Къщата, която се топли сама

Поредицата "Имоти и инвестиции" е част от специално издание на "Капитал". Статиите от нея ще намeрите в следващите дни на capital.bg/imoti.

Представете си стая, която може да бъде отоплявана само с енергията от 10 чаени свещи. При това посред зима. Примерът е на международната асоциация на пасивните къщи (International Passive House Association - iPHA), а целта е да "преведе" на достъпен език ползата от този стандарт за енергийна ефективност.
На пръв поглед странното определение пасивни идва от идеята сградата да предлага целогодишно комфортна среда за обитаване без "активни" мерки за отопление и охлаждане. При това - при немислимо нисък разход на енергия - едва 15 кВтч/кв.м годишно - десетки пъти под този на стандартното строителство, поне в България. Това прави пасивните сгради икономични и щадящи околната среда. А според поддръжниците на пасивното строителство то не е и много по-скъпо в сравнение със стандартното.
Естествено, пасивните сгради имат и своите критици в лицето на хора, които не ги намират нито толкова комфортни за обитаване, нито достъпни като цена на изпълнение. А за момента и банките, поне в България, явно не вярват достатъчно в подобни проекти на фона на общия срив на строителния пазар. Затова пасивните къщи все още са по-скоро единични изключения в иначе богатия и еклектичен сграден пейзаж.

Енергийно независими
Стандартът "пасивна сграда" е конкретен, лесно измерим и приложим по цял свят независимо от климатичните условия. Допустимият разход на енергия е определен на базата на опита на физици, инженери и строители, обяснява Светла Бонова, един от основателите на Информационна група "Пасивни сгради" в България. Групата обединява хора с различни професии - архитекти, икономисти и др., чиято цел е да популяризират пасивния стандарт и в нашата страна.
Според Светла Бонова някои от елементите на пасивната архитектура са познати на хората още от древността - например едноскатният покрив, ориентацията на сградите на юг и др. "Всъщност това са основни принципи, за да се минимализира загубата на енергия", обяснява тя. Допълва, че пасивният стандарт се базира именно на тях, но като комплекс от мерки за енергийна ефективност и архитектурни решения. Или, образно казано - за да направиш една сграда пасивна, не е достатъчно просто да налепиш по-дебела изолация.
В действителност подготовката на един проект за пасивна сграда минава през точни изчисления по определена методика - т.нар. Passive House Planning Package (PHPP), разработена от института за пасивни сгради в германския град Дармщад. С нея се разработва компютърен модел на бъдещата сграда и на всички елементи в нея, така че крайният резултат да се вмества в пасивния стандарт. Едновременно с това институтът в Дармщад е и сертифициращ орган при този тип строителство.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "От прозорците до покрива"