Има ли живот, независим от банка

Краткият отговор е не, защото финтех компаниите все още не могат да предложат пълната гама от банкови услуги, което да направи потребителя напълно независим

Напоследък сигурно ви е направило впечатление, че финтех компаниите вдигат бонусите, които дават за привличане на нови клиенти. Revolut обещава 60 лв., ако привлечете няколко нови потребители, Vivid зарежда 20 евро за всеки нов клиент. Примерите са много, а причините за това са няколко - пазарът става все по-конкурентен, но и все по-пренаситен, а като цяло битката е за ограничен кръг клиенти. Това е така, тъй като новите финтех услуги са насочени основно към разплащанията, инвестициите и улесняване при пътувания. Докато традиционните финансови услуги като кредитиране и депозити остават запазена територия на традиционната банкова индустрия, която освен това също навлиза във финансовите технологии, като се дигитализира.

Потенциал за разширение има. Все пак днес расте цяло поколение, което никога не е влизало в клон на традиционна банка и не е използвало услугите на такава. В бъдеще може и никога да не му се наложи. В същото време това поколение плаща безконтактно, инвестира, кредитира - изобщо прави финансови операции, които допреди няколко години бяха немислими.

Могат ли обаче нео финансовите платформи да заместят изцяло банките? Трудно. Въпреки че направиха финансите по-лесни, прозрачни, интересни, а за някои и забавни, те все още са далеч от извоюване на независимостта на клиентите им от старите финанси.

За кредит и депозит - отивай в банка

Дори и да вземем най-масовите традиционни банкови продукти - кредити и депозити. Тук независимостта от банка е трудна. Разбира се, ако не сте от онези, на които не им се налага или не искат да теглят кредит или инвестират спестяванията си алтернативно. Това е така и въпреки че все повече финтех платформи се превръщат във финансови супермаркети, в които се предлагат множество финансови услуги. Затова и все повече взимат банкови лицензи. Те обаче трудно изместват традиционното банково дело.

Да вземем за пример Revolut. След като получи лиценз от централната банка на Литва преди години, от зимата на миналата година тя работи като банка и в България по линия на единния паспорт в ЕС и е регистрирана в БНБ. Единствената промяна в посока банкиране обаче беше, че с натискане на един бутон средствата на потребителите се прехвърлят в Revolut банк, което значи, че са гарантирани до 100 хил. евро от литовския Deposit and Investment Insurance. По тях не се начислява лихва, но няма и такса. Често обаче подобна сума може да е непосилна за лесно депозиране в Revolut. Понякога дори и суми за няколко хиляди и разпореждането им с тях водят до проблеми за притежателите им. Причината е, че компанията има строга политика, свързана с мерките за изпиране на пари, и често изисква всякакви документи за доказване на произход.

По тази причина понякога потребители се оказват с блокирани сметки за седмици и месеци. Revolut има форма на спестовна услуга, която се нарича Vault (сейф). Парите, внесени по нея, се управляват от тръст, като най-често се депозират в банка по избор на притежателя на парите. При регистрирането на Revolut като банка в България имаше неофициална информация, че предстои да пусне депозитна услуга с лихва около 0.65%, но година по-късно такава все още няма.

В БНБ е регистрирана и банката на Viber - Rakuten Europe Bank, но тя не предоставя все още услуги в България. По принцип повечето нео финансови компании бягат от лицензите заради високите капиталови изисквания и регулациите. А и все пак идеята им беше да ги разбият. Затова може да се очаква, че кредитирането и влогонабирането ще останат повече в старата сфера на банковото влияние. В Европа вече има изградена мрежа от нео и дигитални банки. Много от тях също са стартирали като fintech, но доста по-рано в развитието си са заложили на банков лиценз. Такива са германската N26, холандската bunq, британските Monzo, Starling и други. Те обаче не извършват операции в страната или плащанията с тях са ограничени.

На горните предизвикателства до голяма степен отговаря peer-to-peer (P2P) кредитирането. При него платформите елиминират посредничеството на банките и свързват търсещите пари с онези, които искат да ги финансирате. Това позволява да се постигнат по-добри лихвени условия за кредитополучателите и по-добра доходност за инвеститорите - в зависимост от избраната рискова стратегия и това доколко активно управлявате портфейла си. В България в този сегмент действат Klear, Iuvo, Cashlаnd, a по-известни в Европа са Mintos, Robocash, както и crowdfunding платформи за финансиране на имоти, като Rendity, Reinvest24 и други. Обикновено обещават доходност около 5-10%, което е чувствително над нулата по депозитите.

FinTech Summit 2022

Какво е бъдещето на финансовите технологии, какви са възможностите, но и предизвикателствата на този силно растящ пазар. По тези и много други теми и въпроси ще дискутират експерти, визионери, иноватори, представители на компании от страната и чужбина, както и на централната власт и регулаторите по време на FinTech Summit 2022, която ще се проведе в София на 24 март. Конференцията се организира за пета поредна година от "Капитал", в партньорство с F27. Повече за конференцията може да научите тук.

Ами кредитните карти?

Кредитни карти също са ограничени предложения във финтех и мобилните портфейли, като също остават запазена територия на банките. Макар и тук предложенията да се увеличават и развиват. Мобилният портфейл на Vivacom - Pay by, отпуска кредит до 4000 лв., който се осигурява от "БНП Париба Лични финанси". Банката също има дигитален портфейл, в който се кандидатства за заем и парите постъпват там, след което могат да се харчат дигитално. Тук все пак трябва да се има предвид, че става въпрос за бързи кредити, където лихвата и годишният процент на разходите може да са по-високи от стандартните банкови заеми с обезпечения и гаранции.

Къде ми е българският IBAN

Друг недостатък на чуждите финтех платформи тук, дори и да се заобиколят някои ограничения, е, че не предлагат български IBAN. Това може да се елиминира с някои български предложения, поддържани от Phyre, като тези на телекомите например, iCard или с Paysera. Липсата на български IBAN носи след себе си и друг недостатък - без него не може да се правят нареждания към бюджетни сметки, набирателни сметки за учредяване на фирма, както и плащания на комунални сметки.

Всичко, казано дотук, разбира се, няма за цел да разбива някакъв мит за неограничените способности на финтех компаниите. Напротив, по страхотен начин те успяха да поразклатят монопола на старата и консервативна финансова система, като й показаха пътя, по който ще се развива бъдещето. В което очевидно банковите и финтех услугите ще вървят ръка за ръка. Така в крайна сметка, дори и скоро да не дойде цялата независимост от банковите услуги, всеки може да комбинира няколко такива в телефона си, за да ги ползва лесно и удобно.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал