Финтех пейзажът се променя

Няколко тренда и фактори ще са определящи за финтех бъдещето

FinTech Summit 2022

Какво е бъдещето на финансовите технологии, какви са възможностите, но и предизвикателствата на този силно растящ пазар. По тези и много други теми и въпроси ще дискутират експерти, визионери, иноватори, представители на компании от страната и чужбина, както и на централната власт и регулаторите по време на FinTech Summit 2022, която ще се проведе в София на 24 март. Конференцията се организира за пета поредна година от "Капитал", в партньорство с F27. Повече за конференцията може да научите тук.

Допреди няколко години финансовите технологии бяха нишови продукти за шепа клиенти и инвеститори, докато за мнозинството ползването им и инвестирането в тях изглеждаха рисково и екзотично. Днес обаче спокойно можем да кажем, че финтех не е екзотика, а все повече ежедневие, ако искате, го наречете и мейнстрийм. От едната страна към услугите на технологичните компании се обръщат все повече частни и бизнес потребители, предложенията и новите модели се множат, банките и телекомите осъзнават важността им. От другата влизат все повече инвеститори, самите компании припознават и фондовите борси, като място за набиране на капитал и осигуряване на публичност.

С напредването на технологиите и сигурността расте и доверието в сектора. Обществото и икономическите процеси обаче също дават своя отпечатък и тласък в развитието на нови модели и трендове, които ще продължат да определят и пейзажа в сектора. Различни проучвания показват, че използването на финансови апове в Европа се е повишило с над 70% (deVere Group) покрай пандемията. Дори в САЩ, където дигиталните плащания дълго време изоставаха, картината е подобна - 74% от американците смятат, че финтех е новото нормално, а с 59% е нараснал броя на хората, започнали да използват финтех решения заради пандемията, според Plaid.

Дигиталното включване в по-малко развити държави също ще е фактор за развитие на финансовите технологии. Според Световната банка за последното десетилетие 1.2 млрд. души, които преди това не са имали достъп до банкиране, вече са го получили. Но въпреки това все още над 1.7 млрд. души по света нямат достъп до финансови услуги и евтин и бърз интернет. Именно финтех решенията са онова, което може да демократизира и реши тези проблеми. Затова и не е изненада, че в някои африкански държави като Нигерия местните финтех платформи изживяват бум, макар и подложени на силен регулаторен и институционален натиск, понякога и репресия.

Wealth Tech и трансферът на богатство

В западния свят обаче потребителско-консуматорската култура и ръстът на спестяванията развиват и дават тласък на изцяло нови сегменти. Един от тях е Wealth Tech, свързан с управление на богатството, наследство, данъци, спестяванията и инвестициите. За това си има причини. Бумът на спестяванията, капиталовите пазари и инвестициите по време на пандемичните години, поддържани от рекордни ниските лихви и развитието на технологиите. Това, което не е за пренебрегване, е, че през последните години тече най-големият трансфер на богатство в историята. Бейби бумърите, родени по време и малко след Втората световна война - днес между 70- и 80-годишни, са смятани за най-богатото поколение в историята. Техните активи са в процес на наследяване от техните деца или роднини. Само за САЩ оценките са, че става въпрос за 30 трилиона долара.

За останалия западен свят и развити икономики няма точна статистика, но сумите сигурно се изчисляват в трилиони - тук става въпрос за прехвърляне или унаследяване на активи като имоти, инвестиции във финансови инструменти и ценни книжа, произведения на изкуството и други. А за много хора, които трябва да ги получат, управлението на богатството в един момент се оказва сложен процес на планиране, разпределение, данъчно облагане и т.н. Тези активи обаче попадат обикновено у милениалите, които пък са първото по-масово технологично образовано поколение. Затова и в тяхна помощ се появяват все повече платформи финансови робо-съветници за търговия на фондовите борси, автоматизирани алгоритми за инвестиции, данъчно-правни консултации, планиране на разходи, управление на спестявания и подобни като Bambu, Canopy, Additiv, Clever, списъкът е дълъг. Тук са и компании като Robinhood, които демократизират достъпа до финансовите пазари.

На инвеститорски и потребителски интерес се радва все повече и Bye Now Pay Later (BNPL) - моделът, който позволява да се купи стока с отложено плащане, като срещу това не се плаща никаква лихва и такса от потребителите. Рисков модел за платформите, тъй като младите потребители бързо разбраха, че могат да не платят, но и да не загубят нищо. Това обаче не притеснява платформите и инвеститорите - шведската Klarna например влезе в топ 5 на всички финтех компании по света с привлечената инвестиция за близо 1.5 млрд. долара, което я оцени на около 40 млрд. долара.

"InsurTech, RegTech и Digital Lending неминуемо са следващите най-интересни сектори за инвеститорите. Там отново съществува възможност за достигане на сравнително голям мащаб от хора и операции от територията на страната", казва пред "Капитал" Валери Вълчев, председател на Българската финтех асоциация.

Фокусът на инвеститорите се мести към Европа

Сделката с Klarna е показателна и за друг тренд. Фокусът на инвеститорите и развитието на компаниите се изместват от САЩ и Китай към Европа и Латинска Америка, които наваксват. Klarna e един от примерите. През лятото на 2021 г. Revolut обяви, че е събрала 800 млн. долара в кръг от финансиране, което я оцени на 33 млрд. долара. Най-голямата дигитална банка в Бразилия Nubank пък вече се оценява на над 30 млрд. долара.

Нещо повече - големи институционални инвеститори като асет мениджъра BlackRock, суверенни фондове като сингапурския GIC и дори канадски пенсионен фонд направиха доста пари от инвестиции в акции на финтех през последните години. Което ги кара в момента да хванат вълната и да инвестират в обещаващи стартъпи, преди те да са излезли на борсата, където да монетизират печалбите си.

Една платформа - много услуги

С чековете от толкова големи инвеститори финтех компаниите се надяват да напишат следващата глава, коментира Economist. Повечето стартъпи са създадени, за да "разглобят" финансите, откривайки ниши, където могат да се представят по-добре от банките. В същото време днес най-успешните компании се прегрупират, като добавят все повече услуги, за да се превръщат в платформи. Високите им оценки пък съкращават пътя до нови продукти, като придобиват по-малки компании чрез замяна на акции.

Stripe, най-скъпата частна фирма на Запад, е добър пример за навършването на пълнолетие. Създадена през 2010 г. като чиста онлайн платежна услуга, днес компанията, която струва 95 млрд. долара, предлага услуги от данъчни консултации до превенция от финансови злоупотреби. Това частично е постигнато с придобиванията на няколко други компании.

САЩ откриват дигиталните плащания

Въпреки че някои от най-големите иновативни финансови компании са създадени в САЩ, като Stripe и PayPal например, страната дълго време изоставаше в дигиталните разплащания - нещо, което започна да се променя по време на локдауните, предизвикани от ковид-19. Или американците откриха смисъла на дигиталните разплащания. За това обаче е нужна и инфраструктура, която консервите от банковия сектор се опитваха да забавят, знаейки, че това ще наруши статуквото. От догодина това обаче ще се промени - през 2023 г. трябва да започне да работи системата за незабавни плащания FedNow, която е подкрепена от Федералния резерв. Нещо, което е ЕС отдавна има - системата Tips, която е част от системата за брутен сетълмент в реално време TARGET 2. Осигуряване на инфраструктура за светкавични и евтини разплащания в САЩ, която е майка на Силициевата долина и Уолстрийт, ще направи бъдещето на финансовите технологии още по-интересно.

Дигитализация, роботика и изкуствен интелект

Роботизацията и автоматизацията на процесите ще става все по-масови. От една страна, това ще позволи на банки и компании да намалят оперативни и други разходи, например за персонал, а от там например таксите за крайните клиенти, което да ги направи по-конкурентни. Според доклад, цитиран от финансовата компания DigiPay, дигитализацията на банките и създаването на още повече необанки ще намали посещенията във физически клон с 36% за периода от 2017 до 2022 г. Оперативните разходи пък може да се понижат с 22% до 2030 г., или с 1 трлн. долара, при въвеждане на изкуствен интелект и машинно обучение. Последните се считат и за ключови при защитата на данните и борбата с финансовите злоупотреби и престъпления.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал