лв. печалба до март, основно благодарение на дивидент от дъщерната й компания за потребителски кредити    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Банките отчетоха 570 млн. лв. печалба за първите три месеца на годината благодарение на дивиденти от дъщерни дружества.
  • Ключовите им показатели остават стабилни, но предстоят ефектите на високата инфлация и войната.
  • Бързият ръст на жилищното и потребителското кредитиране се запазва и към март, а към него се добавя ускорение и при фирмите.

Ако банките в България можеха просто да пренесат числата от първото тримесечие на 2022 г. за остатъка й, то те неминуемо щяха да отчетат феноменални резултати. Активите растат с над 10% годишно и за пръв път надхвърлят 140 млрд. лв. А реализираните 569 млн. лв. печалба представляват рекорден старт на година и, съпоставени с 1.4 млрд. лв. за цялата 2021 г. и нивата 1.67 млрд. лв. преди пандемията, дават заявка за постигане на нов връх.

Изкачването му обаче може и да се отложи. От една страна, данните до март не могат просто да се екстраполират за останалите девет месеца, тъй като са силно повлияни от приходи от дивиденти. А освен това и предстои да се материализират ефектите от високата инфлация, покачващите се лихви и, разбира се, войната в Украйна. Комбинацията от тези негативни развития неминуемо влошава перспективите пред икономиката и съответно поражда нужда усилващите се рискове да се провизират. А също така създава и условия ръстът на кредитирането да се забави. Засега основната неизвестна не е дали ще има удар, а дали той ще се развие в по-мек или в по-екстремен сценарий.

С летящ дивидентен старт

Печалбата на банките за първото тримесечие изглежда наистина внушителна - тя надвишава с почти 220 млн. лв., или 62%, отчетеното през същия период на 2021 г., като е и със 75% над резултата от предходното тримесечие. А от всички 25 институции, опериращи в страната, едва три клона на чужди банки с минимален пазарен дял са на минус. Данните за този бум обаче трябва да се четат с повишено внимание.

Един от двигателите за него е приходът от дивиденти, който обичайно е събран в началото на годината. Общо банките декларират 189 млн. лв. приход от дивиденти, като те се дължат почти изцяло на Уникредит Булбанк (112 млн. лв.) и ДСК (75 млн. лв.). Затова и не е особено учудващо именно двете най-големи по активи банки в България да демонстрират и най-значими печалби за периода - съответно 184.7 и 168.5 млн. лв. Или те генерират общо 62% от печалбата на целия сектор.

Това не е нещо ново, като и в предходни години те получават подобна инжекция от дъщерните си дружества. При Уникредит Булбанк тя идва основно от специализираната й компания за потребителско кредитиране, докато при ДСК приходът постъпва от пенсионна, лизингова и други компании. За януари - март 2021 г. приходите от дивиденти на банките бяха едва 73 млн. лв., а за цялата година близо 115 млн. лв., така че печалбата на сектора получава съществен тласък по тази линия.

Извън това на годишна база тя е подклаждана и по почти всички основни направления на основния бизнес. Нетният лихвен доход се покачва с 52.7 млн. лв. до близо 722 млн. лв., а нетният доход от такси - с 59 млн. лв. до 332 млн. лв. Разходите за обезценки пък са с 22.8 млн. лв. надолу до под 100 млн. лв., като единствено растящите административни разходи с 63 млн. лв. видимо влияят негативно.

Отслабващата инерция

Ако обаче се гледа представянето на тримесечна база, картината не е чак толкова оптимистична. Нетният лихвен доход остава практически без промяна спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. въпреки продължаващият ръст на кредитните портфейли. При таксите и комисионите дори има спад с 5.5 млн. лв., или 1.6%.

Това само по себе си не е особено притеснително и в началото на годината традиционно има леки спадове в активността. Същата сезонност може да обясни например и лекият спад на административните разходи след бонусите в края на годината.

Глобалните икономически и геополитически развития от последните месеци обаче по-скоро се очертават единствено като оказващи натиск върху резултатите. Най-съществени ефекти се очакват по линия на високата инфлация. Тя по учебник би трябвало да увеличава склонността към потребление и да намалява склонността към спестяване. Последното не личи от данните засега, въпреки че при нивата над 10% и лихви по депозитите все още около нулата реалната доходност от парите на влог е силно отрицателна. Покачването на цените на енергоизточници и суровини обаче се отразява и на фирмите, които при икономическата несигурност със сигурност ще са по-предпазливи с инвестициите и съответно с вземането на кредити. Трудностите в някои сектори, свързани с поскъпването, а и с косвените ефекти от войната в Украйна, може да обърнат и дългогодишния тренд на спад на лошите кредити и да доведат до обезценки.

Отделно ускоряването на инфлацията измества за все по-скоро и очакванията за покачване на лихвите в Европа, като вече анализатори започват да очакват ЕЦБ да започне да затяга политиката си още от лятото. В зависимост от това с какъв темп се случва вдигането не е изключено и това да започне да оказва натиск върху лихвените маржове на банките, тъй като конкуренцията може да ги принуди по-бързо да покачат лихвите по депозитите, отколкото това ще се пренесе при кредитите.

А отделно и инфлацията, съчетана с високите нива на заетост, засега генерира очакванията, че заплатите в страната ще продължат да растат. Това важи и за финансовия сектор, така че административните разходи на банките ще останат под натиск.

По-малко и по-големи

В данните към март балансите на банките по никакъв начин не сигнализират стрес. Само за три месеца активите на системата се покачват с над 5 млрд. лв. и за пръв път надхвърлят 140 млрд. лв. С покачване с 1.6 млрд. лв. Уникредит Булбанк затвърждава лидерската си позиция с 26.6 млрд. лв., което отчасти е подпомогнато и от вливането на дъщерното й факторингово дружество. ДСК прескача границата 25 млрд. лв. и също запазва втората си позиция. Комбинираните активи на ОББ и Райфайзенбанк, които след регулаторни одобрения и финализиране на обявената сделка планират да се слеят, обаче са близо 27.3 млрд. лв. Това им отрежда потенциална позиция номер 1, въпреки че до фактическото им обединяване има повече от година и дотогава не е изключено да има размествания на пластовете.

След тази сделка секторът става все по-концентриран в няколко големи институции, като топ пет играчите ще контролират около ¾ от активите, а останалите 20 ще си поделят четвъртинка. Затягащите се регулации правят и все по-трудно за малките да са рентабилни. Това не значи, че не се виждат агресивни ръстове и надолу в таблицата. Прокредит банк расте с темпове над средното и е напът да изпревари държавната ББР по активи от деветата позиция (която след сливането на ОББ и Райфайзенбанк ще стане осма). Подобно агресивно растящата БАКБ е все по близо до 11-ата Инвестбанк.

През първото тримесечие Уникредит Булбанк се откроява като най-активна в корпоративния сегмент. В номинално изражение тя допринася в най-голяма степен за ръста на кредитите, като дава 840 млн. лв. от общо 1.8 млрд. лв. С това заемите за фирми достигат рекордните 42 млрд. лв. Най-голямата банка в страната е привлякла и най-съществена част от свободния ресурс на компаниите - 720 млн. лв. от 2.2 млрд. лв. ръст на фирмените депозити, които достигат 36.6 млрд. лв.

За сметка на това тя е сред малкото, които отчитат спад на депозитите от домакинства. Там най-големи суми се насочват към ДСК (335 млн. лв.), Пощенска банка (202.5 млн. лв.) и ОББ (107.5 млн. лв.).

При бурно растящия (и внимателно следен за знаци за прегряване) сегмент на жилищното кредитиране ръстът за тримесечието е близо 450 млн. лв. От тях 114 млн. лв. идват от Пощенска банка, а още 103 млн. лв. - от Уникредит Булбанк, и 84 млн. лв. - от ДСК. Практически всички банки увеличават портфейлите си, но определено различният апетит за риск си личи. Макар средно за системата годишният ръст на ипотечните портфейли да е 16%, има и някои, при които той е в пъти по-висок благодарение на по-агресивни оферти, като например БАКБ (46.5%), Д банк (37.4%) и ЦКБ (30.4%).

Подобно при потребителските заеми големите обеми са генерирани от ДСК, Пощенска банка и специализираната в този сегмент Ти Би Ай банк. Но най-голям годишен процентен ръст - над 67%, отчита Прокредит банк, която допреди няколко години въобще не беше активна този сегмент, а залагаше на ясен фокус във финансирането на малки и средни предприятия.