Стратегията "Да накажем банкерите"
Походът на правителствата да пълнят бюджетни дупки с временно облагане на свръхпечалбите ще има и негативни странични ефекти
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Идеите за облагане на свръхпечалбите на кредитните институции започнаха да валят из Европа.
- Те обикновено са обосновани с това, че покачването на лихвите от ЕЦБ се пренесе бързо при кредитите, но не толкова при депозитите.
- Прилагането на подобни мерки лесно привлича публична подкрепа, но крие и съществени рискове.
За политиците един от най-лесните за въвеждане данъци е върху банковите печалби. И без това във възприятието на повечето хора те са незаслужено големи и практически откраднати от джобовете им, така че ако ги накажеш, не само няма да загубиш гласове, а дори можеш да изглеждаш като Робин Худ.
В последната година тази мисия изглежда още по-лесна - покачването на лихвите от ЕЦБ се пренесе почти светкавично в тези по кредитите и далеч по-бавно в тези по депозитите, което разтвори маржа и докара резки скокове в банковите печалби. Затова и не е особено чудно, че едно след друго правителства започнаха да посягат към тези пари и да обявяват временни или еднократни данъци, изземващи част от свръхпечалбите. В повечето случаи това са по-малки централно- и източноевропейски държави, но в редиците влизат и такива с огромни международни финансови играчи като Испания, а от преди дни и Италия. Така че не е изключено скоро и други да се изкушат.
Отвъд лесното аритметично закърпване на бюджета обаче подобни мерки водят и до проблеми. Правителството на Джорджа Мелони бързо се сблъска с най-видимия от тях - след анонсираната чернова, която предвиждаше ефективно да се изземат около 3 млрд. евро, или близо 20% от очакваната печалба на италианските банки за 2023 г., последва срив на акциите им, който изтри 10 млрд. евро пазарна капитализация. Така планът бързо беше преначертан в по-мек вариант. Но по-същественото е, че банковото посредничество е доста сложно устроено и непремерена намеса е малко вероятно да постигне траен ефект, но може да нанесе съществени щети не само за банките, а и за икономиката.
Откъде идва дъждът от пари
Паричната политика по принцип е макроикономически инструмент, който централните банки ползват, за да държат под контрол инфлацията и да не позволяват прегряване на икономиката. Очевидно обаче тя има и странични ефекти на микрониво. А често и дефекти.
Един такъв се проявява и от лятото на 2022 г. насам, когато ЕЦБ започна затягането на политиката си в опит да овладее ценовите скокове. Благодарение на дългите години на изобилно и евтино финансиране (осигурено от отрицателните лихви и т.нар. quantitative easing, който си е де факто печатане на пари) банковите системи на повечето европейски пазари разполагат с излишък от ликвидност и съответно не усещат съществен натиск да се конкурират за привличането на депозанти. Затова и лихвите се задържат ниски или се покачват съвсем слабо. Същевременно покачващите се лихви от ЕЦБ се пренасят светкавично на междубанковия пазар и оттам доста бързо при кредитите. Да го покажем нагледно - в момента ЕЦБ е определила 3.75% лихва за своето deposit facility, където всяка банка може да паркира излишната си ликвидност овърнайт. Това означава, че за нея няма практически никаква логика да я даде на някой по-евтино, което закотвя овърнайт междубанковия пазар на това ниво (малко по-ниско, тъй като не всички участници имат директен достъп до ЕЦБ). Оттам се покачват и по-дългосрочните междубанкови сделки, измервани през така известните индекси Euribor. А оттам и всички заеми, обвързани с Euribor.
Така реално наистина в момента затягането на ЕЦБ осигурява разтваряне на лихвената ножица и възможност за арбитраж, а съответно и за временен скок на печалбата. И съответно и политиците във все повече страни ѝ хвърлят око, аналогично на начина, по който масово процедираха и с енергийния сектор в последните години.
Рисковете на изземването
Обичайно решенията за мерки за облагане на свръхпечалбите на банките се обличат в търсене на "справедливост", оправдана с това, че те не пренасят увеличението на лихвите към вложителите си. Например средствата да отидат да се подпомогнат домакинства, чийто разходи по обслужване на кредитите са скочили.
Това, което не се отчита обаче, е, че банковият сектор оперира при доста специфични правила и регулации. На първо място, ако приемем, че банките могат толкова лесно да извличат свръхпечалби за сметка на клиентите си, то е логично да предположим, че и данъкът ще им бъде прехвърлен. Така като вероятен страничен ефект се откроява облагането на печалбите допълнително да оскъпи кредитирането и съответно да забави растежа. Това не е непременно лошо - практически така би се подсилило затягането на ЕЦБ и по-бързото охлаждане на инфлацията. Картината в ЕС обаче далеч не е равномерна и за някои страни това може да означава влизане в рецесия - нещо, което пък политиците хич не обичат.
Друг ключов момент е, че за банките печалбите не са нещо, което директно отива в джоба, а от тях се генерира капитал, с който да покриват поетия от тях риск. Те трябва да отговарят на редица регулаторни изисквания и да спазват съотношения за адекватност. Но най-общо, ако не им достига капитал, това ограничава възможността им да кредитират и може да донесе забавяне и по тази линия.
Къде какви данъци има
Испания - още през 2022 беше въведен данък 4.8% върху нетния лихвен доход над праг от 800 млн. лв., т.е. по дизайн той няма да засегне малките кредитни институции. Правителството разчита да събере около 3 млрд. евро до 2024 г.Унгария - управлението на Орбан представи данък 10% върху нетните приходи от бизнес в страната за 2022 г., който се свива на 8% за 2023 г. По-оценки на S&P това се равнява на по около 250 млрд. форинта (600 - 650 млн. евро) за всяка от годините, като за 2022 г. това е около 37% от печалбата. През 2023 г. данъкът беше модифициран, като банките могат да си спестят половината, ако инвестират в унгарски държавен дълг.
Чехия - през 2022 г. въведе 60% данък върху свръхпечалбите (20% над средното за 2018 - 2021 г.) на енергийни компании и банки, който ще важи за 2023 - 2025 г. Той обхваща шестте най-големи банки, тъй като има праг, над който се активира. По първоначални разчети правителството очаква приход за 2023 г. около 1.3 млрд. евро, но според анализатори сумата ще е по-малка.
Швеция - не точно данък свръхпечалба, но от 2022 в страната е въведен "рисков данък" за подсилване на публичните финанси в случай на финансова криза. Той се плаща от кредитнитните институции с бизнес за над 150 млрд. крони (около 14 млрд. евро) на територията й. Ставката е 0.05% върху пасивите им за 2022 г. и 0.06% - за 2023 г., като разчетите са за над 500 млн. евро годишни постъпления.
Литва - в началото на 2023 г. въведе данък 60% върху нетния лихвен доход, който надхвърля средното за предходните четири години с повече от 50%. По различни оценки за две години правителството очаква между 400 и 510 млн. евро. Трета по големина банка в страната е популярната и в България Revolut, като една от критиките на банковия бранш е, че тя може да се окаже облагодетелствана, като остане изключена от данъка, тъй като голяма част от депозитите й са от чужди граждани и така може да остане под предвидения праг от 400 млн. евро.
Италия - първоначалното предложение на правителството беше за 40% данък върху частта от нетния лихвен доход за 2022 или 2023 г., която надхвърля ръст от 5% за 2022 г. или 10% за 2023 г. в частта му, която надхвърля 10%. Това правеше оценки за близо 3 млрд. евро, но след първоначалната пазарна реакция предложението беше смекчено, като беше сложен таван - всяка банка да плаща максимум 0.1% от активите си. Така вече оценките са за около 2 млрд. евро.
Латвия - сериозно обмисля въвеждането на извънреден данък. Темата официално е повдигана от финансовия министър и се обсъжда покрай бюджетната процедура за 2024 г., но все още няма детайли. За първата половина на 2023 г. печалбата на банковия сектор е 336 млн. евро, което надхвърля резултата за цялата 2022 г.
Добрият момент е, че поне в част от държавите дизайнът на данъка "свръхпечалба" е замислен така, че по-скоро да стимулира банките да свият ножицата. На повечето места основата не е печалбата, а нетният лихвен доход. Така банките биха имали изгода да вдигнат лихвите по депозитите и така да свият нетния си лихвен доход и оттам дължимия данък. Освен това и ако се облага нетната печалба, тя може да бъде и счетоводно свита или частично пренасочена към други банки от групата. Тук обаче има и недостатък - теоретично е възможно да се обложат дори и губещи банки (макар в момента малко да са такива), което допълнително да влоши ситуацията им.
Освен това държавата може лесно да залитне и в посока да използва данъка като механизъм да принуди финансовия сектор да я финансира. Например в Унгария банките могат да намалят наполовина данъка, ако инвестират в ДЦК.
Но като цяло най-голямото притеснение е, че макар въведени като извънредна мярка за една или няколко години, често премахването на подобни сладки приходоизточници за бюджета се оказва предизвикателно. В момента при благоприятните условия изцеждането на банковия сектор може и да мине сравнително безболезнено. Но ако забавянето на европейската икономика все пак прерасне в по-дълбока или продължителна рецесия и банките са изправени пред вълна от необслужвани заеми, изтеклият капитал може да се окаже и фатален за някои.
1 коментар
"Да накажем банкерите". Доста манипулативен текст. По отношение на дребните вложители, услугите се оскъпяват. И не се подобряват в много случаи. Банките пестят от съкращаване на персонал. За сега няма такса "добър ден". На банките не им трябват парите на вложилите, но от печалбите покривали "поетия риск".Общи приказки. Авторът може и да не знае, но преди време нямаше такса за теглене на сума на гише (при нулева лихва за депозит), нямаше такса за за вътребанков превод и прочее.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.