Адв. Димитър Цвятков: Традиционните банки се развиват поради и благодарение на FinTech

Адв. Димитър Цвятков: Традиционните банки се развиват поради и благодарение на FinTech

Компаниите от сектора трябва да инвестират във финансовата и дигиталната грамотност на потребителите, коментира партньорът в CMS Sofia

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.
3130 прочитания

Визитка

Димитър Цвятков ([email protected]) постъпва на работа в "Си Ем Ес София" през 2006 г. Завършва право в университет "Лудвиг Максимилиян" в Мюнхен, Германия. Член е на адвокатските колегии в Мюнхен и София. Фокусира работата си в области като банкиране, финанси, FinTech, корпоративния и данъчен сектор. Има натрупан опит във финансирането на недвижими имоти, реструктурирания на договори за заем, изпълнения на обезпечения както и в процедури по несъстоятелност и съдебни спорове. В допълнение към работата му с банки на национално и международно ниво, Димитър Цвятков съветва и средни и големи предприятия по широк спектър от търговски въпроси.

До каква степен актуалните тенденции във FinTech индустрията за 2021 намират отражение в икономическата и правната среда за развитие на финансовите технологии в България?

Бих обобщил по следния начин актуалните тенденции, които дават облик и тласък на сектора на глобално ниво: преминаване към изцяло дигитално банкиране, автономно управление на личните финанси, крипто и блокчейн технологии, биометрия, технологии за управление на регулации (RegTech). Впечатлението ми е, че компаниите в България се ориентираха главно към дигиталното банкиране и криптовалути. Все още се обръща малко внимание на блокчейн технологиите извън сегмента на криптовалутите например, които предлагат възможност за децентрализирано управление и прехвърляне на активи. Наистина, все още е трудно в континентална Европа да си представим прехвърляне на автомобил и недвижим имот без присъствието на нотариус, но е крайно време дигитализацията да навлезе и в тази сфера от стопанския оборот.

RegTech представлява автоматизиране на процесите на големи корпорации и финансови институции с оглед усложняващите се регулации и предлага също уникална възможност за компании от сектора, тук бих включил и технологиите на LegalTech.

С предложението на Европейската комисия от септември 2020 относно проекторегламент за пазара на криптовалутите беше заявено ясно желанието за регулиране и за създаване на сигурност за участниците не само в този сегмент. Несъмнено България ще следва глобалните и европейските трендовете за регулация, но като че ли няма конкретни планове да се действа изпреварващо. Защото регулирането на един сектор не означава непременно неговото ограничаване, а носи със себе и сигурност на инвестиционната и потребителската среда. От друга страна, макар и не перфектна, правната среда в България е сравнително благоприятна за предлагане и налагане на продукти в дигитална среда, покачва се и дигитално-правната култура на участниците.

FinTechсекторът все още се разглежда като сравнително нов, като това дава възможности, но крие и опасности. Какви са рисковете за сектора и съществуват ли механизми за регулирането им?

- 2020 беше година, наситена със събития за FinTech сектора, които ясно открояват рискове като уязвимостта на потребителите, тяхна неподготвеност за преминаване към един изцяло дигитален свят, кибератаки, пазара на криптовалути. Скандалът с Wirecard показа как без съответната подготвеност на обществото и на бизнеса по всички нива FinTech секторът може да се окаже изненадващо фертилен откъм изобретателност.

Когато се говори за технологии, трябва да се вземат предвид и основните фактори за разпространението им, като например обстоятелството, че не всички имат достъп до широколентов интернет, за да могат да банкират дигитално, както и че не всички слоеве на населението са дигитално грамотни, за да ползват тези услуги. Прекаленото концентриране в нови технологии може да доведе до изключване на определени групи от финансовите услуги въобще. За да бъде минимизиран ефектът от тези и други рискове, компаниите в сектора трябва да създадат процеси за проучвания, актуализиране на пазарни данни, да инвестират в сигурност, а регулаторните органи от своя страна трябва да намерят баланса между динамиката на сектора и необходимостта от регулиране.

FinTechсекторът е твърде динамичен и предмет на разнообразни анализи. Но кои от прогнозите от предходни години се сбъднаха и кои не?

- Тук искам да откроя нещо, което според мен не се сбъдна в мащабите, в които се прогнозираше - това е изместването на банките от FinTech компаниите. Да, много клиенти преминаха към новите продукти, намалиха операциите си през традиционните банки. Но като че ли ударът за банките не беше толкова голям и изглежда те успяха да се увлекат по FinTech тенденциите, създавайки не само свои собствени платформи и решения, но и кооперирайки си с FinTech компании. Само ще спомена предоставянето на достъп до дебитните карти чрез Wallet приложението на определена марка смартфони. В този смисъл не бих твърдял, че FinTech се развива за сметка на и срещу традиционните банки, а по скоро традиционните банки се развиват поради и благодарение на FinTech.

Какъв е инвеститорският интерес към българскиFinTechкомпании с оглед осъществените сделки през изминалия период?

- Ако погледнем профила на българските FinTech компании, които към момента са може би под 100 на брой, около две трети от тях са все още на етап стартъп, т.е. имат пусната бета версия на продукт, който се изпробва и надгражда, и то само на ограничен пазар. Тези компании са изцяло насочени и зависими от рисков капитал с оглед навлизане на големи пазари, маркетинг, доразработване. През 2020 се забелязаха няколко такива успешни инвестиции, които се надяваме да бъдат пример и мотивация за други проекти. FinTech компаниите, които са вече утвърдени и действащи, гонят инвестиции с други, по-мащабни цели като глобално навлизане, IPOs, нови разработки, или най-тривиалното - с цел екзит на първоначалните собственици.

Потребителите достатъчно ли са информирани и защитени, когато ползватFinTechпродукти?

- За съжаление технологиите вместо да водят до опростяване и улесняване на ежедневието често са съпътствани и от формалности, които на обикновения потребител се струват излишни и прекалени. Стандартните примери за това са регулациите за защита на лични данни и мерките за идентифициране на клиент и срещу пране на пари. Да, от една страна, тези регулации са важни и необходими в днешния глобализиран свят, но често потребителят дотолкова бива фрустриран от формалностите, че инстинктивно игнорира информацията за своите права. Задачата на компаниите от сектора е да опростят по възможност такъв тип информация, да разработят продукти и предвидят функционалности, които се отнасят само до нуждите за конкретен тип клиент, да персонализират услугата. Следва да се обърне внимание и върху създаването и възпитанието на финансова устойчивост на потребителите, особено в общество като нашето, където подлъгани от бързите кредите много хора са обект на тормоз от съдебни изпълнители и колекторски фирми. Несъмнено с развитие на технологиите и улесняване на достъпа до финансови услуги рискът хора с ниска финансова и дигитална грамотност да направят грешни избори се покачва. Да не забравяме и рисковете от финансови измами, на които нашето общество също е лесно податливо, за съжаление. Именно в тази насока компаниите от FinTech сектора следва да положат повече усилия и дадат повече на своите потребители.

И един въпрос, който няма как да заобиколим - пандемията. Реализираха ли се вече прогнозите за сектора отнасящи се за новото "нормално"?

- Първо, пандемията още не е отминала и трудно може да преценим дали навиците за дистанционно управление на финанси чрез FinTech продукти ще се запазят. Определено проучванията показват стремително покачване на потребителското търсене на FinTech продукти и никой не отрича, че това е свързано и с пандемията. За да се запази този тренд обаче, според мен са нужни комплекс от мерки и стъпки, за които вече говорих: създаване на устойчивост в сектора чрез умерена регулация, засилване на дигиталното покритие, включване на потребителите от всички слоеве на населението, финансова грамотност. Ако се изпусне сегашният момент за всички тези мерки, е твърде възможно след като отмине пандемията хората да се върнат към старите си навици, включващи социализиращ начин на управление на финансите.

Визитка

Димитър Цвятков ([email protected]) постъпва на работа в "Си Ем Ес София" през 2006 г. Завършва право в университет "Лудвиг Максимилиян" в Мюнхен, Германия. Член е на адвокатските колегии в Мюнхен и София. Фокусира работата си в области като банкиране, финанси, FinTech, корпоративния и данъчен сектор. Има натрупан опит във финансирането на недвижими имоти, реструктурирания на договори за заем, изпълнения на обезпечения както и в процедури по несъстоятелност и съдебни спорове. В допълнение към работата му с банки на национално и международно ниво, Димитър Цвятков съветва и средни и големи предприятия по широк спектър от търговски въпроси.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

Още от Капитал