Големите компании отчитат ESG устойчивост от 2023 г. ЕС готви нови закони и глоби

"БНП Париба Лични Финанси" подкрепя партньорите и доставчиците си в прехода към устойчивост и насърчава кръговото потребление

Жозе Салойо, управител на "БНП Париба Лични Финанси", България
Жозе Салойо, управител на "БНП Париба Лични Финанси", България
Жозе Салойо, управител на "БНП Париба Лични Финанси", България
Жозе Салойо, управител на "БНП Париба Лични Финанси", България
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Устойчивият начин на правене на бизнес ще бъде наложен в Европейския съюз (ЕС) чрез регулации и всяка компания, която не адаптира бизнес моделите си според новите стандарти за екологично и социално въздействие и добро корпоративно управление, ще търпи глоби, трудно ще получава банково финансиране за своите проекти и ще изпитва затруднения при набиране на капитал през борсата. Това са т.нар. ESG стандарти, което е съкращение от Environmental (въздействие върху околната среда), Social (въздействие върху обществото) и Governance (корпоративно управление). От началото на 2024 г. повече от 49 000 компании в ЕС ще трябва да докладват доколко покриват техните изисквания, а национални институции във всяка страна ще следят за навременното подаване на докладите и коректността на данните.

Два регламента и две директиви ще определят устойчивото бъдеще на Европа

Въвеждането на ESG стандартите и на съответната отчетност е заложено основно в четири законодателни акта на ЕС. Първият е Директивата за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD). Вторият е Регламентът на ЕС за разкриване на устойчиви финанси (SFDR), който цели да се осигури прозрачност за инвеститорите, фокусирани върху екологични, социални и управленски въпроси. Третият основополагащ документ е Директивата за нелоялните търговски практики (UCPD), която защитава потребителите от евентуални злоупотреби от страна на търговците. Четвъртият стълб е Таксономията на ЕС, която установява критерии за определяне на устойчивостта на икономическите дейности.

От 2024 година компаниите в ЕС с над 250 служители ще са задължени да подават доклади

Според директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD), която беше приета от Европейския парламент на 10 ноември, бизнесът ще започне да подава ESG отчети на различни етапи според размера на компаниите. Първи ще са повече от 49 000 компании, които имат над 250 служители, оборот от 40 милиона евро или са листнати на фондовите борси. Всички те ще трябва да докладват доколко спазват стандартите за добро екологично, социално и корпоративно управление от началото на 2024 г. Докладите ще обхващат показателите за 2023 г. Очаква се да има гратисен период от 6-8 месеца, в който ще се изчистват грешки преди окончателното приемане на документите.

Втората вълна ще обхване компаниите, които са с под 250 служители, оборот под 40 милиона евро и не са листнати на фондовите борси. Те ще започнат да подават отчети от 2026 г. с данни за 2025 г.

Контролът ще бъде осъществяван от национални регулатори

ESG докладите ще бъдат част от годишните финансови отчети на компаниите. Те ще трябва да съдържат проверими и одитируеми данни и да бъдат заверявани от лицензирани одитори.

Тепърва на ниво ЕС предстои да се уточни кои ще са институциите, които следят за подаването на ESG доклади и за коректността на данните в тях. Очаква се това да стане през 2023 г. Прогнозите са, че тези функции ще бъдат вменени на вече съществуващи институции чрез разширяване на техните права. Този процес ще е подобен на въвеждането на GDPR, когато бяха разширени функциите на Комисията за защита на личните данни. С други думи, местни регулатори ще следят за въвеждането и провеждането на ESG политиките, ще следят за нарушения, ще получават сигнали и така нататък.

Ако не спазват ESG стандартите и отчитат подвеждаща информация, компаниите ще плащат глоби

Една от най-сериозните опасности, които стоят пред бизнеса с въвеждането на ESG регулациите, е т.нар. зелено изпиране (Greenwashing). Това е нелоялна практика да се използват реклами, етикетиране и други маркетингови стратегии, които целят да убедят потребителите, че дадена услуга или продукт е по-зелена, отколкото е в действителност. Например една стока може да бъде рекламирана като произведена от рециклирани материали, а единствено опаковката да е такава.

В момента в ЕС все още се обсъжда размерът на глобите. Според различни източници, дискутира се това да е процент от оборота. Например - Европейската комисия предлага случаи на Greenwashing, в които търговци не разкриват за планирано стареене на предлаганите продукти, да влизат в обхвата на приложение на Директивата за нелоялни търговски практики (UCPD). Тя предвижда глоба до 4% от годишния оборот на компанията по подобие на GDPR.

Някои държави са въвели собствено законодателство за зеленото изпиране. Във Франция е прието допълнение към Търговския закон, което предвижда възможност за глоба до 80% от стойността на кампания, която отправя Greenwashing послания, тъй като това се приема за некоректна търговска и маркетингова практика.

Липсата на одитируеми данни ще оскъпи финансирането

Отказът от подаване на ESG отчети или подаването на заблуждаваща информация не само ще води до глоби, но и ще затрудни правенето на бизнес. Ако един инвестиционен проект не отговаря на рамката, финансирането за него ще бъде по-скъпо и дори е възможно банките да откажат да отпуснат кредит за реализацията му.

Експертите на "БНП Париба Лични Финанси" в България дават пример с намерение на търговска верига да построи ритейл парк, за което се нуждае от финансиране. За да има достъп до банкова линия, инвеститорът ще трябва да докаже не само какво е въздействието на проекта върху околната среда, т.нар. ОВОС, но и че целият бизнес модел отговаря на ESG регулациите на ЕС. Това трябва да стане с одитируеми данни от независима трета страна, избрана от банката. Ако липсва подобна информация, банката може да откаже достъп до финансиране, да го ограничи или да го отпусне на много по-висока от пазарната цена.

Компаниите ще набират по-трудно капитал през борсата

Неспазването на ESG стандартите не само ще затрудни достъпа до банково финансиране, но и ще ограничи възможностите за набиране на капитал през фондовите борси. Компаниите ще трябва да предоставят не само стандартните документи за IPO, но и ESG одити. Те са част от нефинансовото отчитане и трябва да бъдат заверени от независим одитор и да съдържат проверими данни. Липсата на такива одити може да доведе до затруднения при излизане на борсата или до неуспех на емисията, тъй като това ще предизвика силно недоверие от страна на инвеститорите.

BNP Paribas Personal Finance избира доставчиците си според политиките за устойчивост и CSR ангажираността им

Групата BNP Paribas Personal Finance е приела за своя мисия да популяризира устойчивото потребление сред клиентите си и този бизнес подход сред партньорите си. Например в Чехия се реализира пилотен проект за изграждане на стратегия за оценка при избор на доставчици, с която да се оцени цялостният екологичен и въглероден отпечатък на ресурсите, които се използват в бизнеса с BNP Paribas Personal Finance.

В България "БНП Париба Лични Финанси" също прилагат строги критерии за подбор на доставчиците. Банката е разработила специален въпросник, който включва теми като наличие на политика за устойчивост и критерии за измерване на приложението ѝ. Резултатите имат тежест при избор на доставчици.

"БНП Париба Лични Финанси" стимулира устойчивото потребление в партньорство с компании като Ardes.bg и iStyle

Кръговото потребление и финансовото включване са ключови за "БНП Париба Лични Финанси" в България. Банката тества различни концепции за устойчив кръгов бизнес с партньори като Ardes и iStyle.

В рамките на партньорството с Ardes хората могат да занесат стар лаптоп за изкупуване. Специалистите на Ardes оценяват лаптопа и сумата може да послужи за първа вноска за покупка на ново устройство на изплащане. Върнатият лаптоп се реновира и се пуска на пазара на употребявани стоки, което е принос за развитие на кръговата икономика.

Инициативата с iStyle също подкрепя кръговата икономика. При покупка на нов продукт клиентът получава цена, на която той може да бъде изкупен при излизането на нов модел. Така, ако собственикът желае да притежава актуалното устройство, ще трябва да доплати единствено разликата между договорената цена и цената на новия модел.

Според управителя на "БНП Париба Лични Финанси" в България Жозе Салойо: "Нашата стратегия е фокусирана върху подкрепа на прехода към устойчиво потребление, ориентирано към хората. Затова ние разработваме решения и услуги, с които да стимулираме кръговото потребление и разумните покупки и така да повлияем върху поведението на хората и бизнеса".