Как поскъпва един кредит

Иван беше българин от тези, на които им казват "средна ръка хора" - с горе-долу нормална работа, със средна заплата, на почти средна възраст и с почти изплатен средно голям апартамент, в неголям български град. Един ден Иван получи обаждане от банката, с чиято помощ преди години беше купил апартамента – и остана неприятно изненадан, когато му казаха, че занапред месечната му вноска ще се повиши с 20 лв. заради повишение на лихвата. Иван си направи проста сметка и според нея парите, които плащаше, не трябваше да са толкова. Обаче беше пропуснал, че към основната лихва в кредита влизат и допълнителни такси и разходи. Те си бяха записани в договора, но Иван, честно казано, ги беше позабравил, след като ги подписа, пък и не му се струваха много, когато за пръв път му изчислиха вноските. Уж знаеше, че ги има, но ако говореше за кредита си, казваше просто "Седем и три му е лихвата, не е много".

И така, използвах примера с Иван като "типичен", както много хора обичат да казват, за българския кредитополучател. Вече ми се струва излишно да казвам, че трябва да се чете всичко, което се подписва, но пак не е лошо да го напомня. Когато избираме кредит – ипотечен или потребителски, обикновено първата ни асоциация за въпрос е "колко е лихвата?", а сравнението между заемите го правим точно на тази основа. Не че е неправилно, но това е като да изчислиш, че ти е по-изгодно да си купиш кола с бензинов двигател за 40 хил. лв., отколкото електромобил за 60 хил. лв. - има разлика в цените, но пък ако я ползваш често и за по-малки разстояния, по-скъпото ще ти осигури далеч повече икономии.