Малка спретната съборетина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малка спретната съборетина

След като беше съборена, на терена й ще се появи офис център

Малка спретната съборетина

...или как един паметник на културата в центъра на София се превърна в най-обикновен парцел за строеж

Яна Бодурова
30573 прочитания

След като беше съборена, на терена й ще се появи офис център

© Цветелина Ангелова


Едно време, много отдавна, чак до миналата седмица малка акациева горичка необезпокоявана си растяла в улуците на стара къща в центъра на София. Микропаркът не е инициатива на общината, а плод на случайността. Или по-скоро на съвсем преднамерената немарливост - годините, през които сградата - бивш паметник на културата, била оставена да се разрушава, оказали чудесна почва за младите фиданки.

До началото на октомври причудливата гледка спираше погледите на минувачите по улица "Славянска". Там, зад метална ограда, облепена с огромен надпис FOR SALE се намираше изоставена къщата, която за последен път привлече зяпачи с разрушаването си. С къщата си замина и горичката и остана само надписът, макар и вече да не е актуален. Справка в имотния регистър показа, че след като в продължение на няколко години къщата се предлагаше за продан, в средата на септември доскорошният и собственик най-сетне е намерил желаещ да плати малко над 12.6 млн. лв за нея. По-точно за правото на строеж върху парцела от 988 кв.м в идеалния център на столицата. Това значи, че квадратен метър от земята под старата сграда е оценен на рекордните 12.8 хил. лева, като към сметката не прибавяме и разходите за демонтирането й. 

Според документите купувач е дружеството "Елит истейтс" на строителния предприемач Веселин Воденичаров, чиято собственост беше и взривеният хотел на Витоша "Щастливеца". От справката става ясно, че върху терена има издадено разрешително за строеж на офис сграда с площ 6514 кв.м, както в тях влизат терасите и първият сутеренен етаж. Според проекта новата сграда ще има и подземен паркинг за 64 автомобила. Потърсен няколко пъти за коментар, Воденичаров обаче отказа да разкаже за плановете си, както и за детайли около продажбата. Аргументите му бяха, че все още преговаря за финансиране на проекта и не обича да говори за неща, които не са окончателни.

Разрушаването на старата сграда обаче е, а за разлика от рекордните нива на сделката в съдбата й няма нищо необичайно. Както немалка част от имотите със статут на паметници на културата, намиращи се в центъра на града, тя е оставена от собствениците да се разруши. Логиката да го правят е много проста. Поддръжката им е скъпа, а истински ценното за потенциалните купувачи е земята под тях.  Според закона обаче единственият начин да получиш разрешение да надстроиш или премахнеш сграда с подобен статут е тя да стане опасна или да се премахне от списъка.  

Предисторията

Според данните в архива на Националния институт по паметниците на културата (НИПК) разрушената къща е най-ранната запазена постройка на ул. "Славянска". Завършена е през 1907 г., като тогава е имала само два етажа. Впоследствие са достроени още два и е разширена в северна посока. Неин архитект е Никола Лазаров, чието дело са и дворецът "Врана", Софийската окръжна палата и сградата на Българската централна кооперативна банка на булевард "Раковски" в София.  Построена е по поръчка на търговеца Димитър Съселов за жилище на трите му дъщери. По-късно имотът е наследен от зетьовете му Хр. Г. Данов и проф. Ораховац.  През 1978 г.  къщата на ул. "Славянска" е обявена за паметник на културата от местно значение. Впоследствие е вписана и както част от архитектурен ансамбъл, бележещ различните етапи от развитието на строителното изкуство в България.  Това значи, че се забранява каквато и да е реконструкция, променяща външния й вид. До средата на 90-те имотът се използва от администрацията на театър "Сълза и смях", а след това е върната на наследниците на Съселов. Справка в имотния регистър показва, че към онзи момент те са били трима, като един от тях e тогавашният председател на Конституционния съд Христо Данов.

Именно той през 2002 г. подава молба до Министерството на културата сградата да бъде отписана като паметник на културата.

След като беше съборена, на терена й ще се появи офис център
Фотограф: Цветелина Ангелова

Справката в архива на НИПК показа, че  молбата е разгледана, но оценката показва, че конструктивното състояние е добро и не се налага разрушаването й. В становището на експертите се казва още, че най-ценни за архитектурното наследство са запазените гипсови интериорни декорации на първия етаж, както и изящната дърворезба на вратите. Въпреки това няколко месеца по късно молбата е разгледана отново, а сградата е отписана като паметник със заповед на тогавашния министър на културата Божидар Абрашев

Няколко години по-късно частите от имота са продадени от наследниците, като в крайна сметка собственик на целия имот е компанията "Алфа пропъртис БГ" на имотния предприемач Николай Леков. Тя преди по-малко от месец сключва сделката с "Елит истейтс".     

Де да беше изключение

По думите на главния архитект на София Петър Диков, след като веднъж е била отписана като културен паметник, няма механизъм, който да забрани на собственика да я разруши. Единственото, което може да направи общината, е да го задължи при проектирането на нова постройка да съобрази вида и височината и със съседните сгради. В конкретния случай това значи парцелът да се застрои от калкан до калкан.

"През изминалите години бе разработена и изпитана цяла методика за разправа с паметници на културата. Само свалете керемидите и дограмата и оставете сградата една зима без охрана и надзор", коментира директорът на НИПК арх. Йорданка Кандулкова.

Според нея основният проблем подобна на съдбата на къщата на Съселов да имат и други стари сгради е, че държавата няма механизъм да поощрява собствениците им да ги запазват. Единственото облекчение е, че те са освободени от данък сгради, и то само ако се използват с нестопанска цел. Според нея такива би трябвало да има, защото реално тези хора не могат да се възползват в пълна степен от своята собственост, както собствениците на обикновени къщи например. Законодателството на много други държави предвижда създаване на фондове на различни нива - държавни и общински, които отговарят за даване на преференциални заеми за подобни дейности по опазване на подобни сгради.

Разбира се, освен с насърчаване проблемът може да се минимизира и с по-качествен контрол и прозрачност при решенията какво става или престава да бъде паметник на културата. Докато това се случи обаче, вероятно още доста такива ще последват съдбата на къщата на "Славянска". А за минувачите остава да гледат с почуда какво ли ще поникне на нейно място.

Последните мигове на една красива сграда

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Цялата галерия

Тояга без морков

Член 20 от Закона за паметниците на културата и музеите задължава всички собственици на паметници на културата да ги поддържат в добро състояние и да уведомяват специализираните държавни и общински органи за повреди по тях или за действия спрямо тях, които нарушават закона. Разходите за аварийни ремонти и поддържане на недвижими паметници на културата, ако не могат да бъдат осигурени от техните собственици, се поемат от общината или държавата срещу ипотека на имота. В друг член от закона е предвидена глоба от 1000 до 5000 лв. за собствениците, които не изпълнят разпорежданията за извършване на укрепителни и възстановителни работи и действия по опазването на паметниците на културата. Подобни текстове, задължаващи собствениците на защитени сгради да ги поддържат, има и в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Повече от година преди да бъде разрушена, сградата се предлагаше за продажба
Фотограф: Надежда Чипева

Едно време, много отдавна, чак до миналата седмица малка акациева горичка необезпокоявана си растяла в улуците на стара къща в центъра на София. Микропаркът не е инициатива на общината, а плод на случайността. Или по-скоро на съвсем преднамерената немарливост - годините, през които сградата - бивш паметник на културата, била оставена да се разрушава, оказали чудесна почва за младите фиданки.

До началото на октомври причудливата гледка спираше погледите на минувачите по улица "Славянска". Там, зад метална ограда, облепена с огромен надпис FOR SALE се намираше изоставена къщата, която за последен път привлече зяпачи с разрушаването си. С къщата си замина и горичката и остана само надписът, макар и вече да не е актуален. Справка в имотния регистър показа, че след като в продължение на няколко години къщата се предлагаше за продан, в средата на септември доскорошният и собственик най-сетне е намерил желаещ да плати малко над 12.6 млн. лв за нея. По-точно за правото на строеж върху парцела от 988 кв.м в идеалния център на столицата. Това значи, че квадратен метър от земята под старата сграда е оценен на рекордните 12.8 хил. лева, като към сметката не прибавяме и разходите за демонтирането й. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    kalnik avatar :-|
    Калник

    "Единственото, което може да направи общината, е да го задължи при проектирането на нова постройка да съобрази вида и височината и със съседните сгради."

    Не само може, но и трябва. И то не само за разрушени паметници на културата, а за всички нови стрежи.

    Другото в статията въобще няма нужда да го коментирам.

  • 2
    borislavkandov avatar :-|
    Борислав Кандов

    Нищо, то всичко на тоя свят се връща рано или късно...

  • 3
    moonerpang avatar :-|
    Moonerpang

    Сградите - паметници на културата са съборетини, които обикновено не отговарят на съвременните норми за устойчивост, за енергоефективност, за ел. и ВиК системи, нямат и гаражи. По-добре да се построят наново с идентичен външен вид (чиято естетика пък съвсем няма да коментирам, защото е субективно).
    Иначе всички проблеми с презастрояването ще се разрешат цивилизовано, когато се намалят градоустройствените показатели - плътност и КИНТ, забрани се строителството на два калкана и се заложи процент озеленяване и голям брой паркоместа.

  • 4
    boriaz avatar :-P
    Boriaz

    Ами на мястото на тази сграда ще поникне поредният паметник на първенюшката глупост в България. По цял свят изтеглят офис-зоните в покрайнините на сититата само в София всеки новобогаташ се вре като прасе в кочина да си направи офиса я на Славянска, я на Солунска,- абе у центаро да е. И като тръгнеш, па като влезнеш у един трафик, па после като въртиш като изоглавен 2-3 часа да си намериш място да паркираш, па накрая като си платиш и сините зони и ти се отще втори път да ходиш до там и го за***ш тоа а се оправя как му сака сърце. Щото да му отидеш на срещата или презантацията не ти отнема 20-30 минути, а кажи-речи половин ден.
    От друга страна централната част на всяка европейска столица е изпъстрена с исторически паметници (включително и сгради) от историята на този народ. Познайте какво си мисклят чужденците за нас когато целият център на София е залят от кич вълната, най-интересните паметници са на Цар Освободител (баш пред парламента да наблюдава подопечните си отблизо), на съветската армия, паметникът 1 300 години България, по-известен като петоъгалния шестох...., Дворецът на културта прилича на един хубав мол (особено с рекламите на водка Флирт по фасадата) а паметникът на Левски, където се предполага че е бил обесен, е не по-голям от Руски паметник щото сега няма да се конкурираме я. Да не забравяме и площад Славейков, където повечето минувачи хал-хабер си нямат от това кои са тия на пейката и, аджеба, защо ли пък са там. Не че не знаят името на площада, ама де акъл да се сетят че може да има и двама Славйкови. Па и де акъл някой да вземе да сложи така едно надписче на видно място белким някой го прочете та да му стане интересно и да вземе да прочете някое проиведение я на Птко, я на пенчо Славейков.
    Е, провинцията затвърждава мнението, оставено от столицата. Вярно, че там кича е малко по-малко, ама и хората са по-бедни та нямат пари за стоманени и стъклени фасади. За паметници да не говорим- вдигни една камара камани у двора, тури им един кръст или полумесец на върха па го наречи "Паметник на анонимната глупост" и си глей рахата после.
    Нищо, да продължават в същия дух. Да унищожат всичко красиво и стойностно в България та да може децата им да се държат като истински Бай-Ганьовци когато идат в чужбина. А не, като сега, да викат "А, и ние у Софията си имаме такиа кащи уа. Тия па к'во толкова се дуят."

  • 5
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    В Белгия конкретно видях нещо доста интересно - фасада на такава сграда придържана от солидно скеле и зад нея - нищо. При въпроса ми каква е процедурата хората казаха че тъй като е паметник собствениците могат да я съборят и построят наново само ако запазят външния вид откъм улицата - това и правеха. Построиха си отвътре всичко със съвременни материали и изолации - удариха по една баданарка на външната черупка и ето ти нов дом. Защо това да не се узакони и регламентира и при нас?

  • 6
    klecho avatar :-|
    klecho

    До коментар [#5] от "dreamboxer":
    ++++++
    Не само в Белгия, така се процедира в 15/15 страни-членки на "старата" Европа.

  • 7
    re_2tochki_zil avatar :-(
    re_2tochki_zil

    аз в белгия живях в сграда, която е била построена в следващата година - 1908, както и повечето от сградите в целия квартал - един от хубавите на брюксел. сградите бяха в отлично състояние, с нова дограма, повтаряща оригиналната, т.е. сграда - отговаряща на всички изисквания (в белгия правителството е предоставило помощ на собствениците, както разбрах, за да приведат тези стари сгради в съвременните норми). красива сграда с високи тавани и гипсови украси, за съжаление не толкова пищни като тези на снимката.

    всичко е върпос на отношение. вижте в търново какво става. вижте в русе какво става. както е казал народът - гъз глава затрива. нас българите постоянно.

  • 8
    balinov avatar :-|
    balinov invest real estate company

    не мога да разбера не разбраха ли че има достатъчно офис сгради, че да строя нови? Направете заводи , фабрики....има ли некой лев...построили каза човека...не им отиват парите, просто е! Жалко за градовете ни. Но това е положението. Ще гледаме как заличават историята.

  • 9
    ypa avatar :-|
    ypa

    ще е пълно безобразие, ако общината не задължи новия собственик не само да се съобрази със съседните сгради, но и новата постройка да има външната архитектура на съборената сграда. Това не е принуда, а законен начин да предпазиш някой любител на алуминия и стъклото от поредната дивотия, която в бъдеще ще му носи само загуби. Хайде да не се лъжем - една офис сграда с аристократичен вид е много по-атрактивно и престижно място. А и богатите хора у нас и без това през последните години бясно си купуват минало - който не вярва да поговори с антикварите.

  • 10
    nogica avatar :-|
    nogica

    и във Варна затриха доста къщи за да построят простотии,който стоят полупразни,грозни....Ставам като третия свят падащи мазилки на околните сгради и до тях лъскаво чудо с панорамни прозорци,а гледката пълна мизерия.Строителя доволен и говори какво хубаво нещо е направил.Всеки нормален и богат бизнесмен би бил горд да реставрира и да притежава стара сграда да я реставрира. Има и такива хора направиха страхотни реставрации и заслужават поздравления,това са къщи който са строени от много добри архитекти,с определен стил и наи голямата тъпотия е да събориш такова нещо и да построиш поредната глупост.
    Това е да имаш картина на Пикасо и да я скъсаш за да използваш рамката защотое дървена и отива на дивана. но дивана е КОЖЕН


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Българи на Бяло море

Българи на Бяло море

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK