Колко голям е финтех секторът в България

Около 135 компании с над 1.4 млрд. лв. приходи се разпределят в над дузина сегменти на финтех индустрията

В България се разработват разнообразни финтех решения, от дигитални портфейли до платформи за разплащане
В България се разработват разнообразни финтех решения, от дигитални портфейли до платформи за разплащане
В България се разработват разнообразни финтех решения, от дигитални портфейли до платформи за разплащане    ©  Unsplash
В България се разработват разнообразни финтех решения, от дигитални портфейли до платформи за разплащане    ©  Unsplash

FinTech Summit 2022

Какво е бъдещето на финансовите технологии, какви са възможностите, но и предизвикателствата на този силно растящ пазар. По тези и много други теми и въпроси ще дискутират експерти, визионери, иноватори, представители на компании от страната и чужбина, както и на централната власт и регулаторите по време на FinTech Summit 2022, която ще се проведе в София на 24 март. Конференцията се организира за пета поредна година от "Капитал", в партньорство с F27. Повече за конференцията може да научите тук.

Инвестициите във финтех компании глобално нараснаха с огромни темпове през 2021 г. Според данни на KPMG инвестираният частен и публичен капитал е достигнал 210 млрд. долара, увеличение с над 80% в сравнение с 2020 г. и близо до абсолютния рекорд от 2019 г., когато в сектора бяха инвестирани около 213 млрд. долара. Съдейки по тези числа, изглежда, че секторът се е възстановил от пандемията бързо. Очакванията са още тази година да бъде достигнат нов рекорд от над 310 млрд. долара.

В България секторът също продължава да се развива. За последната година компаниите са се увеличили с над 30%. Според данни на Българската финтех асоциация (БФА) финтех индустрията у нас се състои от над 135 компании (през 2021 г.), които са набрали над 130 млн. евро от инвеститорите за периода 2020-2021 г. "През последните две години 131.2 млн. евро са инвестирани в български малки и средни финтех предприятия", посочват от асоциацията в годишния си доклад за 2021 г. Според данни от доклада близо 6 млн. евро идват от български инвеститори, докато около 120 млн. евро идват от Германия, Нидерландия и САЩ.

В България се разработват разнообразни финтех решения, от дигитални портфейли до платформи за разплащане, като има екипи на чуждестранни компании, които разработват решения за чуждите пазари. Освен това финтех средата се допълва от международни платформи, които нямат и един човек в екипа си тук, но пък имат голяма клиентска база.

Най-голям е секторът с дигиталните разплащания. В този сегмент попадат компаниите - емитенти на електронни пари, агрегатори на плащания и доставчици на сетълмент и клирингови услуги. Около една трета от компаниите у нас оперират в този сектор и отговарят за около 66% от оперативните приходи на финтех индустрията в България през 2020 г. според данни на БФА. Примери за такива чуждестранни компании, които имат операции в България, са Paysafe, Visa, Mastercard, както и българските "Изипей, "Борика", "Пейнетикс" и други.

"Ако погледнем отвъд числата, ще видим, че дигиталните разплащания на практика са в основата на финансовия сектор както в България, така и в Европа и САЩ. За осъществяването им отдавна съществува детайлна правна рамка както в България, така и на ниво Европейски Съюз (ЕС), като финансовите институции са лицензирани от БНБ и съответно са под надзора му. Това дава стабилност в тези бизнес модели, което за инвеститорите значи повече увереност и интерес към подобни компании и екипи", коментира пред "Капитал" Валери Вълчев, председател на Българската финтех асоциация. И допълва: "Чрез възможността за използване на лиценз за разплащания в страните от ЕС на практика български компании могат да оперират из целия ЕС, като същевременно цената за опериране на подобен бизнес е възможно най-ниска."

Въпреки че са представени от едва 5 компании у нас, сегментът, свързан с анализ на данни и кредитни рейтинги, представлява около 11% от оперативните приходи на финтех индустрията. В този сектор влизат компании като ирландската Experian, германската 2iq и българската Scorify. На трето място по оперативни приходи, с около 8% дял, са дигиталните платформи за търговия с активи (онлайн брокери) като Nexo и Trading212 от България, както и Virtual Broker (от Канада), Activtrades (от Великобритания) и други. Това са компании, чийто бизнес е насочен в чужбина, а тук са развойните им и други екипи.

Нововъзникващите индустрии

Сред най-бързо развиващите сегменти на финтех индустрията са услугите, насочени към бизнеса (digital enterprise privisioning). През 2020 г. секторът отговаря за едва 7% от оперативните приходи на финтех индустрията, но почти всяка десета компания у нас попада в този сегмент. Фирмите от финтех сектора, обслужващ бизнеса, обхващат най-различни операции: API управление, облачни услуги, изкуствен интелект, блокчейн, дигитално фактуриране и прочие.

Компании от чужбина, които оперират у нас, в този сегмент са датската Gate2Payments, сингапурската ZotaPay, американската Taulia. Част от българските компании тук са "ЛаймЧейн" (LimeChain), която предлага блокчейн решения, базирана в Пловдив, "Ви Ес Джи България" (VSG Bulgaria) и "Паггас технолоджис" (PAGGAS Technologies), които предлагат софтуерни решения.

Някои сегменти като съхранението на дигиталните активи и дигиталните самоличности (онлайн подписи) все още са слабо представени в България, но е изключено да отбележат значителен ръст през следващите години. И в двата сектора у нас според годишния доклад на БФА има само по една компания - Assetify, платформа за управление на дигитални активи от София, и "Евротръст", компания за електронна идентификация.

Всички видове техове

Цялата финансова индустрия, която с години закъсняваше да се дигитализира, в момента се променя. Възникват нови платформи за управление на инвестициите - Wealth Tech, които понякога дори предлагат по-добри инструменти за анализ и от брокерите. В България в този сектор има около 12 компании. Сред тях са ирландската Taxback Group, която според сайта на компанията стартира бизнеса си в България през 2001 г. от Варна. Тя помага за връщането на данъци на чуждестранни лица. Тук е и българската "Вендофин", която предлага активи от вземания на аукциони онлайн.

Промените застигат и застрахователния бизнес - технологиите, свързани със застраховането, анализирането на данни, свързани с полици, както и дигиталната им продажба, се наричат InsureTech. Такива компании у нас все още се броят на пръсти - българската "Болерон" за онлайн застраховки и abexio, платформа за здравни застраховки, американската Insurify, швейцарската eCollect и други, като само една част са насочени към българските потребители.

Иновациите във финансовия сектор често се сблъскват с регулативни проблеми, което ражда и технологичните решения в тази насока, известни като RegTech. В този сегмент попадат всякакъв вид иновативни технологии, които се справят с регулаторните предизвикателства във финансовите услуги, включително софтуер за одит, измерване на риск и съответствие с определени нормативни изисквания. Германската Cleversoft предлага дигитални регулативни решения и според БФА оперира у нас. Нидерландската LogSentinel и българската "Нотолитикс" предлагат решения, свързани със сигурността, а ОМНИО, която също е от България, предлага дигитални решения, свързани с know your customer (KYC) процедури и други услуги, свързани с регулациите.

Каква е средата у нас

Активите на финтех компаниите продължават да растат, като през 2020 г. достигат рекордните 1.86 млрд. лв., но най-важният актив е човешкият капитал. Наетите в сектора се увеличават дори по време на пандемията и достигат над 8600 души, почти двойно повече в сравнение около 4400 пет години по-рано. Разходите на сектора също продължават да растат, достигайки 1.21 млн. лв. през 2020 г., от които около една трета са свързани с персонала.

Заплатите в сектора са сравнително високи за България. Според данни на БФА средно служител във финтех индустрията у нас получава около 3.8 хил. лева на месец, повече от два пъти повече в сравнение със средната заплата в страната. Най-търсените позиции от компаниите в сектора са софтуерни инженери и проджект мениджъри. Данните на БФА освен това показват, че близо с 45% от всички заети във финтех индустрията в България са жени и 62% от финтех компаниите имат поне една жена - член в борда на директорите, разбивайки мита, че в IT сектора работят предимно мъже.

Според БФА, която в доклада си цитира данни на Университета в Кеймбридж, към 2021 г. 95% от финтех компаниите в България са малки и средни предприятия. Тоест имат по-малко от 250 служители на пълен работен ден и са с под 50 млн. евро годишен оборот. Не е изненадващо, че София продължава да бъде най-големият клъстер на финтех компании в страната с около 115 компании в столицата. Повечето от останалите 20 фирми също са концентрирани основно в два града - Варна и Пловдив.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал