FinTech Summit 2020: За развитие на финтех сектора в България е нужна и промяна в мисленето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

FinTech Summit 2020: За развитие на финтех сектора в България е нужна и промяна в мисленето

Капитал

FinTech Summit 2020: За развитие на финтех сектора в България е нужна и промяна в мисленето

Главният изпълнителен директор на "Сирма бизнес консултинг" Цветомир Досков за спирачките и стимулите пред сектора

5930 прочитания

Капитал


Цветомир Досков има над 20 години професионален опит във финансовите услуги, банки и ИТ компании. В момента е главен изпълнителен директор на "Сирма бизнес консултинг". Последните години фокусирано работи върху проектирането, разработването и внедряване на дигитални решения за бизнес потребители и крайни клиенти.

Кой движи днес повече финансовите иновации - нуждата на клиента или самите компании, които ги откриват и създават?

В повечето от случаите иновациите в сферата на финансите се правят и предлагат от компании, които познават и непрекъснато наблюдават и изследват променящите се потребности на клиентите. Те инвестират огромни средства в проучване на клиентското поведение, удовлетвореност и потребности и на тази база създават иновации, които са за масовия пазар или за крайни клиенти.

В някои сектори на икономиката като инженеринг, фармация корпоративните клиенти са двигател на иновациите предвид спецификата или сложността на бизнеса, в който оперират, и това може да доведе до предлагане на хибридни финансови продукти или услуги, но това е по-скоро изключение.

Къде може да очакваме новата вълна от финтех услуги - първо бяха разплащанията, някои сфери на банкирането? Кои финансови сектори и услуги имат този потенциал?

Годините след голямата финансова криза 2008-2009 за финансовия сектор са белязани от множество регулации и ограничения, чиято идея, от една страна, е да осигурят защита от необмислен риск и, от друга, да играят спирачка на бързото финансиране. На пазара на пари и за всички ползватели на финансови услуги е необходима скорост. Който успее да се адаптира и да бъде бърз, коректен и близо да клиента, ще успее в конкурентната среда.

В тази връзка потенциал за дигитални или технологични услуги има за всички финансови играчи, в това число и за много други, които се занимават със здраве, култура, образование, транспорт, строителство и, не на последно място, в държавната администрация.

Очевидно разплащанията са голям хит през последните години, но тази тенденция и фокус ще започне да се замества с други доста по-аналитични услуги и продукти. Съревнованието в цената и лесната достъпност в разплащанията ще бъде заменена от пакетни услуги, които имат ясен фокус в други основни финансови услуги като кредити, управление на спестяванията, осигуровки, застраховки, инвестиции. Всички нови тенденции са "традиционните" финансови услуги да се представят и предлагат бързо, достъпно, защитено и персонално на клиента посредством:

  • изкуствен интелект (което да направи много по-прецизно и индивидуално всяко едно предложение),
  • RPA (автоматизация на процеса посредством роботизиран софтуер), с което ще се намали значително времето за обработка на документите за една сделка,
  • дигитални продукти и инструменти, токенизация и защита на сделката и операцията чрез използване на различни видове електронни подписи и печати (удостоверителни услуги), блокчейн инструменти, мобилни портфейли и виртуални асистенти,
  • много засилени средства за защита на чувствителната информация за клиентите, както и средства за наблюдение и превенция от измами и злоупотреби.

Какви са тенденциите и предизвикателствата пред сектора и кое ще задвижи растежа в сектора по света и у нас ще е и темата на конференцията на "Капитал" Annual FinTech&InsureTech Summit, която ще се проведе на 27 февруари в София. В нея ще вземат участие експерти, визионери, иноватори и представители на компании от страната и чужбина, както и на централната власт. Ще се превърне ли София в следващия Fintech хъб на Централна и Източна Европа, кои са трендовете, които ще очертаят бъдещето на индустрията? Това са още част от важните теми, които ще дискутират те. Повече за конференцията може да научите тук.

Има ли нещо, което спира развитието на финтех индустрията в България, или по-скоро какво може да я стимулира? Кои ще са нейните двигатели (които търсят услугите) - малките потребители или бизнесът?

Има две неща, което според мен ни спират. Едното са тесногръдието и плахостта на българския предприемач. Липсата на мащаб в намеренията на хората да правят бизнес на световно ниво и желанието на мнозина да се надбягват единствено и само на българска земя. От друга страна, повечето от хората, които започват бизнес днес, са добри експерти и много малка част са мениджъри визионери. Развитието на бизнеса се забавя от желанието за оцеляване и по-скоро да се направи нещо на парче, за да се изкарат доходи, без да се осигурява и заделя ресурс за развитие, маркетинг, реклама и налагане на името на продукта или услугата. Някак си в България много държим на модерните и технологичните джаджи и същевременно подценяваме документацията, преживяването на клиента, грижата за партньора.

Второто нещо, което спира развитието, е популизмът на политици и различни пишещи, търсещи слава или просто оцелявайки с готовността си на прибързани действия и подвластни на внушения. Много хора завиждат и криво тълкуват успехите в IT индустрията, като омаловажават потенциала на технологичния бранш. Дори се стига дотам чрез медиите и администрацията да се прокарват сбъркани и недоносени идеи за налагане на ограничения, различни данъци и по-специално отношение на работещите в бранша, за да осигурят социално равновесие. Последното е абсурдно в една среда на мобилност и глобализация, в която капиталите и парите доказано се движат по-бързо от газта и водата, дори и при наличие на повече амбиции, макар за последните да се правят инвестиции и хъбове от балканско значение.

В този смисъл може ли все пак България да се превърне във финтех хъб на Балканите?

България разполага с потенциал и реални предпоставки да се превърне в технологичен хъб за Европа (Балканите са по-лесното предизвикателство) не само за финансови продукти, услуги и дигитални инструменти. В случая това, което ни липсва, е глобално мислене, самочувствие и фокусирана подкрепа от страна на управлението в държавата. Голяма част от държавния апарат, политиците и даже част от частните ръководители покрай призрака на "плановата икономика" от миналия век забравиха за това, че в бизнеса трябва ясно да се дефинират целите и да се прави финансова планировка. Големите спирачки и пречки пред бизнеса в България за налагане на страната ни като център на технологиите в днешно време са: прекалено бавната промяна на държавния апарат, който трябва да прави предпоставки за развитието и налагането на бизнес; административни тежести и липса на разбиране за това какво му трябва на предприемача в дигиталния свят; липса на мащаб и подготвени кадри, които да могат да отговорят на бързо променящата се среда; нежелание, страх и недоверие в малкото успели в бизнеса да се сдружават, помагат и развиват в общи проекти.

Всичко това е по-скоро призив към професионалните и браншовите организации за обединяване и за подпомагане на процесите за диалог с държавата за това България да се превърне в технологичен хъб на Европа. Огромно усилие, което може да се реализира единствено чрез широка подкрепа на всички фирми и експерти в сектора, но и след разпознаване на тази възможност от държавния апарат и неговата подкрепа.

Цветомир Досков има над 20 години професионален опит във финансовите услуги, банки и ИТ компании. В момента е главен изпълнителен директор на "Сирма бизнес консултинг". Последните години фокусирано работи върху проектирането, разработването и внедряване на дигитални решения за бизнес потребители и крайни клиенти.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK