Да се изолираме заедно
Държавата ще опита да направи санирането на цели сгради по-лесно. Моделът засега се чупи при кредитирането
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Когато германците решат да обновят панелните си комплекси, те влагат милиарди, впрягат огромен строителен ресурс и за няколко години коренно променят облика им. Доказва го берлинският квартал Марцан, наложил се като еталон за успешно саниране. По решение на властите той е разделен на четири зони, всяка отдадена на 50-годишна концесия на частни компании и сдружения. Успоредно с обновяването на сградите те доизграждат инфраструктурата, а когато всичко е готово, печелят от управлението му.
В друга европейска столица, малко по на изток, обновяването на старите сгради също започна, но на парче. Съседското неразбирателство превърна жилищните блокове в свои жертви и ги окичи с разноцветни кръпки изолация, зидани с итонг балкони и всевъзможни марки дограми. Това се получи, когато българите решиха да обновят панелните си жилища. Индивидуално, а не комплексно.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
119 коментара
Подесеторявам своето предложение.
1. Който не може да плаща, избрана на държавен или общински търг банка му поема задълженията и почва да му върти някаква приемлива лихва.
2. Сумата по задължението (вкл. лихвите) се вписва в данъчната оценка на сградата и виси като дълг към общината. Рано или късно (никой не живее вечно) ще дойде наследник, купувач и т.н., който за целите на прехвърлянето ще поиска данъчна оценка и задължението ще излезне, а после ще се и погаси от новия собственик. Така, както сега се случва с неплатените данък сгради и такса смет. Докато не ги покриеш, общината отказва данъчна оценка и сделката не може да стане. Малко по-сложно става при наличето на собственик-фирма, но там може да се даде срок на толерантност примерно 10 г., след което да следва запор на имота.
Много е важно това да мине през системата на данъчните оценки, защото ако е ипотека, на много места ще се окаже втора и трета, ще излезнат запорирани имоти и т.н. Задължението трябва да върви с имота.
И накрая, една малка народопсихологическа тайна. На матряла много му се живее на топло и чисто, стига да не плаща за това веднага. Дори 3-те лева за чистачката на входа в неговите очи са "цело шише ракиджос от селскио казан", което от което той ще се лиш в неделя вечер. Както затъна за плазми и коли, така и с готовност ще приеме държавно кредитиране. Да не говорим, че понижената сметка за топло веднага ще му облекчи джоба и - да остане нещо за ракия и пенцин.
ПС. исках да кажа данъчната оценка не на цялата сграда, а на конкретния имот
Има само един ефективен начин за саниране - държавата да го подпомага с несимволичен процент при финансирането. Това е единственото пазарно и демократично средство за постигането на несимволична резултатност. Всичко друго е или кражба, или пък не дава резултат.
Впрочем, аз имам решение за разпокъсаната собственост на жилищата в България! Всичката жилищна собственост ми се подарява, като аз се ангажирам с договор да я предоставям на ниски наеми и, при реалистични условия към мен - да санирам всичко! Това решение страшно ме устройва! Ако ми се предлага - приемам веднага! Относно другото, по-реалното и принципно (несвързано с кражба с и измама) решение - да се види коментара ми с номер 3 тук..
До коментар [#4] от "Станислав Янков":
Станиславчо, жълтият цвят е символичен в твоя случай.
До коментар [#5] от "kalin_m":
Така е! Сложил съм го за да покаже, колко адекватни са очакванията да се санира ефективно без никакви бюджетни разходи за целта. Резултатът го виждаме. Отдавна хората (различните от управляващите, де) са разбрали, че с пръдня боя не става (с извинение, нали)!
До коментар [#3] от "Станислав Янков":
Да, разбира се, изключително пазарно и демократично е държавата да дава пари на тези, които живеят в панелки, и то на тези, които последни са останали да си санират жилищата, за разлика от непазарните и недемократичните търтеи, които са си санирали жилищата вече със собствени средства. Не знам какви полит-анализи правиш, ама ме е страх да погледна...
Мисля, че преди да се пристъпи към саниране, трябва ясно и категорично да се произнесат специалисти, какво е качеството на сградите, имат ли те някакво време за живот и какво е то! Особено за панелите се изписаха доста неща, че едва ли не започват да падат! При това положение едвали някой ще иска да прави каквото и да е!
До коментар [#7] от "Пловдивски":
Точно така! Защото онези, които не могат да си позволят да санират, предвид "сочните" масови български заплати, също плащат данъци. Нормално е и те да получат поне веднъж нещо от тази държава! Теоретично държавата би трябвало да работи и за тях. А пък когато вече има и държавно изискване за саниране...
До cinik:
"Сумата по задължението (вкл. лихвите) се вписва в данъчната оценка на сградата и виси като дълг към общината. Рано или късно ... ще дойде наследник, купувач и т.н., който ... ще поиска данъчна оценка и задължението ще излезне, а после ще се и погаси от новия собственик. Така, както сега се случва с неплатените данък сгради и такса смет. Докато не ги покриеш, общината отказва данъчна оценка и сделката не може да стане ..."
А 5-годишният срок на давност на задълженията?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.