Новият брой: Накъде след вота
Close

Съдът в Страсбург: КТБ не е получила възможност да се защити при отнемането на лиценза й

Седем години след обявената несъстоятелност на банката процедурата ще трябва да се отвори наново

За компенсация от над 5 млрд. лв. от България претендират директорите на КТБ заради щети от отнемането на лиценза и недопускането им до оспорването му
За компенсация от над 5 млрд. лв. от България претендират директорите на КТБ заради щети от отнемането на лиценза и недопускането им до оспорването му
За компенсация от над 5 млрд. лв. от България претендират директорите на КТБ заради щети от отнемането на лиценза и недопускането им до оспорването му    ©  Велко Ангелов
За компенсация от над 5 млрд. лв. от България претендират директорите на КТБ заради щети от отнемането на лиценза и недопускането им до оспорването му    ©  Велко Ангелов
Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • Мениджърите и акционерите на затворената през 2014 г. КТБ ще имат възможност да оспорят отнемането на лиценза й от БНБ.
  • Това няма да възкреси банката, но ако българският съд приеме аргументите им, ще могат да претендират за обезщетения.
  • Това е трето подобно дело, по което България е осъдена, без да предприеме действия да поправи законодателството си.

С решение от днес Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) обяви, че при отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ) от БНБ през 2014 г. и последвалото й обявяване в несъстоятелност през 2015 г. тя не е получила възможност за справедлив съдебен процес, нито адекватна защита на правото на собственост, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека. Казусът беше повдигнат пред Страсбург от бившите изпълнителни директори на КТБ и се коренеше в това, че въпреки всички опити Върховният административен съд (ВАС) не допусна нито тях, нито акционерите на банката като заинтересовани лица да оспорят решението на БНБ.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Мениджърите и акционерите на затворената през 2014 г. КТБ ще имат възможност да оспорят отнемането на лиценза й от БНБ.
  • Това няма да възкреси банката, но ако българският съд приеме аргументите им, ще могат да претендират за обезщетения.
  • Това е трето подобно дело, по което България е осъдена, без да предприеме действия да поправи законодателството си.

С решение от днес Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) обяви, че при отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ) от БНБ през 2014 г. и последвалото й обявяване в несъстоятелност през 2015 г. тя не е получила възможност за справедлив съдебен процес, нито адекватна защита на правото на собственост, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека. Казусът беше повдигнат пред Страсбург от бившите изпълнителни директори на КТБ и се коренеше в това, че въпреки всички опити Върховният административен съд (ВАС) не допусна нито тях, нито акционерите на банката като заинтересовани лица да оспорят решението на БНБ.

В единодушното решение на седемчленния състав на ЕСПЧ се обяснява, че той няма компетенция да постанови отваряне на дела от местните съдилища, но все пак препоръчва това като основен механизъм. Така макар и след седем години по-късно е възможно на КТБ да се даде възможност да се защити. Дори обаче да се установи, че отнемането на лиценза е било незаконосъобразно, банката няма как да бъде реанимирана и препоръката на европейските съдии не е да се търси обезсилване на решението на БНБ, а по-скоро евентуална компенсация. Самият съд в Страсбург отхвърля искането да присъди обезщетение, което според ищците надхвърля 5 млрд. лв.

Предизвестено

До голяма степен посоката на решението беше очаквана още от самото начало на сагата. След като в края на 2014 г. БНБ отне лиценза на КТБ, ВАС беше буквално затрупан с десетки жалби срещу решението на централната банка - от директори, акционери, вложители и всевъзможни лица, което блокираше делото за несъстоятелността. В началото на 2015 г. съдът започна да отхвърля една по една всички претенции и така павира пътя към институционалното фалиране на банката през април 2015 г.

Докато естествено за част от жалбоподателите няма как да се докаже техен пряк интерес, то отказът да се разгледат жалбите на бившите изпълнителни директори и на акционерите (включително и най-големия - компанията на Цветан Василев "Бромак") е проблем, който довежда до делото в Страсбург. Мотивите на ВАС са, че от отнемането на лиценза са застрашени и нарушени материалните права на банката като юридическо лице, но не и на акционерите в нея. В този смисъл единствено представляващите самата КТБ могат да обжалват отнемането на лиценза, което не се е случило. Само че представляващите вече не са управителните органи на банката отпреди затварянето й, а назначените от БНБ квестори, за които трудно може да се предположи, че ще оспорват решенията на регулатора. Именно този абсурд в крайна сметка е и в основата на решението на ЕСПЧ, което по същество постановява, че решението на БНБ, с което се отнема лицензът на една банка, трябва да може да бъде обжалвано пред съд от легитимни и заинтересовани представители на тази банка, като например предишното й ръководство, вместо фиктивно да се признава това право само на квестори или временни синдици, които са зависими от БНБ и не представляват интересите на акционерите.

За целта българският съд стъпва на това, че акционерите не са оспорили назначаването на квесторите още през юни 2014 г. и съответно те не управляват банката против волята им. Решението на ВАС от 2015 г. обаче е взето с особено мнение на единият от тримата членове на състава. Съдия Соня Янкулова още тогава предупреждава, че делото може да стигне до Страсбург. "Те не са изразили съгласие тези органи да ги представляват и по отношение на преценката да се оспори ли актът на централната банка за отнемане на лиценза. Когато си дал съгласие да ти се прелее кръв, не значи автоматично, че си дал съгласие и да ти се ампутират двата крака", пише цветисто съдия Янкулова в пространната си обосновка, която застъпва позицията, до която сега стига и ЕСПЧ.

По същество

Изходът от делото "КТБ срещу България", заведено по две жалби на бившите изпълнителни директори на банката, няма да произведе някакъв съществен пряк ефект въпреки установените две нарушения на чл. 6 на конвенцията (достъп до справедлив процес на директорите и акционерите на КТБ), както и на чл. 1 от Протокол 1 към конвенцията (защита на правото на собственост от чужда намеса).

Решението на съдиите от Страсбург дава възможност делото да се отвори отново и да се даде възможност на засегнатите страни да оспорят решението на БНБ. Съставът на ЕСПЧ обаче изрично подчертава, че българският съд не бива да накърнява принципите на силата на присъденото нещо, както и на правовата сигурност. Предвид изминалите над седем години вече несъстоятелността на КТБ е произвела множество ефекти засягащи и трети страни, а и въобще дори и евентуална преценка, че решението на БНБ е било незаконосъобразно няма как да върне банката към живот. И ЕСПЧ изтъква, че реабилитирането на нарушените права не е нужно да мине през обезсилване на отнемането на лиценза или на породените от него ефекти, а чрез присъждане на компенсация.

Същевременно обаче европейските съдии отхвърлят претенциите на жалбоподателите директно да им присъдят обезщетение от над 5.3 млрд. лв., които включват обезценката от БНБ на капитала на банката, както и сриналата се борсова цена на акциите й и пропуснати печалби. Съдът приема, че не е компетентен да прецени как биха се развили делата, ако КТБ беше допусната до справедлив процес и затова не присъжда нищо. Така евентуално директорите и акционерите на КТБ ще могат да чакат компенсация само от българския съд, и то ако успеят да докажат, че решението на БНБ е било незаконно. ЕСПЧ отхвърля и претенциите на директорите българската държава да им изплати 270 хил. евро разноски по делото, тъй като не са ги платили или дължали на адвоката си, а договорката им с него е била те да му се платят от българската държава, ако бъдат присъдени от съда.

Повтарящо се

Извън конкретния казус проблемът е, че България вече е практически рецидивист по аналогични дела. Това е третото осъдително решение на ЕСПЧ срещу България за това, че не е осигурила възможност на ръководството на банка да атакува отнемането на лиценза пред съд, като проблемът е вече ясно идентифициран от предходните дела. През 2005 г. България беше осъдена в Страсбург по делото "Капиталбанк" точно за същото нещо - невъзможност на банката да оспори отнемането на лиценза й. През 2016 г. този проблем беше посочен и в осъдителното решение по делото "Международна банка за търговия и развитие срещу България". Вече 6 години Комитетът на министрите към Съвета на Европа чака изпълнение на това решение, което е предмет на засилено наблюдение.

В този смисъл решението на съда в Страсбург по делото КТБ беше напълно очаквано и се дължи на нежеланието на властите да предприемат необходимите мерки, а в още по-голяма степен на отказа на Върховния административен съд да прилага ясните стандарти на съда в Страсбург за необходимия съдебен контрол върху тези решения на БНБ - защото българските дела далеч не са единствените, по които ЕСПЧ се е произнасял.

Проблемът беше поставен пред ВАС не само по делата на КТБ, но и в рамките на тълкувателно дело, поискано от председателя на Висшия адвокатски съвет през март 2015 г. ВАС обаче отклони искането с мотив, че не можел да дописва закона, а относимите разпоредби от правото на ЕС можел да тълкува само СЕС.

Въпросът стига и до КС, след като през януари 2016 г. състав на Върховният касационен съд поиска от Конституционния съд да обяви два текста от Закона за банковата несъстоятелност (чл.11, ал.3 и чл.16, ал.1) за противоконституционни и противоречащи на Конвенцията за правата на човека във връзка с решението на ЕСПЧ по делото "Капиталбанк". Текстът на чл.16, ал.1, изр.3 от Закона за банковата несъстоятелност гласи: "Право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест - прокурорът." КС обаче отклонява искането за противоречие с конвенцията, а приема само да провери конституционосъобразността им, защото състав на ВКС нямал право да го сезира с искане за съвместимост с международните спогодби. В крайна сметка искането за противоконституционност е отхвърлено.

Тъй като това е третото дело срещу България, по което възникват едни и същи въпроси около отнемането на банков лиценз в България, в днешното решение ЕСПЧ дава и указания за това как такива нарушения да бъдат избегнати в бъдеще. Съдът подчертава, че не е негова работа да казва дали "липсата на ясна и практическа възможност за КТБ да търси и получи съдебен контрол на отнемането на нейния лиценз" е резултат от празнота в закона или от начина, по който Върховният административен съд е го е тълкувал и прилагал, съответно кое от двете или и двете трябва да се променят. "Но България трябва да предприеме стъпки, за да гарантира, че банка, чийто лиценз е бил отнет, може пряко и независимо да поиска и получи ефективен съдебен контрол на тази мярка", се казва в решението. В Закона за банковата несъстоятелност да се променят чл.13, ал.3 и чл. 6, ал.1, като в производството срещу отнемане на лиценза да могат да встъпят акционерите и лицата, които са представлявали банката преди отнемане на лиценза.

Третото поред бездействие на България по темата може да е и последно, защото въпросът до голяма степен се решава с влизането на страната в Банковия съюз чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ. Реално вече от две години решенията за отнемане на банков лиценз в България са в ръцете на ЕЦБ, така че оспорването им би било не пред ВАС, а пред Съда на Европейския съюз.

Предишните две дела


Решението по делото "Капиталбанк срещу България" от 2005 г., по което ЕСПЧ констатира нарушение на правото на справедлив процес и на правото на собственост поради изричната законова забрана за съдебен контрол върху решенията на БНБ за отнемане на банков лиценз поради неплатежоспособност (към онзи момент чл.21, ал.5 от Закона за банките от 1997 г. изрично изключва тези решения на БНБ от съдебния контрол).


Второто осъдително решение срещу България е от 2016 г. по делото "Международна банка за търговия и развитие срещу България" и в него ЕСПЧ отново установява нарушение на правото на собственост по отношение отнемането на банковия лиценз, както и нарушение на правото на справедлив съдебен процес заради невъзможността банката в рамките на производство по несъстоятелност да оспори решението на БНБ, че е в неплатежоспособност. ЕСПЧ констатира, че също както при Капиталбанк в съдебното производство по несъстоятелност банката е представлявана единствено от назначените от БНБ квестори в производство, образувано по искане на БНБ.


Още в това решение се отбелязва, че през 2007 г. влиза в сила новият Закон за кредитните институции, в чийто чл.151, ал.3 се предвижда съдебен контрол на всички решения на БНБ, включително и това за отнемане на лиценза. Промяната е мотивирана с изпълнение на Директива 2000/12/EC. Законът обаче не казва кой има право да обжалва, а междувременно по делата на КТБ Върховният административен съд не допуска нито акционерите на банката, нито сменените управители да предявят искове от нейно име.

Все още няма коментари
Нов коментар