Банките имат рекордна година с печалби 1.5 млрд. лв. към септември

Ръстът в кредитирането и таксите изтласка сектора до резултат за деветмесечието, надхвърлящ отчетеното за цялата 2021 г.

Уникредит Булбанк запазва лидерската си позиция след 1.5 млрд. лв. на активите за три месеца до 27.9 млрд. лв. към септември
Уникредит Булбанк запазва лидерската си позиция след 1.5 млрд. лв. на активите за три месеца до 27.9 млрд. лв. към септември
Уникредит Булбанк запазва лидерската си позиция след 1.5 млрд. лв. на активите за три месеца до 27.9 млрд. лв. към септември    ©  Надежда Чипева
Уникредит Булбанк запазва лидерската си позиция след 1.5 млрд. лв. на активите за три месеца до 27.9 млрд. лв. към септември    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Финансовият резултат на банките към септември достигна 1.5 млрд. лв. и надхвърли отчетеното за цялата 2021 г.
  • Секторът продължава да отчита силни ръстове по всички линии - повече кредити, растящи приходи от лихви и такси.
  • Покачването на лихвите може първоначално да има благотворен ефект за банките, но носи риск от бързо влошаване на портфейлите.

След години историците едва ли ще описват 2022 г. с особено положителни краски. Тя е белязана от избухването на най-големия въоръжен конфликт в Европа от Втората световна война насам, енергийна криза, невиждана от десетилетия инфлация и вероятно рецесия. А към това на местна почва в България може да се добави и почти две години политическа безтегловност след поредица избори, произвеждащи все по-фрагментирани парламенти.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Финансовият резултат на банките към септември достигна 1.5 млрд. лв. и надхвърли отчетеното за цялата 2021 г.
  • Секторът продължава да отчита силни ръстове по всички линии - повече кредити, растящи приходи от лихви и такси.
  • Покачването на лихвите може първоначално да има благотворен ефект за банките, но носи риск от бързо влошаване на портфейлите.

След години историците едва ли ще описват 2022 г. с особено положителни краски. Тя е белязана от избухването на най-големия въоръжен конфликт в Европа от Втората световна война насам, енергийна криза, невиждана от десетилетия инфлация и вероятно рецесия. А към това на местна почва в България може да се добави и почти две години политическа безтегловност след поредица избори, произвеждащи все по-фрагментирани парламенти.

Ако обаче попитате банкерите, в момента те трудно могат да се оплачат от нещо. До септември отчетите им показват ръстове при практически всички сегменти и показатели. Печалбата за девет месеца е почти 1.5 млрд. лв. и вече надхвърля тази за цялата 2021 г., а последното тримесечие спокойно може да я изведе и до абсолютен рекорд. Тъй като често се ползва клишето, че финансовият сектор е огледало на икономиката, явно то е доста изкривено.

За тези на пръв поглед разминаващи се картини си има обяснение. Всъщност надвисналите и сгъстяващите се облаци над икономиката може и да вещаят буря, но тя още не е тук - безработицата е рекордно ниска, доходите растат с темп, който в немалка степен компенсира инфлацията (а в някои сектори и напълно), индустриалното производство и износът все още по-скоро показват прегряване, а не стагнация. Освен това ефектите от затягането на паричната политика от ЕЦБ все още не са се пренесли тук и лихвите остават около историческите си дъна, а благодарение на това и кредитирането продължава да бумти с най-бързи темпове от 2009 г. насам. Всичко това в комбинация произвежда съвършен момент за банковия сектор през 2022 г., но и много неизвестни занапред.

Повсеместната печалба

Печалбата за деветмесечието е с над 400 млн. лв., или 37.4%, повече от тази за януари - септември 2021 г. Тя обаче надхвърля и нивата за същия период в предковидните 2018 и 2019 г., когато секторът отчете рекордни печалби по над 1.67 млрд. лв. Сега надхвърлянето на тази граница за оставащите три месеца изглежда почти гарантирано предвид текущите прогнози за икономиката, като дори и тя да се развие в по-негативен сценарий, ефектите ще проличат със закъснение.

Ако се гледа само трето тримесечие, печалбата от 481 млн. лв. показва също силно представяне - ръст от над 11% на годишна база и 7.2% над реализираната в предходните три месеца. Това е рекорд за този период на годината, като по-силни тримесечия са отчитани предимно в първото полугодие, където се концентрират приходите от дивиденти.

Освен това всички 18 регистрирани в България банки отчитат печалби за деветмесечието, като единствено три малки клона на чужди институции (от общо 7) са на малки загуби. Все повече обаче се затвърждава тенденцията печалбата да се концентрира в големите играчи, като текущо двете най-големи банки по активи в страната - Уникредит Булбанк и ДСК, генерират почти половината от резултата. Ако към тях се добавят ОББ и Кей Би Си банк (които предстои да се слеят и да формират трети гигант), както и четвъртата Пощенска банка, концентрацията изглежда още по-внушителна - над ¾ от печалбата. Като цяло засилващата се регулаторна тежест прави все по-трудно за малките банки да са рентабилни, така че настоящият момент определено е изключение.

Когато всички ветрове са попътни

Рекордът става възможен заради благоприятното стечение на фактори, които подкрепят приходите на банките по всички линии. Нетният лихвен доход за деветмесечието достига 2.28 млрд. лв., като расте с 246 млн. лв., или 10.7%. Показателят само за третото тримесечие е близо 820 млн. лв., което надхвърля стойността за второто с почти 80 млн. лв., а на годишна база повишението е със 127 млн. лв. Основен фактор за това е продължаващият ръст на кредитирането, като леко се подкрепя и от разширяващ се марж - покачването на лихвите по кредити (особено по евровите) вече се пренася на местния пазар, докато при депозитите все още не се вижда засилена конкуренция и лихвите се запазват близо до дъната си.

Нетният доход от такси и комисиони също допринася съществено за ръста на печалбата. Той се покачва с над 100 млн. лв. (18.9%) до 1.07 млрд. лв. В третото тримесечие отново се достига рекордна стойност - 376 млн. лв., като темпът на растеж се укротява. Тук отново има два източника за ръста - от една страна, новото кредитиране и засилената икономическа активност генерират обеми, а от друга, тенденцията на повишения в тарифите на банките продължи. Трябва да се отчете и че от края на юли банките премахнаха таксата за съхранение върху големите депозити.

Положителен, макар и неравномерен тласък идва и от приходите от дивиденти, които от 114 млн. лв. през 2021 г. скачат на над 287 млн. лв. Тук ефектът е почти изцяло концентриран в Уникредит Булбанк (чието потребителско кредитиране е в дъщерно дружество), ДСК (която извлича приходи от пенсионно и лизингово дружество) и Ти Би Ай банк (от небанковото й кредитиране в Румъния).

Все още положителен принос към печалбата имат и свиващите се разходи за обезценки - за деветмесечието те са почти 350 млн. лв. и около 45 млн. лв. под нивото миналата година. През третото тримесечие обаче те чувствително се покачват спрямо второто с над 80% и като цяло при влошаващите се икономически перспективи в следващите тримесечия растящите провизии може да се окажат основна тежест за банковите резултати.

Към момента обаче единственият по-съществен негативен фактор остават растящите административни разходи - с над 146 млн. лв. до 1.43 млрд. лв. Това не е изненадващо при общия ръст на заплатите в страната, като исторически натискът по това перо се покачва допълнително в последното тримесечие заради бонуси в края на годината.

Добре смазано кредитиране

И предвид показателите на банките поводи за бонуси ще има. Кредитирането расте във всички сегменти. Макар в третото тримесечие да се вижда ускоряване при корпоративните заеми, основен двигател продължават да е активността при финансирането на домакинствата.

Ипотечните кредити се увеличават с почти 705 млн. лв. към септември спрямо юни, което в номинално изражение е рекордно тримесечие. Процентно изменението обаче дори се свива леко до под 4.2%. Тук активността е почти равномерна и е трудно да се отличат по-агресивни играчи, като всички големи банки увеличават портфейлите си. Номинално ръстът е най-голям при ДСК, което е разбираемо предвид исторически силните й позиции в обслужването на гражданите, а в последните месеци се вижда активизация на ОББ, която в началото на годината подхождаше по-консервативно.

При потребителското кредитиране картината е сходна - повсеместен ръст на портфейлите със сумарно 617 млн. лв., или 4%. Тук се запазва и челната тройка на най-активно кредитиращите банки в сегмента от предходното тримесечие - ДСК, Ти Би Ай банк и Пощенска банка

В сегмента на корпоративните кредити ръстът от номинално 1.16 млрд. лв., или 2.7%, е по-нюансиран, като има и банки, чиито портфейли се свиват. Най-солидни ръстове отчитат Уникредит Булбанк (456 млн. лв.) и ОББ (278 млн. лв.). Данните от лихвената и парична статистика на БНБ показват отчетливо засилено търсене на оборотно финансиране, а не толкова на инвестиционно.

В резултат ръстът на активите на банковия сектор към септември се ускорява до 12.2% годишно и 4.8% спрямо юни, което също е най-висок темп от Световната финансова криза насам. Само за тримесечието те се покачват с почти 6.2 млрд. лв. до 148.9 млрд. лв. Най-големи ръстове за тримесечието отбелязват ДСК (почти 2 млрд. лв.) и Уникредит Булбанк (над 1.5 млрд. лв.). Това на този етап не води до разместване в класирането по показателя, като сумарно ОББ и придобитата от белгийския й собственик Райфайзенбанк (преименувана на Кей Би Си банк) продължават да ги изпреварват по активи с общо над 28.5 млрд. лв. Така след очакваното им сливане в началото на 2023 г. те все още са в позиция да заемат лидерската позиция.

Спокойствието преди бурята

Тези перфектни условия за банковия сектор може да се задържат още известно време. Започналата тенденция на покачване на лихвите обичайно в началния си етап има по-скоро благотворен ефект за кредитните институции, особено в условия на изобилна налична ликвидност. Пренасянето на ефекта при лихвите по нови заеми, както и при плаващите еврови (най-вече корпоративни) кредити се случва практически автоматично през повишените нива на Euribor. Същевременно липсата на агресивна конкуренция за депозити вещае относително по-плавно покачване на лихвите там, което би разширило лихвения марж.

В малко по-дългосрочен план обаче обръщащият се лихвен цикъл, съчетан и с очаквано забавяне на икономиката, може много бързо да генерира вълна от необслужвани заеми. За това предупреждава и БНБ в последното си издание "Банките в България". "Засега обемът на необслужваните експозиции продължава да следва низходяща тенденция, което се дължи на осъществяваните операции по отписвания и продажби на кредити. Същевременно делът на кредитите във фаза 2 по Международния счетоводен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 показва повишено ниво на кредитен риск. Рязкото нарастване на цените на енергоносителите, евентуално отсъствие на регулярност в техните доставки, влошаване на икономическите нагласи и потенциални индиректни ефекти от забавянето на икономическата активност в основни търговски партньори на България могат да повлияят върху състоянието на реалната икономика и да засегнат способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията", пишат експертите от регулатора.

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nxy48610609 avatar :-|
    amidala
    • - 2
    • + 3

    Ето кои ще са най-печелившите от приемането на еврото...

    Нередност?
  • 2
    velian avatar :-|
    volarok
    • + 1

    За сметка на бизнеса и гражданите.

    Нередност?
  • 3
    popopo avatar :-P
    popopo
    • - 2
    • + 2

    До коментар [#1] от "amidala":

    Рублояд.

    Нередност?
  • 4
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev
    • + 1

    И като им е толкова печеливша годината защо на всеки 3 месеца вдигат таксите за услугите си?!

    Нередност?
  • 6
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone
    • - 1
    • + 2

    До коментар [#1] от "amidala":

    Всъщност точно обратното - ще са най-губещите. Огромна част от таксите им просто ги няма в еврозоната. Започвайки с любимата - такса превод.
    А само отделете минута да си помислите колко много са 1.5 милиарда - (напишете ХИЛЯДА пъти милион, милион, милион… и ще ви стане ясно), които банките са изсмукали от икономиката ни. Грубо -почти един процент от целия БВП.
    Но за техните свръхпечалби всички оглушително мълчат.

    Нередност?
  • 7
    quandt avatar :-|
    Quandt
    • + 1

    Слонът в стаята днес е факта, че печелбата на банките за деветмесечието е сходна на ~1% от ревизирания БВП на България. През годината немалко банки започнаха да изплащат големи дивиденти към собствениците си. Технически в това няма нищо лошо, но особено на фона на практически нулевата цена на ресурса за основните западни банки, те изглежда реализират абнормално високи печалби. Не е необходимо да се гадае защо БНБ не притисна банките да намалят лихвите по кредитите или присъщите такси - просто защото не е независима институция, както би трябвало да бъде. Не е необходимо да се гадае и защо например някой от Харвардския тандем да кажем не се замисли над тези цифри, докато беше в управление. Дори днес това можеше да е предмет на някаква адекватна дискусия в парламента. Но по-удобно е да се коментира как да се облагат ишлеме дейностите на Лукойл, които все пак са доста далеч от 1.5 млрд печалба на системата като цяло. При този темп, реално банките биха реализирали 2 млрд за цялата година. Ако например бъде форсирано наложено еднократно връщане на, да кажем, 500 млн от тях, това би било доста съществена част от дефицита за тази година например - при 6 млрд на касова основа, то това биха били 7,6% от дефицита. Да, мярката не би била дясна, но можеше да бъде дефинирана като еднократна и в тази обстановка да бъде прокарана.

    Апропо, само за сравнение - въпреки цените на енергията и тн, печалбата на БЕХ за 9месечието беше около 800 млн лева. Почти наполовина на тази на банковата система. Едно е да облагаме "енергийните свръхпечалби", но защо не се прилага същата логика за свръхпечалбите във финансовия сектор, които изглежда са доста по-големи като размер?

    Храна за размисъл просто. Имайте и това предвид когато ръстът в лихвите започне да се трансферира и към вашия ипотечен/потребителски кредит. А в същото време в информационния поток политиците ни се надпреварват да си мерят евроатлантизма, коментират се измислени проблеми от едни и същи комсомолци, а не изглежда някой да мисли за това какво реално се случва в стопанския живот на страната.

    Нередност?
Нов коментар