Царете на капитала може да бъдат детронирани от платежните платформи

"Отличителната функция на банкера" започва тогава, когато той използва парите на другите"; докато използва собствените си пари, той е само капиталист", пише Уолтър Бейджхот през 1873 г., цитирайки Рикардо. Това разграничение може да звучи остаряло днес. Институционалните инвеститори (хедж фондове, взаимни фондове, пенсионни фондове, частен капитал) използват парите на други хора. И все пак мнението на Рикардо е от значение. Съвременните фондове са лицето на хората и техния капитал. Печалбите (или загубите) се връщат пак при тях. Инвестирайки по този начин, хората обикновено влагат собствените си пари, докато фондът действа като инструмент. Банките също използват депозити, парите на други, за да отпускат заеми. Но клиентите очакват да си възвърнат депозитите в пълен размер: те не очакват да поемат загубите на банката по заемите в лошите години, нито да получат по-големи печалби в добрите. Банките са тези, които поемат както загубите, така и печалбите.

Този процес може да прави банките нестабилни, но също така им дава голямо предимство във финансовите услуги, тъй като вземането на депозити и отпускането на заеми се допълват. В резултат на това банките се превърнаха в доставчици на всякакви финансови услуги, от които клиентът се нуждае, от кредитни карти и ипотеки до инвестиционни съвети. Но всички те сега са застрашени. Влиянието на небанковите финансови компании нараства, което прави активите на банките за кредитиране по-малко ценни. И технологичните гиганти използват конкурентната сила на своите платформи, за да участват в основния бизнес на банките. Сякаш цялата индустрия е в хватка с клещи, която един ден може да я убие.