Дом за нашите коли

Дом за нашите коли

Въпреки недостига на места за паркиране наемите и цените на гаражите остават ниски

Яна Бодурова
11680 прочитания

© Надежда Чипева


Почти трима. Толкова са хората, които се конкурират за едно паркомясто в центъра на София. Данните от проучване, направено по поръчка на Столичната община, показват, че в централните части на града колата си могат да оставят малко под 18 хиляди души. Само за нуждите на работещите и живеещите в тези райони са необходими близо 47 хиляди места. Към това число дори не са включени шофьорите, които само посещават центъра, без да работят или живеят там.

Макар и най-сериозен в центъра, проблем с недостига на паркоместа има и в жилищните квартали на града, къде от години детските площадки и малкото останали зелени площи са превзети от автомобилите. Парадоксът в случая е, че въпреки очевадната нужда от места за паркиране интересът към наемане и покупка на гаражи остава нисък, а оттам цените им.

Изследване на консултантската компания Colliers нарежда София на 108-о място в света по месечни цени за паркиране. В Европа българската столица изпреварва Варшава и Дъблин и се нарежда непосредствено след столиците на Румъния, Хърватия и Черна гора. Според проучването в София месечната цена за паркинг в центъра на града (без "Синя зона") възлиза средно на 95 евро, докато дневната тарифа за пълен работен ден е около 8 евро. Българската столица държи и най-ниската месечна цена за паркинг в центъра на града на Балканския полуостров. В класацията не влиза Истанбул, където няма месечна такса, а само символична цена в размер на около 4.90 евро на ден. Най-скъпо излиза паркирането в Тирана, Белград и Атина - между  148 и 200 евро месечно.

Логично при такива ниски цени от агенцията за имоти "Адрес" отчитат слаб интерес и към покупката на гаражи в жилищните сгради.

"В период на криза, когато купувачите броят всеки лев при закупуване на имот, естествено интересът към закупуване на паркомясто не е приоритет. Напоследък те често се предлагат като бонус и главно при тези условия клиентите проявяват по-сериозен интерес към имота", обяснява изпълнителният директор на "Адрес" Цветалина Тасева.  По думите и дори и при този вариант, ако имат право на избор, купувачите биха предпочели "бонусът им да бъде поемане на довършителните работи вместо безплатен гараж".

Това е и причината в новопостроените жилищни сгради да има доста непродадени паркоместа. Парадоксалното в случая е, че преди няколко години законодателите приеха текст, задължаващ предприемачите във всяка кооперации, която изграждат, броят на паркоместата да е с 10% по-голям от броя на апартаментите. Тоест, ако в сградата има 30 апартамента, гаражът трябва да събира поне 33 автомобила. Мотивите на законотворците тогава бяха, че така ще се реши проблемът с паркираните автомобили на улицата.

От агенциите за имоти отбелязват и затихнал интерес към преустрояването на гаражи в търговски помещения. Обяснението им освен инвазията на големите вериги за бързооборотни стоки е и сложната и времеемка процедура за  получаване на разрешителни за преустройството им.

Цветалина Тасева коментира, че все пак предприемчиви купувачи периодично се появяват на пазара за имоти и имат интерес към закупуване на паркоместа в гъстонаселените и престижни квартали. Впоследствие те превръщат закупените гаражи в доходоносен бизнес, като ги отдават под наем на живеещите в квартала или на работещите в офиси наоколо. Подобни са и наблюденията на Благовест Балдев от "Адаптконсулт". Той допълва и че наличието на място за паркиране е от изключителна важност при отдаването под наем на жилища от най-високия ценови сегмент.

Гаражът ми е скъп

 

Цените, на които се предлагат гаражи/паркоместа, са различни в зависимост от помещението и квартала, в които се намира сградата. Те са в диапазона между 3 и 20 хиляди евро, като най-често цените на единични гаражи със самостоятелен излаз към улица достигат и до 15-20 хиляди евро. Сделките с тях обаче са редки. В общия случай купувачите се ориентират към паркоместа в общи гаражи, като най-често са на стойност от 7 до 8 хиляди евро. Средният им наем според статистиката на "Адрес" е 90 евро.

Според офертите, публикувани в сайта имот.бг, цените на гаражите, предлагани за продажба в София, се движат в широкия диапазон от 3000 до 34 000 евро. Срещат се и единични оферти от порядъка на 70 000 евро за целия подземен паркинг на жилищна сграда от 135 кв.м, като паркоместата не са разделени на клетки. Най-масовите гаражи, предлагани на пазара, са с квадратура около 20-22 кв.м.  Цените там варират от 6500 до 10 000 евро. Подобни гаражи обикновено са снабдени с локално парно, канализация, гаражно обзавеждане и СОТ.

Що се отнася до  паркоместата в офис сградите, от Colliers коментираха, че санитарният минимум за един модерен бизнес център е на 100 кв.м от отдаваемата площ да има поне 1 паркомясто. Тоест поне един от 10 служители да може да паркира автомобила си. Колко точно места ще наеме клиентът зависи от спецификата и политиката на самата компания. Мениджърът офис площи на Colliers Антон Славчев разказва, че в масовия случай компаниите спазват правилото, че ако служителят им ползва кола от фирмата,  е трябва да му подсигурят и място, където да я паркира. "Преди време наш клиент заедно с офиса за близо 60 служители нае и 30 паркоместа. Идеята му беше те да се ползват от първите пристигнали на работа и по този начин ги стимулираше да не закъсняват", спомня си Славчев. По думите му в момента собствениците на офиси все по-често предлагат на клиентите си безплатно ползване на част от паркинга, за да ги привлекат да наемат част от сградата им.

Паркинг по неволя

От софийската община отчитат и че се увеличава броят на собствениците на замразени обекти, които искат да ги превърнат във временни паркинги. "Наистина постъпват все повече искания за разкриване на паркинги върху частни терени. Те са определени за строителство, но докато мине кризата, собствениците им искат да реализират някакви приходи от имотите си и ги правят временни паркинги", обясни главният архитект на София Петър Диков. Той обаче не можа да посочи колко са тези терени, но обикновено били разположени в централните части на града. "Смятам, че след като има проблем с паркирането и местата не стигат, трябва да се разрешава на тези собственици да отворят временни паркинги", заяви главният архитект на София. По думите обаче все още не са се появили хора, които да искат да изграждат частни подземни паркинги, които да управляват. А може би ще се появят - просто ако цените в София се повишат. Както впрочем е нормално да стане при търсене, надвишаващо 3 пъти предлагането.

Колко струва да паркираш по света

Най-скъпата европейска столица по цени за паркиране и през 2010 г. остава Лондон. Работещите в центъра на града трябва да отделят 760 евро месечно за паркиране, което е с близо 80 евро по-малко, отколкото през 2009 г. Втори и трети в класацията за Европа се нареждат Рим и Цюрих със съответно 500 евро и 490 евро месечно. Сред първите десет попадат още Брюксел, Копенхаген, Виена, Амстердам и Женева. Най-евтино на месец е паркирането в градовете Дъблин, Хелзинки, Киев и Белфаст – между 23 евро и 65 евро.

Анализът на Colliers посочва и през тази година Лондон и като най-скъпият град за паркиране в световен мащаб. Втори в класацията отново е Хонконг, където месечната такса за паркиране за разлика от европейските столици почти не се е променила – тя е намалена едва с 2.4 евро на 605 евро. Непосредствено след това се нарежда друг азиатски мегаполис – Токио (532 евро). Интересен факт е, че в топ 10 присъстват два австралийски града – Сидни (под номер 7) и Пърт (под номер 8). Бризбейн също не е далече от големите десет, нареждайки се 15-и в класацията. Най-скъпият град за паркиране в САЩ и през 2010 г. остава Ню Йорк, където средната месечна такса варира между  430 и 437 евро.

В долния край на класацията на месечната такса за паркиране са индонезийската столица Джакарта (22 евро), западноиндийският град Мумбай (19 евро) и индийските градове Бангалор и Делхи (16 евро).

 

Почти трима. Толкова са хората, които се конкурират за едно паркомясто в центъра на София. Данните от проучване, направено по поръчка на Столичната община, показват, че в централните части на града колата си могат да оставят малко под 18 хиляди души. Само за нуждите на работещите и живеещите в тези райони са необходими близо 47 хиляди места. Към това число дори не са включени шофьорите, които само посещават центъра, без да работят или живеят там.

Макар и най-сериозен в центъра, проблем с недостига на паркоместа има и в жилищните квартали на града, къде от години детските площадки и малкото останали зелени площи са превзети от автомобилите. Парадоксът в случая е, че въпреки очевадната нужда от места за паркиране интересът към наемане и покупка на гаражи остава нисък, а оттам цените им.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


18 коментара
  • 1
    m17 avatar :-P
    m17

    Е най-накрая един свестен анализ на проблема с паркирането в софия - има много коли но ганьо не иска да си плаща за паркинг и паркира където му падне. И поради това няма никакъв смисъл да се строят многоетажни паркинги, особено с пари събрани от данъците на всички софиянци - такава инвестиция няма да се изплати и след 1000 години.
    И какво е решението - пускат се паяци на аренда , всички неправилно паркирани биват вдигнати. Така пазарната ситуация се променя щото всеки ден по 100 кинта глоба за паркиране идват множко и съответно се появява търсене на паркоместа. И след малко ексцесии - няколко подпалени паяка, няколко набити шофьори се достига до равновесно състояние - неправилно паркирали няма, паркингите са по-скъпи и кола в центъра кара само който може да си позволи паркирането. Всички други се возим с градски транспорт, както във всеки голям град в цивилизования свят.
    И това го има дори в България - в курорта слънчев бряг неправилно паркирали няма. Щото паяка е частен :)

  • 2
    malechko avatar :-|
    malechko

    Затова трябва да се паркира платено навсякъде, откъдето ще възникне търсене на гаражи и оттам ще се повиши тяхното предлагане.

    Разбира се, мярката ще намали колите и ще ограничи трафика!

    Трябва и КАТ да помогне на общината да реши проблема с неправилното паркиране - да не се паркира по тротоари, градинки, на кръстовища, спирки и пешеходни пътеки. Толкова е лесно - снимка на ППС-то, известие и акт.

    Проблемът с паркирането е основно проблем а собствениците на колите, а не на цялото общество (и на тези без колите). Всеки може да си купи кола за 1000-2000лв и да иска от общината (респ. данъкоплатеца) да му осигури паркомясто.
    Който си пуска брада, да си купи гребен!

  • 3
    evstati avatar :-|
    evstati

    Като живеещ в център на голям град сам убеден че само да се приемат по драконовски мерки срещу нарушителите ,( било неправилно паркирали , било хора обърнали гаража си на магазин и заемайки нечие чуждо място и др варианти) и ще е много доходоносно отдаването на гараж.....
    Гаражи сега се продават много малко а никой строител не строи. Не говоря за тези общите.Те са орташка работа и са само ядове.Там в повечето трябва да караш не по-голяма кола от Голф.
    Иначе многоетажните са златна мина ако са на правилното място.Пък и сигурно се сещате кои ще ги въртят....

  • 4
    agaidov avatar :-|
    arko



    Вносител на предложение за внедряването на :

    “методологична и фискализирана-технологичн общинска интеграционна система за управление и контрол на публичното улично паркинг-пространство;

    1. Министерски съвет, преписка под № 4522 / дати 15. 08. 1999 г., 09. 03. 2000 г. 12. 04. 2000 г., 12.05.2000 г.
    2. Министерство на Финансите дирекция “ Финанси на Общините”, дирекция “ Данъчна политика” преписка под № 04-16-0001 / 25. 02. 2000 г., 29.11.2000 г.
    3. Община София преписка под № 70-00-774 / дати 21. 12. 1999 г., 07. 02. 2000 г., 21. 04. 2000 г.
    4. “Идеен Проект” в Община Пловдив с вх. № А6-94-А-7 от 15.01.1996 г.
    5. Писмо с дата 15.09. 2000 г. до Правната комисия на ХХХVІІІ НС за даване на по-голяма самостоятелност на Местното самоуправление.

    Проблема за “личното пространство” по уличното платно и тротоарите е често дискутирана тема, като образ на афекта при колективните житейски ситуации. С две думи "и афекта и тревогата" от нарушаването на “личното пространство” е един много важен елемент при всекидневния стрес от хаоса по “уличното паркинг-пространство” на централната градска част в по-големите градове на Р. България. В резултат на това, обаче се губи самата способност на гражданите /дали като водач на МПС _во или пешеходец/ да идентифицират самите себе си, и къде е границата между тях. Тревожността идва най-вече от това, че малкото пространство по уличното платно и неизменно стоящия до него тротоар, не е регулирано и идентифицирано за различните смислови и ценностни пътища на пешеходеца и водача на МПС, въпреки бързото нарастване броя на използването на личните МПС –ва в ежедневието на нашето общество.
    Тревогата се канализира в една и съща роля – тази на защитата от неопределеността в “КОМУНАЛНИТЕ” им отношения. Отказът на гражданите взаимно да се третират по уличното пространство като хора, а не като враждебни пречки на пътя, им позволява да не приемат “правото” на другия да ползва своето собствено пространство.

    Забележка:
    КОМУНАЛЕН виж. Речник на чуждите думи в Българския език
    КОМУНАЛЕН – ( лат. COMMUNIS, фр. COMMUNAL )
    1. Общ , 2. Общински , 3. Комунални дейности които се управляват от местната администрация, грижи за безопастноста и битовите нужди на гражданите
    До тук с изложеното правим само един психологически портрет на социалните отношения в публичното пространство между гражданина на четири колела и същия, но на собствен ход. Не трябва да се забравя също, че и в двете групи присъства още и една трета, но винаги пренебрегвана социална група каквито са инвалидите.

    От тук нататък ще се опитаме да изложим причините и факторите които отговарят и би трябвало да определят правилата за урегулирането на този комунално-социален проблем.

    Грешно е да се мисли, че правилата за безопастността на движението са само една суха правна материя. Защото те са тези които обобщават адекватността в поведението на водача на МПС _во и пешеходеца и регламентират отношенията между тях. Реално за водачите на МПС _вa не са създадени необходимите условия в публичното паркинг-пространство, поради което той постоянно е в нарушение и в резултат на това той отнема онова пространство на пешеходеца което по право му принадлежи.
    Трябва да подчертаем, че решаването на този комунално-социален проблем не е в липсата на висока гражданска култура, липса на инвестиции или друго някакво обяснение за прехвърлянето на отговорността от Общинската Администрация върху обществото /гражданите/.
    По закон паркинг-контрола е публична общинска дейност и е доминантов сегмент от управлението и безопастността на движението в един град. В настоящия момент Общинските административни власти са изоставили вземането на управленческо решение за регулирането на този комунално-социален проблем.
    Възползвайки се от конюктурната ситуация и хаоса в законодателството на Р. България, респ. Законите цитираме;
    “Местното самоуправление и местната администрация”, “Общинските бюджети”, “Местните данъци и такси”, “Общинска собственост” и странното тълкуване на така или иначе несъвършения основен закон за “Движение по пътищата” в неговият РАЗДЕЛ – ХIХ – “Престой., “Паркиране” Чл. 99 ал. 1,2 и 3, и Чл. 167 ал. 1,2 и 3.
    По същество в България паркинг-контрола като Общинска дейност е резделен на две едните събират таксите (Общински или частни фирми) а други събират глобите (Фирма Общинска Охрана, КАТ)
    Управлението се извършва от Общински администратори и (компетентни специалисти) с управленчески умения и познания от старата социкономическа школа. Тези общински и полицейски служители са със силно развито “социално” чувство да управляват както винаги, като с това те не създават условия за защита на различните смислови ценностни различия между двете социални групи, водачите на МПС _ва и пешеходците. Всичко това е видно с корумпирането на паркинг дейноста (РЕКЕТА) и навлизането в нея на некоректни управители или наематели на публична общинска собственост носеща им баснословни печалби при нулеви разходи.
    В цитираните закони с изключение на закона за “Движение по пътищата” Чл.99 и Чл.167., учудващо, е че (а те са определящи бюджет, (финанси) събиране на такси и глоби) парадоксално липсва някакво упоменаване, че паркинг-дейността съществува, че има приходи от такси и глоби. Излиза така, че тази комунална дейност се извършва незаконно, но трябва да кажем че има някакви местни наредби взети с решение на Общинските съвети и постоянно променняни в полза на тези които управляват ресора съответно дейността.
    Учудващо е също, че при наличието на “Наредба №4” на Министерство на Финансите по която всички стопански субекти извършващи стопанска (търговска) дейност включително и услуги са задължени да регистрират оборота чрез фискални апарати. Нека си спомним акцията на въпростното Министерство към търговците на сергии, те бяха задължени да се оборудват с фискални апарати.
    Какво е положението при паркинг-дейноста в град София и Пловдив където ние имаме конкретни наблюдения.
    Преди (3) три години в София беше направен опит на 31.03.1998 г. (чрез идин криминален конкурс) обявен от “Паркинги и Гаражи” АД, или “Паркиране и Гаражи” АД (не е ясно частна ли е или общинска), да въведат такива преносими апарати, което беше едно грешно решение и то естествено се провали. Ние участвахме, но “техническото задание” по този конкурс беше в разрез със световната практика. Ние оспорихме конкурса, но личните интереси на Председателя на СОС г-н А. Николов и Управителя на Общинска фирма “Паркинги и Гаражи” АД г-н Г. Василев естествено надделяха и както разбрахме по-късно всичко е било предрешено. Както ще видите обаче от приложеното копие на “Уведомително писмо” № 70-00-774/06.03.2000 г. от управление “ОТДБД” при СО, специалистите признават, че нашето решение е правилното.
    Общините София и Пловдив освен на общински фирми(структури) са раздали паркинги, улици и части от улици на разни фирми близки до тези общински администратори които определят без някакъв конкурс. Те са намерили вратичка в закона и са наели с договор от Общината тези пространства, публична общинска собственост забележете на КВ. М., а извършват услугата като таксуват за час-престой, а нейните служители заработват добре като продават няколко пъти един талон и е пълно с фалшиви пропуски издадени от Общината. Частните наематели на паркинги и улици са сложили по една бариера и кабина “оборудвана” с фискален апарат “ЕЛКА” от тези които ги има в бакалските магазини, а пазачът я регистрира я не някой друг финансов бон, но пред данъчните власти всичко е наред. Всичко това става пред очите на Данъчните власти и Държавен Финансов Контрол. Те обаче поради липса на единна методика не могат да санкционират и естествено нищо не предприемат. Сигурни сме, че положението в другите големи градове на Р. България не е по-различно.
    Сешният начин (метод или по-точно рекет) за “управление и контрол на уличното паркинг-пространство е съвършено различен от метода за управление който е приложен в “нормалните” държави членки на ЕС. Фактът, че във времето от започналите т. нар. “промени и реформи”, особено в контекста особено след приемане на Р. България за член на Европейската Общност, до сега нищо не се е променило по отношение на тази комунална дейност в полза на общиството ни.
    За да не бъда разбран погрешно държа да уточня, че говорим за контрола върху “ кратковременното уличното паркинг пространство” или по-точно местата за кратковременно паркиране на личното (служебно) си МПС _во в Централната градска част на големите градове, където гражданите паркират личните си автомобили за да отидат до кантора (офис), банка, магазини, бизнес-среща или ресторант за (1) един или (2) два часа. Напълно погрешна е често коментираната в медийното пространство теза, че с построяването на закрити (подземни или наземни) паркинги проблема с пространството ще бъде решен. Никоя от Европейските държави или както ние ги наричаме “нормални”, имайки предвид традиционната практика не е решила този проблем с построяването на т. нар. закрити паркинги.
    По какъв начин (метод) са регламентирани тези социални отношения за да не се “нарушава границата на личното пространство” в една т. нар. “нормална” държава и как е елиминиран хаоса от паркирали МПС _ва и рекета от страна на имащите права да контролират и глобяват.
    В западноевропейските държави с тази публична Общинска дейност се контролира от специални общински служби (отдели) (не търговски фирми) и има специална методология и технология “контролна-система реално елиминираща 100% субективният фактор (човешкия)”, която реализира пълният потенциал на приетото законодателство. И както упоменахме вече тя не е, и не може да бъде разделена на две.
    Ползвателя (водача на МПС _во) на местото за “кратковременно паркиране” не се чувства ощетен за това, че трябва да заплати такса за време на престой определена от Общинската администрация, НО след като му са създадени съответно условия за паркиране и се (САМОТАКСУВА) за желаното от него време за престой. И същевременно отново не се чувства ощетен (рекетиран) при наложената му глоба от общинския контрольор за това, че е просрочил времето определено лично от него (САМОТАКСУВАНЕ) за “кратковременно паркиране”.
    Сегашните общински власти, а както се очертават и бъдещите администратори в местното самоуправление не разбират, че когато една ОБЩИНА въведе и приложи (виж. “International Parkig Institute, Ft., Lauderdale, Florida, USA) това методологично и технологично управление на уличното паркинг-пространство. То с приходите от тази публична общинска “комунална дейност” те ще формират основната приходна част от своят общински бюджет. Като тези приходи ще бъдат насочвани към други социални дейности съответно подържане на инфраструктурата респективно уличното осветление, ремонт на улици, сфетофарни инсталации и т .н.
    По този начин от страна на държавната власт ще се освободи държавния бюджет от доста големи по обем субсидии и ще може да ги насочва към по-малките градове на Р. България.
    Неефективноста от сегашното управление на паркинг дейността в големите градове се вижда от липсата на някакви финансови данни (никакви финансови баланси, фискал и т. н.) от приходите при таксуването и глобяването от нарушаването на общинските наредби в публичното пространство.

    Има общински дейности като паркинг-контрола която е публична Общинска дейност и е свързана с безопасността на гражданите, един важен ежедневен психологически елемент от нашият живот. В практиката до сега се е доказало, че когато тази дейност е в частни ръце тя не се подобрява и няма никакво развитие.
    Поне в “нормалните” държави това не съществува.
    И на края все пак ситуацията не би била толкова тревожна, ако не беше факта, че административните общински власти не работят по този проблем в полза на ОБЩЕСТВОТО ни и неговото развитие. Въпросът е защо този проблем продължава да стои и кога ще бъде решен.

    В заключение изкаме да изложим, че предишното правителство и парламент се отнесоха най-безотговорно към нашето предложение поради взаимно свързани партийни интереси. В това можете да се уверите от преписките с Мин. съвет, Минист. на Финансите и другите институции. По същество тази контролна система и методика на управление е аналогична със системата за контрол която е въведена в българските митници.
    Ето защо ние вярваме, че само изпълнителната власт съответно със съдействието на Парламента и с промяна на упоменатите закони ще накара Общините в Р. България да бъде въведена тази единна методична и технологична система. По този начин гражданите ще са сигурни в своята безопастност и бюджетите на общините ще постъпват големи и контролирани приходи.


    С уважение,
    А. Гайдов

    Специалист-технолог по прилагането на методологично и технологично управление на уличното пространство.

  • 5
    balinov avatar :-|
    balinov invest real estate company

    До коментар [#1] от "m17": много точно казано. Просто нещата в нашата родина си вървят "нормално" отзад напред .

  • 6
    mnodulgaregforma avatar :-|
    mnodulgaregforma

    По цени на паркиране се нареждаме до Полша и Хърватия, а?
    А по покупателна способност?
    GDP (PPP)
    България - Per capita $11,900
    Полша - Per capita $18,072
    Хърватия - Per capita $17,703

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Демосратите-рестипути дето управляваха София от 1991 до 2005, Гугучков, Мафиянски и тути кванти, не трябваше да застрояват града като не видели, плътно къща до къща, ако бяха спазвали нормите за "отстояние" от времето на Тато сега нямаше да има чак такъв проблем.... и с паркирането......
    --------------------------
    Ама от рестипут мисъл и переспектива??? Дефицит голям.......

  • 8
    dourmana avatar :-|
    Petko Dourmana

    За закрит охраняем паркинг в началото на втора зона в Лондон плащам точно по 20 паунда на седмица !!!
    Ако съм на път за повече от седмица (както в момента) не плащам нищо.
    За резиденти има повече от достатъчно паркоместа на улицата и общинската такса е минимална.
    Дори за гостите на резидентите се полагат определен брой безплатни талони за паркиране.
    За градове като Хонг Конг и Ню Йорк не мога да намеря и една причина човек да използва кола, освен ако не живее в Джърси и работи в Манхатън :)))
    В София център наистина няма паркинги на приемлива цена!
    Тесни дворове и недоутъпкани строителни площадки, на които рано или късно си одираш прага на колата или калника не се броят :)))
    Безплатно може да се паркира в синя зона, като си залепите малко листче само с номерата на колата на предното табло :)
    Така правят всички ченгета и работи безотказно.

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#8] от "dourmana":
    е брат, ама ние сме над ингилизите, не щем акъл от Лондоф,
    къде те ще ни кажат как се прави градска среда, ние си знаем......
    И въобще каква община сте забъркали там в Лондоф,
    какви пет лева,
    какви "..достатъчно паркоместа на улицата и общинската такса е минимална. ..."......... а гювеча за общинарите.......

  • 10
    money4nothing avatar :-|
    money4nothing

    трябва да е платено паркирането навсякьде в населените места при минимална цена 70 стотинки на час кьм центр градски части цената да достига до 5 лв на час за часовете 8:00-17:00 (делнични дни), глоба за неправилно паркиране от 50 до 100 лв
    при паркиране на тротоар голаба 100лв при повторно 300лв
    само това е решението, ще има пари за ремонт и хората ще си купят гаражи, майките с колички ще се движат по тротоарите и ще станем бяла страна...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мол vs ритейл парк в Русе

Мол vs ритейл парк в Русе