Сделки в съседния двор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сделки в съседния двор

Сделки в съседния двор

Български инвеститори гледат към земеделска земя в Румъния, а някои и купуват

Деница Ватева, Радостина Маркова
9249 прочитания

© Надежда Чипева


Близо 100 млн. дка обработваеми площи, плодородна земя и все още достъпни цени. Това е формулата, която през последните години привлече редица чужди купувачи на земеделска земя към Румъния.

В челните редици са италианци, германци и инвеститори от арабския свят. Някъде в дъното, при това отскоро, фигурират и шепа български компании. За момента купувачите се броят на пръсти. Български интерес към румънска земя обаче има  както от производители, така и от големи фондове, инвестиращи в обработваеми площи. Насочен е към близките до нашата граница райони в Югоизточна Румъния – Северна Добруджа и устието на Дунав. Област, описвана от инвеститорите като значително по-слабо развита в сравнение със западните румънски територии, а като цени и обработвани площи – изоставаща с поне няколко години от българския пазар.

Поле за инвестиции има - и в буквален, и в преносен план. Така че може би е въпрос на време български купувачи по-смело да навлязат на север.

Кой купува на север

Въпреки че няма официална информация за инвестициите в румънска земя, в земеделския сектор усилено се говори за напреднали преговори и единични сделки с български капитали. Тази информация се споделя и от румънски производители на зърно, които периодично разказват пред медиите, че в южната част на страната започват да навлизат български компании от района на Силистра и Свищов. Отделни фермери от региона на Дуранкулак също прескачат северната граница.

Според източник на "Капитал" част от купувачите и наемателите на румънския пазар са дружества и физически лица, свързани с холдинга "Октопод инвест" на Светлозар Дичевски, един от най-крупните арендатори в нашата страна. Няма обаче потвърждение на тази информация.

По думите на председателя на Асоциацията на земеделските производители Христо Цветанов 7-8 фирми, занимаващи се със зърнопроизводство, също работят по сделки за покупка на площи в Румъния. Има информация и за такава компания от сектор "Плодове и зеленчуци". Според Цветанов обаче това все още е прохождаща тенденция.

На подобно мнение е председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. "Потенциалът на румънския пазар е сериозен", коментира той. Все пак, ако български производители на зърно започнат да работят парцели на север от Дунав, то ще е по-скоро за разширяване на дейност, а не за изнасяне на производство, смята той.

Според други източници в подкрепа на този интерес е и близостта на пристанището в Констанца, през което минава голяма част от износа на зърно в Черноморския регион.

За момента обаче като най-крупен купувач на румънска земя е сочена "Ромфарм компани" - дружество с български собственици, регистрирано в Румъния и с основна дейност в областта на фармацията. От няколко години то е активно на пазара на обработваеми площи, очевидно и от двете страни на Дунав. Най-голямата му сделка в България до момента е покупката на 180 000 дка от портфолиото на "Еларг фонд за земеделска земя" АДСИЦ, която бе оповестена преди няколко месеца.

Интерес към Румъния има и от големи фондове за земя. Като потенциални инвеститори са сочени най-вече "Омега агро инвест" от групата на "Винпром Пещера", също и "Серес". За последния фонд дори се говореше, че събира капитал за покупки в Румъния чрез свързано дружество, но негови представители отричат за сделки. От "Омега агро инвест" също още нямат земя в Румъния, въпреки че директорът на дружеството Борислав Петков призна, че от две години оглеждат пазара там.

Друга част от фондовете пък нямат и право на подобни сделки, дори при наличие на интерес. Причината е, че са регистрирани като дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които по закон нямат право да инвестират в имоти извън България.

Равносметката е, че поне за момента оценките за това колко земи са купени от българи в Румъния, силно се различават. Според едни става дума за парцели от по няколкостотин декара, придобити чрез подставени лица. Според други е възможно да има и доста по-мащабни сделки, като в румънските медии циркулират данни за около 200 хил. дка.

Дори това число да е вярно обаче, заради забраната за покупка на земеделска земя от чужденци, сделките следва да са през румънски компании, т.е. отново са трудно проследими като официална статистика.

Една идея по-едро

Подобно на българския пазар на земеделска земя, и този в Румъния влиза в числото на развиващите се. Това включва "екстри" като разпокъсана собственост, малко на брой модерни стопанства, субсидия, наполовина по-ниска от тази в старите членки на ЕС (18 евро/дка в Румъния), и цени от 3 до 7 пъти по-ниски в сравнение с тях.

Констатацията важи с пълна сила за югоизточната част на страната, където почти липсват големи стопанства, а много от земите не се обработват. В западните райони картината е по-различна, тъй като там са основната част от големите европейски инвестиции и като цяло земеделието е по-развито (виж карето).

Според доклад на консултантската компания DTZ тези особености са и основната причина за разликата в цените от двете страни на Карпатите. В регионите на Арад и Тимишоара на запад средните стойности вече достигат 300-400 евро/дка, докато в югоизточната част на Румъния те са по-ниски. Около Констанца например средната цена на земята е 250 евро/дка, а покрай Браила – 270 евро/дка. Според българи, проучвали пазара в тези региони, актуалните цени са по-скоро 300-350 евро/дка.

Дори в тази ситуация обаче се оказва, че ако си производител от Добруджа, на север от границата може да купиш земя със същите почвени характеристики, но на 60-70% от цената в българската част. Край Добрич и Тервел например цени като румънските отдавна са забравени. По данни на агенция "А тренд" малките парцели, под 100 дка, в тези райони тръгват от 800-1000 лв./дка (400-500 евро/дка). Сходни са цените в Силистра, докато около Шабла, Каварна и Балчик предлагането е между 1300 и 1500 лева/дка.

В допълнение към ценовите разлики в полза на румънския пазар е и размерът на парцелите. Макар и разпокъсана, земята там е по-уедрена, отколкото в България, което до известна степен намалява разходите за окрупняване на масиви. Ако на нашия пазар например средният размер на земеделски имот е 7 дка, в Румъния той е 28 дка.

"Причина за тази разлика е, че земеделската земя в Румъния е възстановявана на цели родове или кооперативи, а не на отделни собственици. Затова не липсват и парцели от 100 – 200 декара още при първичното им предлагане", обясни Борислав Петков. Според друг наблюдател много от продаваните земи в Румъния са собственост на кооперативи или са по-едри държавни парчета, което още веднъж обяснява наличието на по-големи имоти сред тях.

Но и малко минуси

С ценовите предимства и една идея по-едрите имоти обаче предимствата на румънския пазар на земя като че ли се изчерпват. А успоредно с това се очертават и причините все още да няма масови български инвестиции на него.

Една от тях е, че дори да е в по-малка степен спрямо българския пазар, земята си остава разпокъсана и окрупняването на приличен масив от няколко хиляди декара отнема месеци плюс преговори със стотици собственици. За големите фондове това означава да търсят местен партньор или поне адвокатска кантора, която да защитава интересите им. Освен това да изградят мрежа от десетки брокери, които да изкупуват земя за тях.

Управлението на земеделска земя обаче е локален бизнес и трудно се контролира от дистанция. Освен това изграждането на подобна мрежа предполага дългосрочен ангажимент и покупка на голямо количество имоти. Ако се съберат всички разходи, които почти изяждат ефекта от разликата в цените, става ясно каква е причината за странната на пръв поглед инвестиционна предпазливост.

Като минус представители на имотния бранш посочиха и по-високата данъчна тежест върху земеделската земя на север от Дунав (в България тя е освободена от данък), също и известни правни неуредици около собствеността на имотите. Техни колеги обаче опровергаха опасенията, че това право не е достатъчно защитено. Според тях проблем има само в единични землища в Румъния, където земята не е връщана в реални граници. Така, дори да имаш документ за собственост на определени декари, не е ясно къде точно са те.

Като цяло обаче режимът на притежаване, управление и продажба на земеделски земи в България и Румъния е много сходен. И в крайна сметка надделява мнението, че румънският пазар като цяло е с по-голям потенциал за растеж и развитие спрямо нашия.

Според консултанти от сектора към момента той е относително точен индикатор доколко обосновано е покачването на цените в съседни български райони. В същото време, при равни други условия, те определят земите на север от Дунав като по-добра инвестиция за големи външни играчи, които искат да стъпят на пазара в Югоизточна Европа.

Така от неизползвана възможност за разрастване на българските предприемачи, румънската земя може да се окаже най-силният им конкурент, предпочитан от чуждите инвеститори.

С повишен интерес

Според доклад за пазара на земеделска земя на консултантите от DTZ на територията на Румъния са разположени близо 8% от обработваемите площи в ЕС. Това я нарежда на второ място след Полша (9%) по земеделска земя сред новите страни членки и на шесто в рамките на съюза (първа е Франция с почти 16% от площите). Към момента над 90% от земята в Румъния е в частни ръце, а годишно на пазара излизат близо 5 млн. декара. От 2000 г. насам цените на земята почти непрекъснато растат, като до 2008 г. сумарното им покачване е 300%. Ръстът продължава с плавни темпове и в момента. Добри са и прогнозите през следващите години.

До голяма степен скокът се дължи на интереса на чужди инвеститори, като отново по данни на DTZ до миналата година те са купили около 7 млн. дка румънска земя. На първо място са италианците с 1.7 млн. дка, следвани от германци с 1.1 млн. дка и инвеститори от арабския свят със 700 000 дка. Сред големите инвеститори се нареждат също Унгария (600 000 дка), Испания (440 000 дка), Австрия (430 000 дка) и Дания (320 000 дка). Според анализаторите най-силно развити са областите около границата с Унгария, където са концентрирани големите инвестиции и земеделски стопанства.

 

 

Близо 100 млн. дка обработваеми площи, плодородна земя и все още достъпни цени. Това е формулата, която през последните години привлече редица чужди купувачи на земеделска земя към Румъния.

В челните редици са италианци, германци и инвеститори от арабския свят. Някъде в дъното, при това отскоро, фигурират и шепа български компании. За момента купувачите се броят на пръсти. Български интерес към румънска земя обаче има  както от производители, така и от големи фондове, инвестиращи в обработваеми площи. Насочен е към близките до нашата граница райони в Югоизточна Румъния – Северна Добруджа и устието на Дунав. Област, описвана от инвеститорите като значително по-слабо развита в сравнение със западните румънски територии, а като цени и обработвани площи – изоставаща с поне няколко години от българския пазар.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Ако въпросните инвеститори искат да обработват земя и у нас - да отделят малко от печалбите си (българите сме евтини) и да вземат земята под аренда. Ще ги приемем с радост, особено ако дойдат оборудвани с нужната техника (трактори, комбайни и всичко останало).

  • 2
    atropin avatar :-|
    atropin

    Това е изненадващо добра новина. Агробизнеса в Североизтока явно върви доста добре, щом вече търсят площи и в чужбина. Евала, дано да потръгнат и поливното земеделие и животновъдството, щото те носят още по-висока добавена стойност.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Значи липсата на данък върху земята прави ценови балон, който рано или късно ще гръмне. Нормалният данък е 1% от цената на земята.

  • 4
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#1] от "Станислав Янков":

    Явно не си ходил към Добрич. 5% от фермерите получават 90% от субсидиите. Статистиката е на М.Найденов. А субсидиите са на декар. Т.е., като изключим северозапада, в БГ промишленото земеделие е окрупнено достатъчно добре. С техниката също нещата са по-скоро добре. Щом в Бяла Слатина арендаторите накупиха чисто нови трактори и комбайни от водещи марки, значи работата ще стане. Традиционно, БГ капитал тръгва от чифлиците в Добруджа.

  • 5
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#4] от "misho73":

    Тогава какъв е проблема сегашното положение със земята (забраната за продажбата ѝ на чужденци и малките данъци) да си се запази?! Очевидно - проблеми в това отношение няма! Просто - разни кръгове отново са се нахъсали да лишат малоимотните у нас и от последната им собственост...

  • 6
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#5] от "Станислав Янков":

    [quote#5:"Станислав Янков"]Очевидно - проблеми в това отношение няма! [/quote]

    Има. Доста от земята не се работи и буренясва.

    [quote#5:"Станислав Янков"]разни кръгове отново са се нахъсали да лишат малоимотните у нас и от последната им собственост[/quote]

    Повечето дори не знаят как се казва селото или землището в което по незнайни причини са се оказали собственици. В покупките си на земя съм се нагледал на този случай. 90% от собствениците на земя (обикновено между 5 и 15 дка) не могат и не искат да я обработват. Искат да вземат едни пари, колкото-толкова, да си купят по два парцала и ново телефонче или да оправят парното за миналата година. Не виждам нищо лошо да ги освободим от този товар. Ако зависеше от мен, щях да забраня социалните помощи на хора със собственост. Така работи машинката. От римско време е така и така ще бъде. Платон се изказал по въпроса за земевладелците, защо да го повтарям? И освен това, съвременното земеделие е индустрия, няма място за земи под 100 дка, като това със стоте дка важи евентуално при зеленчукопроизводителите. За зърно - от няколко хиляди нагоре. Иначе с ралото и Сивушка, ама няма желаещи.

  • 7
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    До коментар [#6] от "misho73":

    [quote#6:"misho73"]Има. Доста от земята не се работи и буренясва.[/quote]

    Еми - къде са добрите доходи, които да позволят на всеки да инвестира във ферма?! Къде са обединенията по модела на някогашните ТКЗС-та (преди "демократичните промени" нямаше село без кравеферма, овчарник и земеделие накуп), но днес във ферми-акционерни дружества с голям финансов ресурс и отговарящо на европейските изисквания оборудване?! Къде са ефективните държавни стратегии и инициативи в подобна насока?! Да кажеш, че си демократичен и пазарно-ориентиран и да зачакаш някой от чужбина с излишни пари за пилеене да те изкупи за жълти стотинки въобще не е достатъчно, както най-ясно се вижда!

    [quote#6:"misho73"]Повечето дори не знаят как се казва селото или землището в което по незнайни причини са се оказали собственици.[/quote]

    Причините са знайни и стояха в основата на затриването на ТКЗС-тата скоро след "демократичните промени". Това са ВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА И РАЗПРОДАЖБАТА НА ИНВЕНТАРА И ЖИВОТНИТЕ на някогашните ТКЗС-та. Ако ще сме демокрация и капитализъм, а не комунизъм - частната собственост е свещена (ако не смяташ така - обади къде си и да дойда да ти взема къщата и всичко останало, ако съм достатъчно добре въоръжен). Определено не е "незнайна причина".

    Задължително в общините има информация за собствеността над всяко парче земя, което не е държавна собственост. Който толкова много иска да обработва - лесно може да намери кой е собственика на съответното пустеещо парче земя и да му предложи рента. Избягалите в градовете заради безработицата по селата с радост ще приемат да им се плаща за неизползваната от тях земя.

    Кой по каква причина продава земята си - това си е изцяло негова работа. Земята си е негова собственост, животът - също и той си рашава защо и за колко да продава. След като ще освобождаваме тоя и оня от "товари" - да освободим и теб от твоя товар, къщата ти, като ти качим достатъчно данъците, че да се принудиш да я продадеш на безценица (или да ти я вземе държавата). Помисли си само, колко грижи ще си спестиш, като останеш без къща! То не са ремонти, катинари, води, токове...

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#6] от "misho73":

    Всъщност в България от една страна има доста малки парцели, но от друга тук са едни от най-големите стопанства в Европа. Това не е добре. Доколкото знам в Европа стопанствата са с 500-5000 декара. И това се прави за да има предполагам конкуренция на пазара, освен, че така повече хора могат да работят в селското стопанство. Сега един арендатор като завземе цялото землище на едно село, че и повече, собствениците не могат да го сменят, нито сами могат да започнат да ги обработват заради дългите договори за аренда. Отделно само малка част може да работи в самото стопанство на арендатора.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Българи на Бяло море

Българи на Бяло море

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK