Спасеният град

Земя, обградена от море и скали, ниско застрояване и атмосферата на Стария Созопол с калдъръмените улички и двукатните къщи с дървени еркери и каменни основи. Тази комбинация убеди преди години инвестиционния фонд Equest да започне проекта "Созополис". На гръцки името означава град на спасението. И макар че древните кръстници едва ли са визирали бъдещите инвестиционни проекти в района, за "Созополис" това име наистина се оказва знаково. След три години забвение комплексът отново има бъдеще.

Ваканционният комплекс, замислен като луксозна реплика на най-старата гръцка колония по българското Черноморие, трябваше да бъде завършен още през пролетта на 2009 г. И това почти се случи, но кризата и трудните продажби го спряха на финала. Сега "Созополис" изглежда все така: почти завършен, но все още празен и някак призрачно пуст на морския бряг. Факт, който му спечели прозвището "умиращия град".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Спасението му обаче вече се задава. От няколко месеца в проекта влезе нов инвеститор – предприемачът Стефан Шарлопов, до момента известен основно с хотелския си бизнес. Стратегията му е проста – да се разплати с кредиторите, да завърши "Созополис" и да реализира спрените продажби на имотите. Тя вече е в ход и амбицията е на 1 юли догодина комплексът да посрещне изгрева на слънцето на Джулай морнинг с нов живот. И нов имидж – на една от многото спрени, но в крайна сметка малкото успешно завършени инвестиции на ваканционния пазар в кризата.

Созополис – основан 2007 г.

За ваканционния проект на юг от Созопол се заговори през 2007 г., месеци преди началото на строителството. Историята му обаче е по-дълга. Парцелът от 88 500 кв.м на полуостров Колокита бе окрупнен години по-рано и след няколко прехвърляния на собствеността бе придобит от "Иммофинанс". През 2005 г. дружеството плати за него 12 млн. евро. По това време то бе част от групата на фонда за дялови инвестиции Equest Investment Balkan (преименуван на Trans Balkan Investment) и заедно с друга компания от нея, "Белвю пропъртис", започна реализацията на проекта.
Замисълът бе той да е издържан в архитектурния стил на Стария Созопол – с калдъръмени улици и двукатни къщи с каменни основи и еркери, облицовани с дърво. Крайният проект включваше изграждането на 56 двуетажни къщи с общо 164 жилища в тях плюс 21 еднофамилни къщи със собствени градини, също ресторанти, хотелска част и търговска улица с магазинчета. Общата разгъната застроена площ трябваше да е 34 000 кв.м.



Според инвестиционния мениджър на "Созополис" Михаил Заимов по-старата концепция е била комплексът да включва апартаментни сгради и по-плътно застрояване. В крайна сметка обаче надделяло решението да се вдигнат къщи, строителството да е нискоетажно и застрояването да се ограничи до 16% от площта на парцела, за да има повече въздух и зеленина. "Винаги съм държал "Созополис" да има човешки облик", обясни Заимов.

Според него в самото строителство са влагани най-качествените материали. Външните стени са с блокчета естествена керамика. Облицовката на еркерите е от сибирска лиственица, един от най-устойчивите на влага и атмосферни влияния дървесни видове. В рекламата на проекта пък се изтъкваше, че 80% от имотите ще имат морска гледка – благодарение на амфитеатралното разположение и факта, че са на полуостров, където морето наднича от три страни.
Проектът обаче проходи трудно. Продажбите бяха слаби, а през 2009 г. "Иммофинанс" престана да обслужва кредита си към финансиращата Алфа банк, задлъжня и към изпълнителя на строителните работи "Главболгарстрой". Вероятно защото по това време кризата вече бе факт, а отливът на купувачи на ваканционния пазар се усети по-силно именно при високия клас имоти. Така, малко преди финала, комплексът остана незавършен с продадени едва четири къщи в него.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Новият градоначалник"