"Моите финанси": Ще има ли задължително застраховане на дома
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Моите финанси": Ще има ли задължително застраховане на дома

Един катастрофичен пул не може да замени отговорността на централни и местни власти за предпазване от ефекта на природните катаклизми

"Моите финанси": Ще има ли задължително застраховане на дома

Бъдещ катастрофичен пул няма да покрива бедствия, причинени от човешки грешки и такива, които е можело да бъдат предотвратени

Весела Николаева
5304 прочитания

Един катастрофичен пул не може да замени отговорността на централни и местни власти за предпазване от ефекта на природните катаклизми

© Георги Кожухаров


Темата за задължително застраховане на имущество отново набира скорост през последните седмици, подкрепена от изказвания на депутата от Коалиция за България Димчо Михалевски. Дали спуснатото от държавата събиране на пари е добра идея може да се поспори, но е факт, че т. нар. катастрофичен пул страда и от доста неясноти и заблуди. Той не може да реши по магически начин проблемите с бедствията, нито може да замени отговорността на централните и местни власти. Катастрофичният пул по правило осигурява плащането на обезщетения след природни катаклизми, които не могат да се спрат от човека. В някои държави плащането на застраховки към него е задължително, в други е по желание и преди да се случи бедствие, няма как да се види доколко е ефективен и работещ.

Много от застрахователните компании, особено тези с развити продажби на имуществени полици, са против проекта и смятат, че той би донесъл повече негативи, а ползите ще са много малко. По неофициална информация на "Капитал" вече има изготвен първоначален проект и предстои той да се обсъжда с депутати и застрахователи, като засега част от управляващите в парламента подкрепят идеята.

По време на дискусия, организирана на 5 декември от Chivas 12 стола, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Борислав Богоев обясни, че той лично подкрепя такъв проект. За да заработи, според него, трябва да се прецени много добре какви точно рискове ще покрива и да се определи на каква база ще се определят обезщетенията. По думите на Богоев може да се избере данъчно регистририрано движимо и недвижимо имуществено, може и да е сума, която да покрива минималните нужди за живот за известно време. По данни, цитирани от него, данъчната оценка на всички жилища в България е над 60 млрд. лв., от които 51.5 млрд. са градски имот,и, а над 8 млрд. лв. са тези в селата.

Накратко, какво представлява тази схема за компенсиране при бедствия:

Наистина ли застраховането на дома отново ще е задължително?

Все още няма нищо твърдо решено. Всичко е на етап обсъждане, предстои дебат (при желание от страна на депутатите), преди проектът за катастрофичен пул да бъде приет. Дори и при готов закон, той може да не изисква задължително застраховане, в Румъния например то е било такова за няколко години, вече не е. Има вариант законът просто да стимулира по някакъв начин застраховането срещу катастрофични рискове, например с данъчни облекчения.

Колко ще струва?

Досега се говори за "социално приемлива цена", която по оценка на застрахователи, доколкото те познават нагласите на клиентите си, е 20-30 лв. годишна премия. Възможно е цената да е и само 10 лв. за година, но трябва да се има предвид, че колкото е по-ниска, толкова по-малки ще за обезщетенията. Прекалено ниска цена означава малко покрити рискове и ниски обезщетения, което прави застраховката в голяма степен безсмислена. Друг е въпросът как население, с преобладаващо ниска покупателна способност, ще приеме да плаща за застраховки повече от няколко лева и дали политиците са готови да наложат точно сега подобно задължение.

Как ще се определя премията?

По правило премията на нормалните видове имуществени застраховки може да се определи по два начина, според типа на полицата. При пакетните, които са по-евтини, застрахователят предлага различни комбинации от покрития, като клиентът обичайно дава оценка на движимите и недвижимите вещи. Според тази оценка и вида покрития се определя цената. Другият вид полици, с индивидуални комбинации, се подготвят според изискванията на клиента, като се прави и опис на имуществото заедно с оценител на застрахователя. В зависимост от описанието на стойността застрахователната компания изчислява премията. Все още не е ясно ако се направи катастрофичен пул кой вариант ще се избере – при фиксирана премия за определен тип имоти (например 30 лв. за градски и 20 лв. за селски) и задължителни покрития, няма да има нужда от опис. Възможно е цената да се определя и според данъчната оценка на имота.

Каква сума ще получа, ако стане нещо?

Парите, които ще получите, зависят от няколко фактора – колко е била премията, колко е реалната стойност на пострадалото имущество, колко е лимитът за плащане (той се определя според премията). Не се надявайте, че парите ще ви стигнат, за да построите дома си отново – при общо задължително застраховане, със "социално приемлива цена", това няма как да се случи. В най-добрия случай парите ще ви стигнат за ремонт, ако щетите са по-леки.

Какво ще покрива застраховката?

Трябва да се направи разлика между обикновените бедствия и катастрофичните рискове. Последните са щети от природни катаклизми, които не могат да се контролират и не зависят от човешка намеса. За България, според Борислав Богоев, такива могат да са земетресения, свлачища и наводнения, и пожари, ако доказано не са предизвикани от човек. Освен земетресението, за останалите трябва да се прави разлика между бедствието, за което вина има човешка небрежност, и катастрофичните, които няма как да бъдат предотвратени. Ето и пример: наводнението в с. Бисер, Хасковско, беше предизвикано от неподдържана язовирна стена, т.е. то е резултат от човешка небрежност и е можело да бъде предотвратено. Следователно – не е катастрофичен риск и щетите от него няма да се покриват от бъдещ пул, а само от стандартни застраховки. Но свлачищата край Варна, ако е доказано, че не са резултат от лошо строителство и липса на укрепване, влизат в пула. Земетресенията се включват при всички случаи, пожарите – само ако доказано са причинени от природна стихия, например мълния. Късото съединение не е сред тях. Обикновените инциденти като битови пожари, наводнения от спукана тръба и т.н. се покриват от стандартни застраховки.

Как точно работи катастрофичният пул?

Той може да работи по няколко модела - подобно на обикновена застрахователна компания в него да се събират платените от всички премии, а след настъпване на щети се плащат обезщетения. Възможно е пулът да бъде вид презастраховател, който да гарантира, че компаниите ще могат да поемат големи плащания при бедствия. При втория случай застраховки се сключват от отделни компании и те се разплащат с крайните клиенти.

Мога ли да комбинирам и с други застраховки?

Да, няма никакъв проблем. Стандартните полици покриват битови инциденти и такива, причинени от човешки грешки, в някои случаи – и щети от земетресение и свлачища. Такива рискове обаче – тип катастрофични, които сме описали по-горе, са в отделни точки от договора, наричани клаузи. Те не могат да се сключват отделно от стандартна застраховка, а са само добавка към нея. За разлика от тях при катастрофичния пул има само такъв тип покрития.

Ако жилището ми е ипотекирано, кой плаща премията и кой взема обезщетението?

Обичайно застраховките по ипотекирани жилища се плащат от получателя на кредита. Тъй като все още няма обявен проект за пула, няма как да кажем със сигурност как ще се разпределя плащенето. Обезщетенията по имуществени застраховки се изплащат на собствениците според дела им. Така ако дължите на банката пари за 60% от стойността на имота, тя ще получи такъв дял от обезщетението, останалите са за вас. В много случаи банките предпочитат да преведат парите директно към получателя на кредита, за да може той да възстанови дома си и да продължи да си погасява заема. В противен случай банката ще остане с жилище за ремонтиране (или с напълно разрушено) и ще трябва сама да се грижи да го възстанови. Представете си ако това се случи масово, след земетресение или свлачище – тогава имотът ще бъде и напълно непродаваем.

Още въпроси, чиити отговори засега не са ясни:

Дали пенсионери, безработни и хора в неравностойно социално положение ще са задължени да плащат сами застраховките си?

Дали държавата ще участва по някакъв начин в събирането на премиите, описването на щетите и изплащането на обезщетения или това ще е грижа само на частните компании?

Всички застрахователи ли ще бъдат задължени да участват, или ще има нова компания с държавно участие, с която да се сключват полиците?

Може ли пулът да започне да действа веднага, ако месец след създаването му има бедствие, или трябва да мине време за натрупване на пари в него?

Какво ще стане със застраховките за природни бедствия, които компаниите предлагат в момента?

Текстът е от рубриката "Моите финанси". Ако имате въпроси, свързани с личните финанси, пишете ни на [email protected], или в коментарите под материала. Можете да ни следите през страницата на в. "Капитал" във Facebook, както и в Twitter на twitter.com/MyFinancesBG

Зам.-председателят на КФН Борислав Богоев (в средата) коментира по време на дискусията Chivas 12 Chairs, че той лично подкрепя проекта за солидарен пул
Фотограф: Chivas 12 chairs

Темата за задължително застраховане на имущество отново набира скорост през последните седмици, подкрепена от изказвания на депутата от Коалиция за България Димчо Михалевски. Дали спуснатото от държавата събиране на пари е добра идея може да се поспори, но е факт, че т. нар. катастрофичен пул страда и от доста неясноти и заблуди. Той не може да реши по магически начин проблемите с бедствията, нито може да замени отговорността на централните и местни власти. Катастрофичният пул по правило осигурява плащането на обезщетения след природни катаклизми, които не могат да се спрат от човека. В някои държави плащането на застраховки към него е задължително, в други е по желание и преди да се случи бедствие, няма как да се види доколко е ефективен и работещ.

Много от застрахователните компании, особено тези с развити продажби на имуществени полици, са против проекта и смятат, че той би донесъл повече негативи, а ползите ще са много малко. По неофициална информация на "Капитал" вече има изготвен първоначален проект и предстои той да се обсъжда с депутати и застрахователи, като засега част от управляващите в парламента подкрепят идеята.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    veselin1234 avatar :-|
    Веселин

    Трябва да има.

  • 2
    nye avatar :-P
    nye

    Още една солидарна система ... след като оправихме образованието, пенсионното и здравеопазването, дойде време и за общонационално застраховане.

  • 3
    tzm41313897 avatar :-|
    Mark Twain

    Това просто ще е нов данък, който обаче ще прибират частни фирми.

  • 4
    dimo11 avatar :-|
    dimo11

    Пак огладняха...за пореден път.

  • 5
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    Страховита глупост. Дайте да дадете, па ние да си разпределяме...

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Кой ще покрие разходите ми ако ме залее съседът от горе който отказва смяна на водопроводната си инсталация и казва че няма пари за ремонт на банята?

  • 7
    slon avatar :-|
    slon

    Какво подяволите е ПУЛ ?!

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Да, интересно езиково изобретение "катастрофичен пул". Пул по принцип е "съвместна дейност", например няколко авиокомпании работещи като своеобразен кооператив с вътрешни разчети, пример "Скай Алиансе". В случая става дума за събирателен държавен фонд за посрещане на извънредни щети и бедствия.

  • 9
    ot_tuk_ot_tam avatar :-?
    ot_tuk_ot_tam

    Изоставените и необитаеми къщи също ли ще трябва да се застраховат? Много ще е интересно да се открият собствениците им ако са наследени и има много собственици. Кой ще плаща за загубеното време?





Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK