Зад прозрачната фасада

Новата лъскава и все още пуста бизнес сграда със звучното име "Монтероза" се издига внушително, но и малко призрачно сред старите къщи с олюпени мазилки на централната столична улица "Будапеща". Не, тя не е от типичните паметници на жертвите на строителния бум и скоро вероятно зад стъклената фасада ще закипи борсов, застрахователен и осигурителен живот. От февруари на 2014 г. Комисията за финансов надзор (КФН) със своите около 250 служители планира да се пресели в новия си мечтан по-широк дом на няколкостотин метра от президентството и Министерския съвет.

Доскоро обаче тази на пръв поглед с нищо не смущаваща информация беше добре пазена тайна. За намеренията на финансовия регулатор стана ясно от обявена в края на февруари обществена поръчка за изработване на идеен проект за вътрешно разпределение на сграда за нуждите на комисията. Там обаче бяха посочени само квадратури, но не и адрес. От пресцентъра на КФН, която е на бюджетна издръжка, в началото на март отказаха да предоставят детайли къде смята да се мести, нито при какъв наем с мотив, че това е вътрешноведомствен въпрос, който не засяга широката публика, и че изпратените от "Капитал" въпроси са тенденциозни. Тогава не публикувахме материалa, тъй като нямаше потвърждение на информацията, че е избрана именно тази сграда, макар данните за етажни площи напълно да съвпадаха с тези на "Монтероза". Сега обаче в Търговския регистър е публикуван договор за залог от 24 юни на дружеството - собственик на сградата, срещу 245 хил. евро кредит от Уникредит Булбанк, където се посочва КФН като наемател с договор от 11 февруари 2013 г. На повторно зададените от "Капитал" въпроси в началото на седмицата от регулатора отговориха чрез официално съобщение на сайта си, потвърждаващо бъдещия му адрес.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Така единствената неяснота, която остава, е на какво се дължаха тези шест месеца потайност. Има поне три причини за съмнение:

1. Цената на мистериозната "Монтероза"

Сградата на "Будапеща" №16, която покрива най-високия стандарт за офис площи – клас А, е построена от "Галчев инженеринг груп" и е проектирана от архитектурно студио "Панидея". Изграждането започва 2009 г., като е готова и на пазара от миналото лято. Според източници от сектора първоначално исканият базов наем е бил 10 евро/кв.м, после е паднал до 8 евро/кв.м, т.е. наемът за цялата офисна и търговска площ (без двете нива подземни паркоместа) – общо малко под 3470 кв.м, би бил 27 800 евро (54 370 лв.) на месец без ДДС.



Максималната цена, която КФН бе заявила в средата на 2012 г. в обявата си за имот под наем, беше колкото плаща и за сегашната сграда - 52 920 лв., но с ДДС. Това означава, че крайната цена може и да се е вместила в бюджета, тъй като нормалните отстъпки от офертните цени на наемния пазар на офис площи са 7 -12%.

От КФН уверяват, че за нея разходът не се променя и сделката е изгодна: "Новата сграда е с близо 40% повече полезна площ в сравнение с настоящата при непроменен наем, което прави сключения договор чувствително по-изгоден от гледна точка защитата на финансовия интерес на държавата, защото на практика представлява около 40% редукция на досега плащаната цена." "Капитал" не успя да се свърже с управителя на компанията собственик.

КФН влезе в настоящата си сграда на ул. "Шар планина" №33 през 2006 г., след като беше изхвърлена от предишното си седалище на пл. "Света Неделя" в полза на тогавашното Министерство на бедствията и авариите. Според одитния доклад за дейността на КФН на Сметната палата към септември 2011 г. първоначалният тригодишен договор е бил за месечен наем 36 хил. евро с ДДС, което съответства на 12-13 евро/кв.м. През 2009 г. е продължен за още две години с малко завишен наем - 38.5 хил. евро,  но в началото на 2010 г. тогавашният председател на КФН и понастоящем финансов министър Петър Чобанов се похвали, че е договорено понижение с 30% до 27 хил. евро. По това време избраният в последните дни на тройната коалиция състав на КФН беше притиснат от управлението на ГЕРБ чрез орязване на бюджета му. Той беше възстановен, след като съставът беше подменен и регулаторът оглавен от депутата от ГЕРБ Стоян Мавродиев.
 
2. Любопитно близък собственик
 
"Монтероза" е собственост на едноименно ООД, в което инвеститори чрез свои компании са няколко български и италиански граждани. Управител е Алесандро Джеретто, който е член на борда и комуникационен секретар на базирания в Италия Asigest Holding. Той е мажоритарен собственик на един от най-големите застрахователни брокери в България – "Ай енд джи иншурънс брокерс", който е пръв по премиен приход за 2011 г. с малко над 48 млн. лв., а за 2012 г. е реализирал 50.3 млн. лв., което му отрежда второ място.
 
Акционери в "Монтероза" с по 10% са и дружества на изпълнителния директор и основател на "Ай енд Джи" Николай Здравков, както и президентът на Asigest Holding Алесандро Грифит Броклес. Най-големият акционер с 30% - "Еф Джи Ай имобиларе", също се представлява от Здравков. Това прави "Монтероза" свързано с поднадзорно на КФН лице и то е признато като такова и в отчетите на "Ай енд Джи". Интересен е и друг инвеститор в сградата - Красимир Илиев - съосновател с Цветан Василев и Максим Димов на финансовата къща "Бромак" и впоследствие изпълнителен директор на фалиралата банка "Славяни".

В отговор на въпрос на "Капитал" от КФН обясняват просто, че "Монтероза" не е поднадзорно лице в нито едно от трите управления на КФН, което, макар и факт, не оборва потенциалните конфликти на интерес. Само по себе си сключването на сделка с някой толкова близък до регулирано дружество не е незаконно и не е непременно лошо, стига КФН да е максимално прозрачна, за да разсее всякакви съмнения. Вместо това не е обявена обществена поръчка за наем, а само обява на сайта, като чак шест месеца след подписване на договора научаваме, че е имало 18 оферти и подписан договор.

Според данни от Имотния регистър строежът на сградата е финансиран с ипотечен заем от Уникредит Булбанк за около 6 млн. лв., от който според отчета на "Монтероза" за 2011 г. 1 млн. лв. са станали дължими през 2012 г. В отчета за 2012 г. се вижда, че задълженията към банки намаляват и се заменят със заеми от свързани лица, чрез които се покриват и загубите от плащане на лихви, докато сградата седи необитаема - 436 хил. лв. за 2012 г. и 342 хил. лв. за 2011 г.
 
3. Бързата работа...
 
Самата обществена поръчка за идеен проект за преустройство също поражда въпроси. Освен че цената 60 хил. лв. за изготвянето му и 300 хил. лв. за реализирането му изглежда необосновано висока на хора от имотния бранш, според тях практиката е това да се поема от собственика. Новото съобщение на КФН също обяснява, че сградата е вътрешно обособена за сметка на наемодателя, като вероятно новият кредит на "Монтероза" е именно с тази цел.
 
Друга въпросителна идва от темпото, с която се действа. Обществената поръчка е с изходяща дата от КФН на 27 февруари (две седмици след договора за наем), а срокът за участие е до 7 март. След подписването на договор поръчката трябва да бъде изпълнена в рамките на три календарни дена. Въпреки това бързане към момента няма информация имало ли е оферти или победител.
 
Скоростта може да си има и основателни причини, но винаги остава съмнението, че нещо може да е нагласено за някого. Още повече след като през миналата година Агенцията за държавна финансова инспекция констатира незаконно раздадени 440 хил. лв. бонуси и раздробяване на обществени поръчки на стойност 120 хил. лв. КФН не приема обвиненията и твърди, че няма никакви притеснения от евентуално сезиране на прокуратурата за изводите от доклада.