Развитието на финтех сектора вече принуждава банките да променят модела си на работа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Развитието на финтех сектора вече принуждава банките да променят модела си на работа

Първият дискусионен панел на Annual FinTech&InsureTech Summit беше посветен на иновациите и трансформацията в банковия сектор

Развитието на финтех сектора вече принуждава банките да променят модела си на работа

Партньорството между отделните играчи в екосистемата ще е от ключово значение за развитието й

Мария Иванова
5037 прочитания

Първият дискусионен панел на Annual FinTech&InsureTech Summit беше посветен на иновациите и трансформацията в банковия сектор

© Цветелина Белутова


Технологичните компании навлизат във финансовия сектор и се научават да предлагат финансови услуги много по-бързо, отколкото банките възприемат и разработват нови технологии. Тази разлика в скоростта ще даде на технологичния сектор конкурентно предимство, към което банките трябва да се отнесат сериозно. Това обяви подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Калин Христов по време на конференцията на "Капитал" Annual FinTech&InsureTech Summit.

Не е изненадващо, че ефектите от развитието на финтех сектора на този етап са основно в сферата на разплащанията, но платежният пазар всъщност не се променя с чак толкова бързи темпове, колкото се очакваше, коментира още Христов. "Имаше големи очаквания, че [европейската платежна директива] PSDII ще промени значително пазара, но все още не виждаме това две години след влизането й в сила", посочи той.

Промяна в модела

Въпреки това промяната вече се случва, като банките усещат натиска от страна на технологичните компании и търсят собствени начини да адаптират дейността си към новите условия, стана ясно по време на първия дискусионен панел на конференцията, който беше посветен на иновациите и трансформацията в банковия сектор.

"Най-голямото предизвикателство пред дигиталната трансформация на финансовите институции е промяната в начина на мислене", коментира управляващият директор на собственика на Ти Би Ай банк - TBIF Financial Services, Питър Барон. "Наличието на правилните технологии и инфраструктура е важно, но хората са тези, които правят промяната", посочи той.

Подобно мнение изказа и изпълнителният директор на Selectium, оперираща бизнеса на HPE за България, Ираван Хира. По думите му технологиите са ключови, но те допринасят само за около 30% от успеха в дигиталната трансформация. "Иновацията означава да се поемат рискове, а рискът е свързан с лидерството - това е основният диференциращ фактор за успеха", каза той.

Има ли дилема пред банките

Различните банки обаче отговарят по различен начин на въпроса как една банка може да се превърне в технологична компания и възможно ли е това изобщо. "В Райфайзенбанк вече вървим с посока на това да се превърнем в дигитална организация, като трансформираме всичко - трансформираме начина, по който работим на всекидневна база", разказа например директорът "Дигитална трансформация" в институцията Владимир Махнев. "Искаме да дадем възможност на клиентите си да банкират дигитално колкото се може повече и да идват в банковия клон само за неща, които налагат разговор със служител на банката", допълни той.

"Нашата цел не е да станем изцяло дигитални - не вярваме в този подход. Искаме да предлагаме пълен набор от банкови услуги и възможността клиентите да разговарят лице в лице със служителите на банката е част от това. Истинското предизвикателство е интегрирането на различните канали за комуникация с клиентите", посочи от своя страна Джакомо Волпи, който ръководи банкирането на дребно в Уникредит Булбанк.

Партньори или конкуренти

Въпросът за ролята на банките в променящата се дигитална екосистема е свързан и с отношенията между тях и финтех компаниите - а преобладаващото мнение сред участниците в панела беше, че е много по-възможно и логично тези отношения да са партньорски.

Според Питър Барон например броят на финтех дружествата, които реално се конкурират с традиционните кредитни институции, е ограничен - в тази група са дигитални банки като Monzo, N26, Starling, Revolut. "По-голямата част от финтех стартъпите обаче предлагат един определен продукт или решение и просто се включват в екосистемата, така че виждам голям потенциал за сътрудничество", отбелязва той.

"Стартиращите компании са много по-бързи. Ние имаме историческия опит по отношение на регулациите, работата с информационните системи, познаваме добре клиентите, но за да растем по-бързо, трябва да работим с финтех сектора - и това е нашата стратегия", разказа управителят на БНП Париба Лични финанси в България Жозе Салойо.

"Една екосистема не е просто механичен сбор от всички участници в нея - нужни са технологии и определена инфраструктура, за да се превърнат няколко банки и финтех компании в екосистема", коментира от своя страна главният изпълнителен директор на БОРИКА Мирослав Вичев. Той очерта като ключови компоненти разплащанията и електронната идентификация и отбеляза, че и в двете направления все още има какво да се желае. "Електронната идентификация е ключов компонент на всяка финтех услуга. За съжаление до момента правителството не е успяло да изгради национална идентификационна схема, така че най-близкото нещо, което имаме, е електронният подпис", посочи Вичев. Колкото до разплащанията - понастоящем отделни институции имат работещи решения за бързи платежни методи между собствените си клиенти, но не и такива за плащания между различни играчи. За да адресира този проблем, БОРИКА работи по проект за въвеждане на незабавни плащания, който се очаква да стане факт през първото тримесечие на 2021 г., разказа мениджърът.

Необходимостта от ангажимент от страна на държавата за изграждането на национална и общоприета от всички участници в екосистемата идентификационна схема беше момент, на който обърна внимание и мениджърът на Mastercard за България Ваня Манова. Тя посочи като пример съседна Северна Македония, където в началото на месеца правителството обяви планове за разработване, съвместно с Mastercard, на серия дигитални решения в подкрепа на цифровата икономика, сред които и национална идентификационна схема, която ще позволи на гражданите да доказват по електронен начин самоличността си при ползването на различни държавни и бизнес услуги.

Технологичните компании навлизат във финансовия сектор и се научават да предлагат финансови услуги много по-бързо, отколкото банките възприемат и разработват нови технологии. Тази разлика в скоростта ще даде на технологичния сектор конкурентно предимство, към което банките трябва да се отнесат сериозно. Това обяви подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Калин Христов по време на конференцията на "Капитал" Annual FinTech&InsureTech Summit.

Не е изненадващо, че ефектите от развитието на финтех сектора на този етап са основно в сферата на разплащанията, но платежният пазар всъщност не се променя с чак толкова бързи темпове, колкото се очакваше, коментира още Христов. "Имаше големи очаквания, че [европейската платежна директива] PSDII ще промени значително пазара, но все още не виждаме това две години след влизането й в сила", посочи той.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK