Банките са готови за еврото, чакат политиците

Представителите на сектора призоваха да се спре с политическото говорене по темата и демонстрираха спокойствие за икономиката и банковия пазар в следващите месеци

Банкерите прогнозират мека рецесия и плавен ръст на лихвите
Банкерите прогнозират мека рецесия и плавен ръст на лихвите
Банкерите прогнозират мека рецесия и плавен ръст на лихвите    ©  Надежда Чипева
Банкерите прогнозират мека рецесия и плавен ръст на лихвите    ©  Надежда Чипева

Банковият сектор има готовност за приемането на еврото. За да бъде реалистичен поставеният срок 1 януари 2024 г. обаче, е необходимо да се спре с политическото говорене по темата и да се започне реална работа. Това е посланието, което излъчиха представителите на финансовите институции по време на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал".

В рамките на дискусионния панел, посветен на банковата система, мениджърите на някои от водещите кредитни институции споделиха още, че очакват мека рецесия и плавен ръст на лихвените проценти в следващите месеци. Демонстрираха и увереност, че секторът влиза в тази поредна криза в добро състояние и с готовност да се справи с предизвикателствата. И за пореден път подчертаха ангажираността си с продължаването на процеса на т.нар. дигитална трансформация.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Банковият сектор има готовност за приемането на еврото. За да бъде реалистичен поставеният срок 1 януари 2024 г. обаче, е необходимо да се спре с политическото говорене по темата и да се започне реална работа. Това е посланието, което излъчиха представителите на финансовите институции по време на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал".

В рамките на дискусионния панел, посветен на банковата система, мениджърите на някои от водещите кредитни институции споделиха още, че очакват мека рецесия и плавен ръст на лихвените проценти в следващите месеци. Демонстрираха и увереност, че секторът влиза в тази поредна криза в добро състояние и с готовност да се справи с предизвикателствата. И за пореден път подчертаха ангажираността си с продължаването на процеса на т.нар. дигитална трансформация.

Да натиснем копчето за еврото

Присъединяването към еврозоната е тема, по която се работи много отдавна и "ръкавите са запретнати, защото отдавна разбираме сложността на техническото случване на това еврото да влезе", обяви главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева. По думите й подготовката във финансовата институция е започнала преди повече от шест месеца, като се черпи и от опита на банката от групата на италианската Unicredit в Хърватия. На секторно ниво също тече подготовка, като в рамките на банковата асоциация, чийто зам.-председател е Минчева, са проведени множество срещи с изпълнителната власт. "Нестабилността в политическото говорене и решенията влияят на този процес по някакъв начин, защото фокусът се губи", изтъкна тя. И добави: "Наистина е момент, в който трябва да се хванем и да ги свършим нещата така, че да могат да се случат по най-добрия начин."

"Банките са най-подготвени от всички в държавата да приемат еврото, банките ще изнесат най-голямата част от техническата работа плюс инвестициите, които са огромни", посочи от своя страна главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова. "Ние сме, да кажем, полуготови - трябва да натиснем копчето. И за нас е много важно решението да се вземе максимално бързо, за да може да направим тези инвестиции", допълни тя. И изрази недоумението си от това, че предвид факта, че страната вече е част от банковия съюз, се губи толкова време в политическо говорене за влизане в еврозоната, а "реално технически нищо не е готово". Тя също призова политическото решение да бъде взето максимално бързо и да започне да се работи на ниво държава и правителство. "Една година е много малък период и трябва с много усилия от всички страни това да се доведе до успешен край, за да влезем от 1 януари 2024 г. - ако още малко се протака, технически това ще почне да изглежда невъзможно", каза още Димитрова.

"Нещата са съвсем в краен момент - ако още малко се забавят нещата, вече и технически ще бъде много сложно да се случат", подчерта и главният изпълнителен директор на БОРИКА Мирослав Вичев. Той припомни, че работата по процеса в платежния и картов оператор реално е започнала преди 2-3 години с мигрирането на основната платежна система по евростандарти, а впоследствие и с въвеждането на незабавни плащания по евростандарт. Задвижен е и проектът за прехвърляне на бюджетните плащания по SEPA стандарт, което трябва да стане факт към юни 2023 г. - срок, който според Вичев е изпълним. "До момента сме се опитвали независимо от законодателството да направим т.нар. no regret moves - неща, които ще бъдат полезни, независимо кой политик какво каже", коментира той. "Основните предпоставки са налице, но организационната работа по преминаване на всички институции, всички системи и интегрираното тестване на разплащателните среди си е предизвикателство", каза още мениджърът.

Спокойствие за икономиката и банковия пазар

Що се отнася до очакванията им за следващите месеци, банкерите демонстрираха спокойствие и прогнозираха мека рецесия и плавен ръст на лихвените проценти. По думите на Цветанка Минчева икономиката ще се представи по-добре, отколкото са били първоначалните очаквания на анализаторите на Уникредит Булбанк, а рецесията ще бъде "по-плитка и краткотрайна" - какъвто сценарий очерта по-рано в рамките на форума и Петър Андронов, главен изпълнителен директор в направление "Международни пазари" на KBC Group. Като благоприятстващите фактори тя изброи вътрешното потребление, високите енергийни помощи, използването на производствените мощности в България на външни инвеститори, търсещи възможности за скъсяване на веригите на доставки, както и ниското ниво на безработица.

Петя Димитрова също изрази позиция на "умерен оптимист", като изтъкна, че банковата система в България е може би една от най-здравите, с изключително ниски нива на лоши кредити и достатъчно заделени буфери. "Неминуемо предстои криза, но ще сме изключително по-добре подготвени от предишния път, плюс че влизаме с по-добри показатели", заяви тя. И изтъкна, че лихвите в страната все още не са се вдигнали до равнищата, до които това вече е факт в други държави - това е процес, който по думите й ще се случва плавно, до нивата отпреди кризата.

Главният изпълнителен директор на Банка ДСК Тамаш Хак-Ковач също коментира доброто състояние на банковия сектор, но обърна внимание, че по отношение на показателите за рентабилност секторът всъщност се е върнал на нивата от 2016 г. - макар и номинално числата за печалбата да са по-големи, което се дължи на растящата икономика и по-широкото проникване на банкови услуги сред населението. "Кризата е като да те ограбят на улицата - не го очакваш, иначе би носил по-малко пари в джоба си. В този смисъл прогнозите за БВП може да са малко по-мрачни - и ако стане така, ще излизаме навън по-предпазливи", посочи той.

И тримата подчертаха, че не виждат балон на имотния пазар, и очертаха курс към плавно затягане на кредитирането в следващите месеци - за какъвто сигнал даде и централната банка с поредното затягане на антицикличния буфер до 2%, считано от четвъртото тримесечие на 2023 г. Цветанка Минчева цитира представен наскоро доклад на Уникредит Булбанк, според който въпреки изпреварващия темп на растеж на цените на имотите спрямо този на доходите все още средностатистически за страната достъпността на жилищата остава в нормални граници, макар и в някои зони в София пазарът да е близо до прегряване. Петя Димитрова също отбеляза, че цените на имотите не са толкова високи дори в сравнение със съседни страни като Румъния и Сърбия, и посочи, че "процесът хората да си взимат по-качествени, по-големи жилища, в по-големите градове не е извървян". По думите й процесът на повишаване на лихвите ще бъде плавен, което вече се и случва.

Що е то дигитална трансформация

Представителите на финансовия сектор са единодушни и в мнението си, че дигитализацията на дейността им ще продължи. По думите на Петя Димитрова това е очаквано от обществото и във всички банки се работи в тази посока. "Що се отнася до дебата дали клоновете ще изчезнат - за момента виждаме, че хората са различни и имат различни предпочитания, така че всяка институция ще направи своя прочит колко да е физическото й присъствие спрямо дигиталните канали", посочи тя.

Мирослав Вичев от своя страна обърна внимание на това, че вече над 2/3 от пазара е покрит с възможността за незабавни плащания и вече може да се мисли в посока предлагане на допълнителни услуги на базата на тази платформа - като например плащания към GSM номер или плащания за паркиране в синя или зелена зона. "Това всеки да си развие някаква дигитална услуга и да се покаже с нея трябва постепенно да отстъпи място на това банковата общност да работи заедно и да предложи по-добри услуги", призова той.

"Дигитализацията е безспорно важна, но не е самоцел, а е в полза на клиентите и на по-ефективните процеси", напомни Цветанка Минчева. "Технологиите имат въздействие не само по отношение на клиентската удовлетвореност и новите услуги, които пускаме, но и спрямо начина, по който управляваме рисковете", допълни тя.

А Тамаш Хак-Ковач препоръча да се дефинира какво точно е дигитална трансформация, тъй като всеки влага различен смисъл в понятието. Той цитира доклад на Deloitte по темата, като отбеляза, че добрата новина е, че България е включена в изследването, но лошата е, че е на 40-о място от 41 държави. "Така че оптимисти сме за бъдещето, но не можем да сме удовлетворени от настоящето", каза той.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар