Лихвите плавно растат през януари, а кредитирането дава сигнали за забавяне
Обемът на новото финансиране и за бизнеса, и за домакинствата се свива в сравнение с декември
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Новата година започва с нов плавен ръст на лихвите по кредити и депозити, в синхрон с очакванията на банкери и анализатори на банковия пазар. От публикуваните данни за лихвената статистика на БНБ към януари 2023 г. се вижда, че за пореден месец в почти всички сегменти новоотпуснатите заеми леко поскъпват. При депозитите също се наблюдават сигнали за постепенно повишаване на доходността, която през последните години беше близо до нулата, а при спестяванията на бизнеса - дори и отрицателна.
И докато лихвите бавно поемат нагоре, при кредитната активност на банките в края на 2022 г. и началото на 2023 г. започват да се появяват и сигнали за плавно охлаждане. Те също бяха очаквани - от една страна, заради неколкократните предупреждения на БНБ за риск от прегряване особено на ипотечния пазар, плюс последвали регулаторни мерки за противодействие на тези рискове. А от друга, заради рязко ускорилата се инфлация, която накара бизнеса да преосмисли инвестиционните си планове, а домакинствата - да ограничат потреблението.
Свиването на портфейлите
В резултат на това първият месец на новата година се оказва втори пореден, в който отпуснатото ново финансиране от банките и за фирмите, и за физическите лица се свива. Това е особено ясно изразено в корпоративния сегмент, където през януари 2023 г. са били предоставени нови заеми за общо 772 млн. лв. при 1.04 млрд. лв. за декември 2022 г. Сравнението на годишна база на пръв поглед показва ускоряване в активността - в началото на 2022 г. обемът нови фирмени заеми е бил 584.6 млн. лв. Погледнато на фона на цялата изминала година обаче, сумата е осезаемо по-ниска спрямо предоставяните средно 894 млн. лв. на месец за изминалите 12 месеца.Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
6 коментара
Лихвите нагоре, а аз нямам търпение да се върна на пазара в който в момента не мога да съм, заради обичащите 35 годишни ипотеки...
До коментар [#3] от "Бай Ганьо":
И кой е тоя пазар, дето толкова искаш да си, ама ти пречат ипотеките?
До коментар [#3] от "Бай Ганьо":
До коментар [#3] от "Бай Ганьо":
Забележи, че ипотечните заеми нарастват с доста по-ниска скорост, но пък лихвата по ипотечните буквално не е мръднала. От 2,6% на 2,61%. Явно хората очакват подскачане, което засега не се реализира. Но когато банките надуят лихвите по депозитите автоматично ще качат лихвите по заемите. Само че това ще се случи, ако някоя банка реши да вземе по-голям пазарен дял. Срещу това обаче ще вкарат клиентите със заемите и ипотеките в трудности, което би натоварилно имотния пазар. Затова за банките е по-изгодно да държат депозитите с ниска лихва и ипотеките евтини. Пък задържането при ипотеките вече се случва. Може би хората не са сигурни и за работното си място или пък няма повишения, а пък инфлацията изяде доход. И нашите банки не са в голяма конкуренция, а масовият спестител не знае как да открие банкова сметка в западна Европа и там да получава 2-2,5% (скоро 3%) лихва върху депозита или да използва ETF-и върху еврокнижа или доларови книжа. При последните лихвата е близо 5% и ще се покачва.
Банките в Бългърия станаха много нагли. От началото на Ковита вдигнаха таксите си за месечно обслужване, теглене на каса, превод и т.н над 10 пъти. Изнудват клиентите си да приемат на електронни разплащания, при които няма никаква следа кой точно е наредил превода, а всичко се свежда до един код, който лесно може да се прихване от хакери. В същото време държавата ни принуждава всеки месец да й правим преводи на социални плащания с десетина превода по една и съща банкова сметка. На банкете работата им е да въртят парите на вложителите си, като за това плащат лихви и да дават кредити - като за това вземат по-големи лихви. Само, че в тази държава те си помислиха, че тяхната функция е да пазят парите на вложителите си и да ги крадат когато и както си решат. Така за миналата година те направиха печалби над 2 милиарда от гърба на хората, а вложителите не получиха нито стотинка. Това дали е пазарна икономита?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.