Рекордното милиардно полугодие на банките

Секторът засега не показва никакво забавяне заради инфлацията или войната и реализира печалба над 1 млрд. лв. до юни

След като белгийският собственик на ОББ KBC купи и Райфайзенбанк, двете й български банки вече са общо с 27.9 млрд. лв. активи, което ги извежда до номер 1 на пазара
След като белгийският собственик на ОББ KBC купи и Райфайзенбанк, двете й български банки вече са общо с 27.9 млрд. лв. активи, което ги извежда до номер 1 на пазара
След като белгийският собственик на ОББ KBC купи и Райфайзенбанк, двете й български банки вече са общо с 27.9 млрд. лв. активи, което ги извежда до номер 1 на пазара    ©  Надежда Чипева
След като белгийският собственик на ОББ KBC купи и Райфайзенбанк, двете й български банки вече са общо с 27.9 млрд. лв. активи, което ги извежда до номер 1 на пазара    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Секторът отчете над 1 млрд. лв. печалба за първите шест месеца въпреки рисковете от войната и инфлацията
  • Ръстовете във всички сегменти на кредитирането не показват никаква тенденция на забавяне
  • Покачването на лихвите със сигурност ще се отрази на сектора, но съществените ефекти може да са догодина

Едно от най-често повтаряните клишета в света на финансите е, че банковият сектор е огледало на реалната икономика. Често тази фраза кънти на кухо, но има и моменти, когато отразеният образ е реален и сега до голяма степен наистина е така. Въпреки не съвсем отминалия шок от пандемията и надвисналите рискове от война и инфлация показателите за растеж като икономическата активност, производството, доходите и безработицата засега не се забавят съществено, а по-скоро индикират прегряване отколкото криза.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Секторът отчете над 1 млрд. лв. печалба за първите шест месеца въпреки рисковете от войната и инфлацията
  • Ръстовете във всички сегменти на кредитирането не показват никаква тенденция на забавяне
  • Покачването на лихвите със сигурност ще се отрази на сектора, но съществените ефекти може да са догодина

Едно от най-често повтаряните клишета в света на финансите е, че банковият сектор е огледало на реалната икономика. Често тази фраза кънти на кухо, но има и моменти, когато отразеният образ е реален и сега до голяма степен наистина е така. Въпреки не съвсем отминалия шок от пандемията и надвисналите рискове от война и инфлация показателите за растеж като икономическата активност, производството, доходите и безработицата засега не се забавят съществено, а по-скоро индикират прегряване отколкото криза.

Затова и към полугодието на 2022 г. данните за банковата система също по никакъв начин не показват някакви облаци на хоризонта. Печалбата за шест месеца надхвърля 1 млрд. лв. за пръв път, като от представените в страната 25 институции едва три бутикови клона на чужди банки са на загуба. Това е близо 360 млн. лв., или 55% повече от отчетените година по-рано, като финансовият резултат се подкрепя по почти всички основни линии на приходи за банките.

Дали това ще означава, че рекордът от 1.68 млрд. лв. печалба за цялата 2018 г. ще падне, още е рано да се каже. От една страна, първото полугодие е подкрепено от близо 270 млн. лв. дивиденти, които традиционно са концентрирани в началото на годината. А от друга, ефектите от започналото затягане на паричната политика и покачване на лихвите тепърва ще оказват влияние. То може да е и в положителна посока на временно увеличаване на лихвените маржове, но може да започне и да забавя кредитния ръст и да произвежда лоши заеми. При всяко положение обаче 2022 г. обещава да е силна за банките и да им позволи да изградят допълнително буфери за предстоящи трусове.

Попътен вятър от кредитния бум

Номинално най-големи печалби, над половината от реализираните в цялата система, отчитат двете най-големи банки по активи на пазара - Уникредит Булбанк (258 млн. лв.) и ДСК (273 млн. лв.). Трета е Пощенска банка с почти 90 млн. лв., а двете банки на белгийската KBC (ОББ и наскоро придобитата Райфайзенбанк) сумарно реализират 140 млн. лв.

За съществения ръст спрямо шестмесечието на 2021 г. най-голям принос има държавната ББР. Миналата година тя беше в етап на активно провизиране и обезценяване на наследените си големи експозиции от предходното ръководство, както и на ковид мерките, реализирани през нея, и беше на 94 млн. лв. загуба, докато сега приключва полугодието със 17.6 млн. лв. печалба. Изненадващ скок от 75 млн. лв. (почти 500%) реализира малката Ти Би Ай банк, специализирана в потребителското кредитиране. Той в голямата си част идва от 67 млн. лв. приход от дивиденти, вероятно от румънските й дъщерни дружества за бързи заеми.

Разгледан по компоненти, ръстът на печалбата продължава да е широкоспектърен. Нетният лихвен доход се покачва на годишна база със 119 млн. лв., или 8.5%, до 1.46 млрд. лв. Това е ускорение от предходното тримесечие и всъщност най-бърз темп от кредитния бум преди близо 15 години насам, като очевидно основен двигател е все още продължаващият бурен ръст в кредитирането.

При нетния доход от такси ръстът е дори още по-отчетлив - над 10% спрямо предходното тримесечие и над 20% за първите шест месеца на 2022 г. спрямо тези на 2021 г. Дори номинално ефектът от този показател е по-голям - 124 млн. лв. повече на годишна база до почти 700 млн. лв. Затова спомагат и повишените такси на банките, но отново по-голям ефект има икономическата активност, която обичайно се съпътства с повече преводи и други банкови услуги, и новоотпуснатите кредити.

От разходната част също има подкрепа в много по-ниските обезценки - със 118 млн. лв. по-малко, до 188 млн. лв. за шестте месеца. Така всъщност към момента единственото, което осезаемо тежи на печалбите, са покачващите се административни разходи със 113 млн. лв. до 963.7 млн. лв. Това се дължи на растящите заплати в страната и в частност във финансовия сектор, като все пак растежът на годишна база се укротява леко от 15 на 13%.

Скритият лидер

През второто тримесечие активите на банките достигат 142.1 млрд. лв. Ръстът се успокоява леко до 1.1% за тримесечието, но остава над 10% за година.

След финализирането на най-голямата банкова сделка в страната - продажбата на Райфайзенбанк за 1 млрд. евро, вече де факто има нов лидер на пазара. Сумарно двете банки на KBC в страната - ОББ и преименуваната след покупката "KBC България", имат 27.9 млрд. лв. активи, което съответства на 19.6% пазарен дял. Така след официалното им сливане в края на годината или началото на следващата те вече практически гарантирано ще изместят Уникредит Булбанк, тъй като разликата с нея расте и тя е 26.4 млрд. лв. (лек спад на балансовото число, основно заради изплатения дивидент към италианската банка майка). ДСК остава последният представител на голямата тройка с 25.2 млрд. лв.

Конкуренцията между трите се изостря и защото за разлика от другите KBC практически попълни и цялата палитра небанкови финансови услуги под крилото си и вероятно ще разчита много повече на синергии и кръстосани продажби. Всъщност, ако се гледа групата в цялост и се вземат не само банковите й активи, но и тези на застрахователя й ДЗИ, пенсионните и взаимните фондове и лизинговата компания, то те биха надхвърлили 33 млрд. лв.

Подобно и ДСК развива дейност в повечето от тези направления (без застраховане), така че и при нея управляваните активи са значително повече. Уникредит Булбанк няма собствен бизнес в тези области и си партнира с различни застрахователи, управляващи и пенсионни дружества. Тя има само лизингова компания, а също така и потребителското й кредитиране е изведено в дъщерно дружество.

Извън това в челната десетка има само едно разместване в края й. Прокредит банк избутва ББР една позиция назад и заема девето място с 3.5 млрд. лв. активи. По-надолу внушителен скок със 17% (232 млн. лв.) за тримесечието и 42% за година регистрира Ти Би Ай банк. Така тя достига балансово число 1.6 млрд. лв. и се изкачва до 15-а по размер на българския пазар. Тя постига това чрез споменатия необичаен за нея голям приход от дивидент, но и чрез агресивен ръст на привлечените средства както от домакинства, така и от фирми благодарение на в момента едни от най-високите предлагани лихви по депозити. При нейния модел, базиран изцяло на скъпо потребителско кредитиране, тя работи с маржове в пъти над средните на пазара и може да си позволи по-скъпо финансиране, като обаче при по-рисковия профил на клиентите й в момент на криза необезпечените заеми бързо могат да станат лоши и да генерират по-съществени загуби.

Докато още всичко расте

Към средата на 2022 г. все още ръстовете на портфейлите са практически повсеместни и почти всички банки отчитат повече отпуснати кредити във всички сегменти. Все пак при домакинствата активността продължава да е по-осезаема. При жилищните кредити тримесечният ръст от 687 млн. лв. до 16.95 млрд. лв. е най-висок от 2008 г. насам. Това представлява почти 16% ръст на годишна база и 4.2% спрямо нивото в края на март 2022 г. Тук най-голямо повишение има при Уникредит Булбанк (147 млн. лв.), следвана от Пощенска банка (143 млн. лв.) и ДСК (128 млн. лв.), като тя остава лидер в сегмента с близо 4 млрд. лв. жилищни заеми. Сумарно ОББ+"Райфайзен" растат със сходна сума - почти 127 млн. лв., като обединено те излизат на второ място с 3.75 млрд. лв. А в процентно изражение най-значим скок от 12% отчита Общинска банка, но от изключително ниска база.

При потребителските заеми портфейлът на безапелационния лидер ДСК се увеличава със 188 млн. лв. и тя прескача нивото 6 млрд. лв. Това й отрежда малко под 40% пазарен дял от общо отпуснатите 15.4 млрд. лв. с уговорката, че потребителското кредитиране на "Уникредит" с 1.8 млрд. лв. активи е в небанково дружество и съответно извън статистиката.

Ръстът в сегмента е 5% спрямо три месеца по-рано и 13.3% от юни 2021 г. насам. Доста изпреварващи спрямо средното са показателите на Ти Би Ай банк, при която двете числа са съответно 19.7% и 62.5%, а покачването за последното тримесечие е 165 млн. лв. Единствените с по-внушителни проценти са Прокредит банк и новонавлезлият на пазара клон на латвийската BigBank, но от ниска база - целите им портфейли са съответно 31.4 млн. лв. и 12.8 млн. лв.

При корпоративните кредити картината е малко по-шарена. Най-голям ръст реализира ОББ - 253 млн. лв. (без да се броят и още 84 от свързаната "KBC България"). Сумарно портфейлите на двете достигат малко под 8 млрд. лв. и вече са изключително близо до лидера Уникредит Булбанк с 8.23 млрд. лв. Голям ръст от 224.6 млн. лв. има и при отпуснатите от ДСК фирмени кредити.

Същевременно обаче има и банки с осезаеми спадове при корпоративните портфейли. При ПИБ понижението е 255 млн. лв. за последните три месеца, което я докарва и до годишен спад от над 5%. При агресивно растящата в последните години Пощенска банка също има понижение от 84 млн. лв., както и при държавната ББР - 150 млн. лв.

Сбогом, ниски лихви

Затягането на паричната политика от ЕЦБ със сигурност е фактор, който ще се усети и в показателите на банки, но все още има неизвестни кога, как и с колко. Покачването на лихвените нива се очаква най-бързо да се пренесе в тези по евровите кредити - предимно за бизнеса. Плаващите лихви по жилищните заеми при повечето банки в България са обвързани със средните нива на лихвите по депозитите по статистиката на БНБ, така че може би там покачването ще е със забавяне. Но така или иначе първоначалният ефект от първите действия на Франкфурт може да е разширяване на нетния лихвен марж и подсилване на банковите печалби.

Същевременно обаче покачването на лихвите и влошените икономически перспективи вероятно ще забавят кредитирането, а с това и ръста на приходите от лихви и такси. Покачването на лихвите по депозитите също ще започне да оскъпява ресурса на банките и да изпилва маржовете им. А ако се стигне до по-съществено забавяне на икономиката или дори до рецесия в Европа заради недостиг на газ след спрени доставки от Русия, покачването на лихвите със сигурност ще започне да предизвиква и сериозни проблеми под формата на нова вълна лоши кредити.

Всичко това обаче са по-скоро рискове за следващата година. Ако банковият сектор наистина е огледало, то не показва много ясно какво ще се случи в бъдещето, а отразява миналото.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    aussie avatar :-|
    aussie

    Как няма да има 1 млрд печалба след като смучат месечни такси дори и от пенсионерите. Това го няма никъде из белите държави.

    Нередност?
Нов коментар