Всичко, що е тех

Няколко идеи как финансовите (и не само) технологии могат да направят живота по-приятен, лесен, сигурен и доходен

Технологията и иновациите отдавна не са само финансови. Навлизането им първо в този сектор се обяснява до голяма степен с неговата неизбежност - плащания и финансови транзакции правим всеки ден, без значение от състоянието в банковата сметка. Технологиите често пробиват и виреят успешно в консервативни сектори, с големи играчи и труден достъп до нови компании, предпазвани от регулаторни бариери за навлизане в тях. Такъв пример е финансовият сектор и именно финтех успя да разбие до голяма степен статуквото. Разбира се, без развитие на информационните технологии, интернет и достъпа до бази данни финтех секторът нямаше да е възможен.

Така компании като Transferwise, Phyre и Revolut направиха преводите на пари и разплащанията евтини, бързи и забавни, Robinhood и Freetrade разбиха монопола на големите борсови търговци, премахвайки комисионите, N26, Monzo, Webank вкараха банкирането директно в телефона, а Iuvo и Klear дадоха възможността за реализиране на доходност от кредитиране и депозиране. Днес обаче в живота ни все повече чуваме не само за фин, но и за иншур, проп, рег и прочие тех. Все повече сектори припознават технологиите, с които разбиват някои предразсъдъци и порядки в консервативни сектори. А крайния резултат е, че правят живота по-лесен, приятен, а често и доходен. Как обаче става това - ето някои полезни решения, създадени в България.

Имоти тех, или просто проптех

На много хора им е писнало да използват посредници при покупко-продажба на имот, от предоставяне на неточна информация, раздути оценки, високи такси и всякакви брокерски трикове. Понятия като "широк център", "престижен квартал" и имот с "изглед към морето или планината" се станали толкова широки и безумни, че често предизвикват насмешка. В някои имотни обяви на традиционни агенции срещу имота дори не е дадена локация. Всичко това, освен че е адски дразнещо, води до загуба на време и пари. Затова и нови технологични решения, които използват умно базите с данни, успяват да ги заобиколят. Още преди няколко години сайтът ocenime.bg направи търсенето на дом и локация в София нещо приятно и адекватно. Платформата дава възможност на търсещи и предлагащи продажба или наем да направят ясна оценка на цената на имота си, рейтинг на квартала на база транспортни връзки, сигурност, училища, паркове, дори и електоралните нагласи на хората в региона. От малко повече от година с платформата работи и ОББ. В този дух на иновации е и "Недвижими еноти", която освен търсене на имоти предоставя услуга по кандидатстване за ипотечен кредит чрез посредничеството на кредитна агенция - нещо, което за клиента е безплатно.

Интересен модел има и www.udoma.bg. Платформата прави карта на жилищата, които се продават, има филтър по квартали в София, а освен това може да се търси през каталог на строително-инвестиционните компании в сайта. Той реално свързва директно продавачи и купувачи на имоти, елиминирайки посредниците.

Алтернативни инвестиции от имоти и p2p кредити

Бумът на имоти през последните години даде възможност за добра алтернативна доходност на фона на нулевите лихви по банкови депозити и рисковите борсови инвестиции. Не всеки обаче може да си позволи няколко десетки хиляди евро за директна покупка на имот с инвестиционна цел. Затова моделите за споделено инвестиране са добър вариант да се печели от растящия имотен сектор и с по-малки суми. Българските платформи като Propertyclub.eu и Immo fund са добър вариант на това. Първата представлява крауд фънд услуга - набират се средства, които се инвестират в определен проект, а доходността се разпределя между инвеститорите. Платформата предлага различни проекти, които инвеститорът може да си избира. На подобен принцип работи и Immo fund, като в случая сумата се предоставя като заем за определен период срещу лихва. Ако изпълнителят на проекта не може да изплати сумата, инвеститорът става собственик на част от имота, а може и да продаде дяловете си. Доходността от подобни проптех инвестиции е между 5 и 10% годишно в зависимост от проекта, а в някои случаи може да достигне и 20%.

Алтернативен източник да доходност, която носят финансовите технологии, е и Peer-to-peer кредитирането. Това е споделяне на финансов ресурс от човек към човек, като се елиминира банката като посредник. Това позволява да се постигнат по-добри лихвени условия за кредитополучателите и по-добра доходност за инвеститорите - в зависимост от избраната рискова стратегия и това доколко активно управлявате портфейла си. Няколко компании с български корени функционират в този сегмент - Iuvo, Klear и Cashlend. Доходността тук също варира и зависи от рисковия профил на портфейла, но варира между 6 и 18%.

Сигурност и иншуртех

Застрахователният сектор също прегръща технологиите в България, макар и с не най-бързите темпове. Платформи като Oli.bg и Boleron правят избора и сравнението на полици лесни, адекватни и просто от телефона. Преди няколко години застрахователната компания "Евроинс" представи своята платформа Oli, която позволява сравнение на оферти за застраховки живот при теглене на ипотека. Boleron пък е застрахователна платформа, която дигитализира полиците и елиминира нуждата от ходене до офис на брокер или застраховател. Компанията е създадена в България и работи с почти всички големи застрахователи в страната. Полиците се подписват електронно и се изпращат на имейла на клиента. Българската компания разработва и мобилно приложение, където потребителите получават известия за изтичащи полици, и улеснява плащането на вноски. Интересен момент с елемент на застраховка (но не класическата) има услугата Colibra. Тя предлага обезщетения при закъснение на полети с над един час. Това е доста под европейския регламент, който дава право на такива, но едва при поне 3 часа забавяне. При Colibra плюсът за пътуващия е, че може да вземе малко обезщетение и при леко закъснение, но ще вземе и доста по-малко при повече от 3 часа спрямо това, което му дава като право законът.

Регтех

Технологиите, които по някакъв начин улесняват работата с правителства, институции и помагат да се преодолеят по-лесно някои ограничителни бариери и регулации, все повече се развиват. Известни са като регтех. Към тях например попадат услугите по електронен подпис, което елиминира физическия сблъсък с администрацията - особено в България. Приложението им за физически лица обаче свършват някъде до тук. Регулаторните технологии в момента са насочени повече към бизнеса. Нуждата от тях се разви през последните повече от 10 години. След предишната финансова криза на компаниите и финансовите институции бяха наложени нови изисквания и правила. Те усетиха силен регулаторен натиск. Именно той стана стимул за развитието на регтех. Тези решения подпомагат въвеждането на нови изисквания при бизнеса. Преди да бъдат съсздадени регулаторните технологии процесът по въвеждането е отнемал хаос и време. По данни на Regtech Council описанието на правилата на рeгламента за търговия на финансовите пазари MiFID II е отнело 30 хил. страници и 1.5 млн. параграфа. А цената на имплементирането на новите регулации в ЕС е струвало 2.5 млрд. евро. Това е и една от причините за създаване на автоматизирани финансови решения. Регтехът обаче съвсем не се простира до тук, прилгането на регулациите е едната му част, сериозен дял взема управлението на риска, предотвратяване на финанови престъпления, идентификация, биометрика, и други. Сред по-големите и известни европейски регтех компании са германската Alyne, сръбската Blinking, румънската ComplyAdvantage, като те ст малкото представители на региона. В България също е малко представителството на този сектор - според картата на финтех асоциацията в този сектор са "Евротръст", LogSentinel, Noto.
На 30 март ще се проведе годишната конференция на "Капитал" FinTech Summit. Традиционно в нея ще вземат участие експерти, визионери, иноватори и представители на компании от страната и чужбина, както и на централната власт и регулаторите. Повече за събитието може да научите тук.

Още от Капитал