Проблемът неведнъж е поставян от бизнеса, а отскоро има инициатива и за законови промени. Предлага ги новоучредената Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС) със заявката, че ще търси широка подкрепа за внасянето им в парламента.

Казус с данъчни

Спорът между данъчните и бизнеса опира до облагането на формално странични разходи – тези в съпътстваща инфраструктура на инвестиционните проекти. Това са онези метри асфалт, които свързват една нова сграда с уличната мрежа. Но също заложените по проект отклонения към ВиК мрежата, градинки, детски площадки, а при по-големите обекти – автобусни спирки, светофарни уредби, дори цели кръстовища. Голяма част от тази инфраструктура е предвидена в устройствените планове на общините и се строи върху техни или върху държавни имоти. Самите общини обаче нямат пари за нея и когато е свързана с реализацията на конкретен проект, я възлагат на инвеститора в него. Той я изгражда за своя сметка и след това им я прехвърля безвъзмездно, най-често с договор за дарение.

Оттам започват проблемите при последващите данъчни ревизии. Причината е, че според Закона за данък върху добавената стойност, ако строиш върху имот, който не е твой и след това дариш построеното, нямаш право на данъчен кредит за направените разходи.

"Принципно всеки инвеститор има право на данъчен кредит за разходите по обекта си, тъй като те също са част от веригата на доставките. При споменатите случаи на изградена инфраструктура, независимо дали е дарена или се придобива по право от общините или държавата, обаче данъчните приемат, че е налице безвъзмездна доставка или че са извършени разходи за подобрение на общински или държавни имоти. С този мотив отказват възстановяване на ДДС", обяснява Владимир Рангелов, управляващ партньор в адвокатска кантора "Камбуров и съдружници".

Юристите допълват, че в случая дарителството е чисто формален акт, а реално става въпрос за свързано с общата инвестиция строителство, без което няма как тя да бъде реализирана.

Построй и плати 

Въпросът за данъчния кредит при инвестициите в инфраструктура бе един от първите, повдигнати от членовете на новата Асоциация на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС). Темата бе поставена и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество при обсъждането на промените в данъчните закони за следващата година. Отзвук от държавата обаче до момента няма.

Според председателя на АСБС Таня Косева-Бошова отказът за възстановяване на ДДС за прилежащата към обектите инфраструктура е наказание за инвеститорите, въпреки че построеното от тях е от полза за всички.

"С инвестициите в нея правиш подобрение, без което няма как да работи и твоят проект. Затова искаме те да се признават като присъщ разход, за да може да се ползва данъчен кредит и построеното да подлежи на амортизация", обобщава тя.

На сходно мнение е адвокат Тодор Табаков, специалист по данъчно право.

"При законно осъществена инвестиция в инфраструктура, която остава за публична употреба на държавата или общината, би следвало инвеститорите да бъдат поощрявани. А сега, напротив, те са наказвани, въпреки че увеличават общественото богатство", коментира той. Според него с непризнаването на този разход инвеститорите са ощетени още веднъж, тъй като той става част от данъчната основа и така плащат и по-висок корпоративен данък. Владимир Рангелов от "Камбуров и съдружници" вижда проблем и при планирането на инвестициите.

"Разходите по тях са строго разчетени и обикновено се финансират с банков заем. В това число и тези за ДДС с очакването, че ще бъдат възстановени с признаването на данъчен кредит. Когато това не се случи, цялата инвестиция се обърква", коментира юристът.

Ще се видим в съда

За да си възстановят платеното ДДС, големите инвеститори често водят дела за отмяна на ревизионните актове на данъчните. Практиката на Върховния административен съд вече включва редица решения по подобни казуси. Сред по-емблематичните дела освен това на "Карфур България" е и делото на инвеститора в Serdika Center - "Ханза Имобилиен". Причина за него е отказът за възстановяване на данъчен кредит при строителството на Т-образното кръстовище при търговския център на бул. "Ситняково".

Макар и засегнати от същата данъчна практика, по-малките инвеститори рядко прибягват до съдебни дела, защото разходите и времето за тях са големи. Собственикът на компанията за жилищно строителство "Делар" Аспарух Делев например обяснява, че при този тип проекти делът на прилежащата инфраструктура е значително по-малък в сравнение с един мол, складова база или производствена площ. Отчасти и заради по-малката инвестиция.

"В масовия случай стойността на прилежащата инфраструктура при един жилищен блок не надвишава 100 хил. лв. Тоест говорим за ДДС върху тази сума от порядъка на 15 - 20 хил. лв. Докато при един мол отказът за възстановяване на данъка върху този разход може да струва на инвеститора милиони", сравнява той. Въпреки това е категоричен, че независимо от мащаба, практиката на данъчните в тази посока ощетява инвеститорите.

Съдебните спорове обаче също не могат да бъдат трайно решение, още повече, че често става въпрос за продължителни дела, изискващи тежки технически и счетоводни експертизи. Това мнение застъпва и Таня Косева-Бошова, въпреки че в немалко от случаите съдебните решения са в полза на бизнеса.

"Въпросът е принципен. Ние искаме прозрачна бизнес среда, а не затруднения за инвеститорите, които влагат парите си тук", коментира тя. По думите й компаниите няма как да свият или да избегнат разходите за прилежаща инфраструктура към обектите си. И в крайна сметка е нормално тя да се строи и да минава именно през държавни и общински имоти.

В момента обаче, за да си възстановят платеното ДДС, инвеститорите често прибягват до различни похвати и вмъкват тези разходи в обема на общото строителство, като го раздуват. Крайният вариант са плащанията на ръка, без фактури. И в двата случая средствата отиват в сивата икономика, така че разумни промени в данъчните закони ще доведат и до изсветляване на бизнеса.

Как е при другите 

Един от аргументите на юристите, настояващи за промени в Закона за ДДС, е европейската практика. Адвокат Тодор Табаков се позовава на свое проучване, което показва, че в 21 от общо 28 членки на ЕС казусът с различното данъчно третиране на инвестициите в прилежаща инфраструктура изобщо не е познат.

"Говорил съм с данъчни адвокати от Франция, Германия, Австрия... Никой не се е сблъсквал с подобно тълкуване на закона от данъчните власти до момента", коментира той. Според Тодор Тодоров, данъчен експерт в "Камбуров и съдружници", с подобен проблем се сблъскват основно инвеститорите в страни от последните две вълни на присъединяване като Румъния и Унгария, тъй като в тях все още няма утвърдени данъчни практики. От друга страна, законът (поне в България) допуска и двата типа тълкуване - и на инвеститорите, и на данъчните.

Някои юристи вече имат идеи и за конкретни законови промени, които да уеднаквят правилата за ДДС при различните инвестиции. Владимир Рангелов предлага вариант, който включва и изменения в законите за държавна и общинска собственост. Той предвижда кметовете и областните управители да издават актове, с които да дават право на инвеститорите да изграждат необходимата инфраструктура като част от общата си инвестиция. С промени в Закона за ДДС пък може да се предвиди, когато инвеститорът е направил разход въз основа на такъв акт, да му се призанава право на данъчен кредит. Според юриста икономически ефект под формата на по-малко данъчни постъпления от тези промени няма да има, тъй като в момента при строителството на прилежаща инфраструктура държавата на практика събира два пъти ДДС за една и също доставка. Отделно от това голяма част от оборотите на бизнеса ще излязат от сивия сектор. Адвокат Тодор Табаков също смята, че е необходима промяна в данъчните закони. Според Асоциацията на собствениците на бизнес сгради е реалистично подобни промени да залегнат в данъчните закони за 2015 г. (текстовете за следващата година вече са в парламента). За момента обаче от финансовото министерство не гледат с ентусиазъм на подобна възможност.

"Засегнатият  казус е решен в българското законодателство за целите на облагането с ДДС изцяло съобразно европейските норми в тази област. В тази връзка законодателна промяна в Закона за ДДС, която да засяга данъчното третиране на безвъзмездното прехвърляне на стоки в полза на държавата и общините, когато не е уговорено обезщетение, не се предвижда", отговориха от ведомството. Оттам поясняват, че "когато при закупуването на стоките и/или получаването на услугите, инвеститорът е наясно (а това обикновено е така), че същите ще се използват за извършване на безвъзмездна доставка, то за тях той въобще не следва да претендира за право на приспадане на данъчен кредит".

Да се очаква, че искането за данъчно облекчение на бизнеса ще бъде прието бързо и без съпротива, е нереалистично. Предната значима законова промяна, която отмени 10-годишното ограничение на срока за фирмените наеми, отне година и половина. Въпреки че се състоеше едва от няколко думи и бе определена от вносителя проф. Огнян Герджиков като най-кратката поправка в Закона за задълженията и договорите. Тогава инициатор бе Американската търговска камара (AmCham).

Ако обаче и сега правителството държи да изпълни заявката си за подобряване на средата за бизнеса, е редно по-често да се вслушва в предложенията на тези, които плащат данъци. Не само формално и преди избори.