Законът за устройство на територията ще спре инвестиционния процес в страната

Пламен Бенински, член на УС на Българска строителна камара - София пред “Капитал”

След 10-годишно разработване Законът за устройство на територията най-сетне ще влезе в сила от 1 април. Помогна ли дългият инкубационен период да се роди качествен закон?
- Искам да направя едно уточнение. Законът за устройство на територията (ЗУТ) не е разработван десет години. Преди десет години започна разработването на закон за строителството, който в крайна сметка беше видоизменен, прекръстен и приет като Закон за устройство на територията. В него за съжаление има няколко изключително важни момента, на които не се обръща внимание и които ще доведат до затормозяване на инвестиционния процес в близките години. Самият закон влиза в сериозни противоречия с други закони и създава редица правни абсурди. Без да политизирам нещата, моето мнение е, че този закон е заложена бомба пред едно следващо управление. Явно СДС се кани да сдава властта.
Кои са заложените бомби?
- Те са много, но аз ще акцентирам само на някои от тях. Със закона се въвеждат нови понятия, като например устройствен план. Старото понятие беше териториално-устройствен план. Има един текст в закона, който казва, че нищо не може да се строи без влязъл в сила устройствен план. Този устройствен план обаче тепърва трябва да се възлага, да се разработва, да се приема, което продължава минимум две години и чак след това може да започне разглеждането на конкретни инвестиционни проекти, които, ако съответстват на устройствения план, да започнат да се реализират.
Целият закон е съставен на принципа, че всичко е забранено освен изрично разрешеното. За разлика от нормалното право тук всичко е обърнато наопаки. И това е един идиотски принцип, който е наследен от Закона за териториално и селищно устройство отпреди 1989 г.
Друг съществен момент е в чл.150, който дава възможност за така наречената бърза процедура или комплексна инвестиционна инициатива. Проблемът тук се състои в следното - ако един кмет прецени, че даден инвестиционен проект е много важен за общината, той може да внесе предложение и общинският съвет да гласува комплексна инвестиционна инициатива, което означава, че всички процедури за този проект ще бъдат задвижвани бързо. Това звучи добре на пръв поглед, защото някои много важни проекти могат бързо да бъдат реализирани. Възниква обаче въпросът как ще се преценява кои са бързи проекти, кои са бавни и защо едни ще вървят по бавните процедури, а други по бързите. Хубаво би било, ако всички вървят по бързите процедури. Представете си какво ще стане, ако в един град има проекти за две мандри - едната върви по бързата процедура, а другата по бавната. И докато единият инвеститор вече си е построил мандрата, другият още ще се бори с бумащината. Това според мен е абсолютно неконституционен текст, а управляващите го представят като някакво върхово постижение в борбата си за реализиране на нови инвестиции.
Една от заявените цели на закона беше да се облекчат разрешителните и лицензионните режими в строителството. Постигнато ли е това?
- Има една точка, която казва, че съгласуването с всички инстанции, което се правеше досега и губеше наистина много време, отсега нататък ще бъде служебно задължение на служителите на общините. Също звучи добре, но не може да стане. По простата причина, че такива служители в общините няма. Ако трябва да се реализира това, ще трябва да се раздуе административният апарат. Е, за какво става дума тогава! При положение че към настоящия момент няма такива служители, които да осъществят тази функция да съгласуват с всички останали, как ще се реализира това нещо! Това е някакъв сапунен мехур. Звучи добре, но на практика не може да работи.
В раздел трети, който касае независимия строителен контрол, законодателите наново реализират розовите си сънища България да стане страна на лицензите и въвеждат нови лицензи, но не е ясно по какви критерии ще се дават те. Това, което е ясно, е, че някой в някаква комисия ще стои и ще преценява нечия правоспособност. Само дето не се знае каква е тази правоспособност, по която ще се дават лицензите, за нея ни препращат към друг закон, който все още не е написан. А как ще бъде написан също не е ясно, защото става въпрос за лицензиране на физически лица, за чиято правоспособност няма критерии.
Казахте, че има текстове в ЗУТ, които са в противоречие с други закони. Кои са тези текстове?
- Например член 64, който се отнася за инженерната инфраструктура и който е в пълно противоречие със Закона за енергетиката. С него се връщаме отново години назад. Законът за енергетиката допусна частни инвеститори да изграждат обекти на общинската или държавната инфраструктура - водопроводи, канализация, газопроводни отклонения и т.н., и изведнъж в този закон ние се връщаме на ниво от 1953 г., като се казва, че това могат да го правят единствено и само експлоатационните дружества, които са държавни или общински. А като казвам, че се връщаме години назад, имам предвид, че в Закона за териториално и селищно устройство пишеше, че обектите се строят от социалистическите организации и се предават на общинските експлоатационни дружества за ползване. Аз като строител повече от десет години обяснявам, че не съм социалистическо предприятие, а съм частен бизнесмен и нямам задължение да строя такива обекти на инфраструктурата, но ме задължаваха и ги строях.
Има и един мъдър текст, който казва, че Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК) упражнява контрол по законосъобразността на някои актове, свързани с този закон. Ама това да не е съд. Как така ДНСК, който е съставен предимно от технически специалисти, ще преценява законосъобразност. Това е фрапиращо нарушение на Закона за административното производство и на конституцията. Създава се една институция ДНСК (тя се създаде още преди две години, но тогава никой не взе предвид нашите възражения), в която са съсредоточени всички видове власти - законодателна, изпълнителна и съдебна власт в едни ръце. Тя преценява законосъобразност, отменя административни актове, тя има собствена полиция, която бута незаконните постройки. И това са 700 души с безкрайно ниски заплати, с право да носят оръжие и неограничена власт. Аз това го наричам корупция. Без да ме интересува кой, колко, откъде, как и защо е взел.
С това парадоксите в ЗУТ не се изчерпват. Член 224 от закона стига до гениалното прозрение, че законността и законосъобразността на даден строеж зависят от качеството на материалите, които са вложени в него. Тук пак е цял букет от идиотщини. Не е ясно по какви критерии ще се преценява дали един продукт е качествен или не. При това положение всеки един инспектор от ДНСК, на който и обект да отиде, може да състави акт до 100 хил. лв. на предприемача и да обяви строежа за незаконен, защото се влагат некачествени материали. Това отново е една добра предпоставка за рекет и изнудване на предприемачите от страна на ДНСК и всеки друг, който пожелае.
А какви правни абсурди създава законът?
- Става въпрос за чл.153, ал.2 и 3. Според текста при получено разрешение за строеж, започнато строителство, но незавършено, включително и покривът, до петата година обектът става автоматично незаконен и трябва отново да се кандидатства за ново разрешение за строеж. Това е правен абсурд - разрешение за строеж на построена сграда аз не мога да си го представя по друг начин освен като някаква игра на думи. Освен това ЗУТ забранява на строителни фирми да извършват проектиране. Това е върхът на безумието. По цял свят големите фирми извършват т.нар. инженеринг, който включва не само проектирането и изпълнението, но и доставките и обслужването на обектите в гаранционен срок. Тук това го забраниха и което е още по-фрапиращо, непряко, тъй като няма забрана един инвеститор да бъде и строител, и сам да си изпълнява строежа, по този начин и на инвеститора се забранява да бъде проектант.
Любопитен съм да разбера как сега по Закона за обществени поръчки ще се провеждат търговете за инженеринг, тъй като де факто строителят няма право да извършва проектиране, а инженерингът точно това означава.
Какво може да се направи, за да се поправят тези несъответствия в закона?
- За преработка на закона е немислимо да се говори в срок до влизането му в сила. Една преработка ще отнеме поне пет месеца. Затова единственото възможно в момента е да се гласува в Народното събрание едно малко изменение, което да казва, че ЗУТ влиза в сила примерно от 1 януари 2002 г. или още по- късно. Нищо повече не може да се направи.
Министър Чачев каза в началото на годината, че ще състави работна група, която да инициира промени в закона...
- Действително Евгени Чачев каза такова нещо и се опита да инициира нещо. Всички тези парадокси, за които говорихме, а и други, които са записани в закона, бяха подготвени и предадени в министерството и оттам нататък никаква реакция. Това беше някакво изявление на министъра, което целеше по-скоро да събере личен имидж. Помните ли, че той възропта единствено против узаконяването на незаконните постройки. Аз това даже не го коментирам, защото в крайна сметка при тази бедност в държавата да започнат да се бутат и построени вече обекти, които не са в някакво крещящо нарушение на законите, е глупост. Аз лично смятам, че не трябва да се разрушават тези постройки и че това, което се записа в закона, е добре, поне тази точка, срещу която той негодува. Може би той има някакво логично обяснение защо точно това не хареса. И аз предполагам, че тъй като става въпрос за сгради, които са построени в периода след 1998 г. досега, има вероятност някои от тях да са ги построили в нарушение именно тези хора, които са знаели, че законът ще бъде приет в този вид.

С наближаването на първи април притесненията на общински служители, строители, архитекти, надзорни фирми, инвеститори стават все по-големи. За съжаление причина за това не е очакването на някоя неприятна първоаприлска шега, а влизането в сила на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Дългоочакваният нормативен акт, който ще замени Закона за териториално и селищно устройство след десетгодишно разработване и повече от година престой в парламента, беше ударно приет в края на миналата година и обнародван в първия брой на Държавен вестник за 2001 г. През седмицата в Съюза на архитектите в България се проведоха “разговори за ЗУТ-идеи, принципи, приложение”. В т. нар. разговори взеха участие някои от авторите на закона - арх. Еврев, Валя Бакалова и арх. Моллов. “Не всеки вижда в този закон своя закон”, каза арх. Еврев. Според него, докато е бил разглеждан и обсъждан в парламента, ЗУТ е претърпял значителни промени и е нормално сега той да бъде критикуван дори и от своите автори. “Но нека да мине поне една година от влизането в сила на закона, за да може през този период да се формират разумни предложения за промени в ЗУТ”, каза арх. Еврев.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал