България губи високия клас купувачи на ваканционни имоти

Трудни продажби на ваканционни имоти във високия ценови клас очакват инвеститори по Черноморието следващата година. Причината е, че руснаците с бюджети от над 100 000 евро все повече предпочитат испанското пред българското крайбрежие. Тази прогноза направи търговският директор на инвестиционната компания Greenlife Property Development Мариана Даскалова на конференцията BalREc в София. Тя се позова на проучвания, според които допреди шест месеца България е била предпочитана дестинация за покупка на втори дом сред 70% от руснаците, докато сега – за едва 40%. От останалите 40% търсят имот по испанското крайбрежие, а 20% - в други дестинации.

Въпрос на продукт
Мариана Даскалова определи като основни предимства на Испания конкурентните цени и отличната инфраструктура. Тя даде пример с къща по крайбрежието, чиято стойност от 450 000 евро преди 4 години вече е паднала до 150 000 евро. "Това е сумата, около която гравитира руският интерес там, докато за България таванът е 100 000 евро", посочи тя.

Според Юлиан Георгиев, съсобственик на инвестиционната компания "Симпли България", въпреки добрите продажби през последните години ваканционният пазар у нас изпада в опасна зависимост от руските купувачи. В момента те сключват близо 90% от сделките подобно на англичаните и ирландците преди 5 години.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

"Пазарът в момента притеснително напомня този от последните години преди кризата. Ако сега руснаците изведнъж се отдръпнат, както тогава британците, това ще срине продажбите", посочи Георгиев. Притеснително е също, че България продължава да се рекламира като нискобюджетна дестинация. Това според Георгиев е резултат от цялостния имидж на евтина туристическа дестинация, който страната си е спечелила от години.

На същата позиция застана и председателят на българската федерация на агенциите за имоти FIABCI Ирена Перфанова. "Пазарът на ваканционни имоти до голяма степен е функция на туристическия имидж на една страна. Практиката показва, че 15-20% от туристите са и потенциални купувачи на имоти", посочи тя.

Рецепта за оцеляване
Според Юлиан Георгиев единственият шанс е вече изградените ваканционни комплекси да заработят като добър туристически продукт, а инвеститорите да мислят повече за средата и съпътстващите услуги. "Ако липсва среда, имаме жилищна сграда с претенции да е място за ваканция, а тя очевидно не е", посочи Георгиев.

Мариана Даскалова препоръча да се обърне по-сериозно внимание на българите, живеещи в чужбина, които това лято са се активирали като купувачи на малки ваканционни жилища по Черноморието.



Според Ирена Перфанова трябва да се наблегне на продукт с по-дълъг сезон като имотите в голф игрищата или на такъв, независещ от сезона – например балнеокомплексите. Проблемът и при тях обаче е инфраструктурата – основната част от минералните извори са във вътрешността на страната и до тях пътищата често са лоши.

Имотният сектор поиска ДДС-преференции Преференциална ставка от 5% ДДС при покупка на първо жилище поискаха представители на имотния бранш от държавата. Според тях това ще направи жилищата по-достъпни за млади семейства, като цените им ще паднат с 12 до 15%, и ще спре изтичането на работна ръка. Мерките, предложени от изпълнителния директор на "Адрес недвижими имоти" Георги Павлов включват 5% ДДС и държавна подкрепа за до 5% лихви по ипотечните кредити при покупката на първо жилище до определена стойност и квадратура. Той посочи, че ДДС-преференции за първи дом има в редица европейски страни, а България вече е направила крачка в тази посока с възстановяването на лихвите по ипотечни кредити на млади семейства. Идеята срещна подкрепа и от управителя на "Явлена" Страхил Иванов, който посочи, че по-ниската данъчна ставка не е рискова, защото сделките с имоти ще нараснат и ще има повече приходи от облагането им. Управителят на Wienerberger Атанас Буглов изчисли, че при 3.9 млн. жилища в страната за обновяване на фонда трябва да се строят по 39 000 нови имота годишно, а в момента се завършват под 10 000. Той обаче не посочи какво да се прави с вече съществуващия жилищен фонд, голяма част от който е в лошо състояние или пустее заради обезлюдяване на цели райони. Искането бе определено от икономисти като необосновано, тъй като жилищният пазар е функция на икономиката и демографските процеси, а не обратното. В този смисъл не са нужни мерки, насърчаващи покупката на жилища, а такива за намаляване на безработицата, повишаване на доходите и привличане на инвестиции. През годините по-ниска ставка по ДДС са искали и редица други сектори – от производителите на хляб до книгоиздаването... Отстъпки и за тях обаче не са правени.