Ако ходите в The Mall, сигурно поне веднъж сте минавали през тунела под бул. "Цариградско шосе". Той бе прокопан от инвеститора в търговския център - "Карфур България" (сега "КМБ България"), за да улесни достъпа до него и ежедневно се ползва от стотици шофьори и пешеходци. Малко вероятно е обаче да знаете, че четири години след завършването на тунела за него още се водят съдебни дела. Причина е отказът на Нaционалната агенция за приходите (НАП) да възстанови на инвеститора ДДС върху вложените 7 млн. евро. А мотивът - съоръжението е строено върху общински имот и е придобито безвъзмездно от Столична община, т.е. представлява дарение и формално не е свързано с дейността на инвеститора в The Mall. Макар че реално осигурява достъп именно на неговите клиенти.
Казусът с тунела под бул. "Цариградско шосе" е сред най-известните, но далеч не е единствен пример за тази данъчна практика. С нея отдавна се сблъсква всеки предприемач независимо дали строи жилищна сграда, магазин, бизнес център или фабрика. Стигне ли се до прилежащата инфраструктура, правото на данъчен кредит не се признава.
Ефектът за инвестора е равносилен на облагане на вложението му с двоен данък. Допълнителнитеният приход за държавата също е спорен, защото бизнестът често е принуден да прибягва до различни похвати за покриване на непредвидения разход, които в крайна сметка водят до посивяване на икономиката.
Проблемът неведнъж е поставян от бизнеса, а отскоро има инициатива и за законови промени. Предлага ги новоучредената Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС) със заявката, че ще търси широка подкрепа за внасянето им в парламента.
Казус с данъчни
Оттам започват проблемите при последващите данъчни ревизии. Причината е, че според Закона за данък върху добавената стойност, ако строиш върху имот, който не е твой и след това дариш построеното, нямаш право на данъчен кредит за направените разходи.
"Принципно всеки инвеститор има право на данъчен кредит за разходите по обекта си, тъй като те също са част от веригата на доставките. При споменатите случаи на изградена инфраструктура, независимо дали е дарена или се придобива по право от общините или държавата, обаче данъчните приемат, че е налице безвъзмездна доставка или че са извършени разходи за подобрение на общински или държавни имоти. С този мотив отказват възстановяване на ДДС", обяснява Владимир Рангелов, управляващ партньор в адвокатска кантора "Камбуров и съдружници".
Юристите допълват, че в случая дарителството е чисто формален акт, а реално става въпрос за свързано с общата инвестиция строителство, без което няма как тя да бъде реализирана.
Построй и плати
Въпросът за данъчния кредит при инвестициите в инфраструктура бе един от първите, повдигнати от членовете на новата Асоциация на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС). Темата бе поставена и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество при обсъждането на промените в данъчните закони за следващата година. Отзвук от държавата обаче до момента няма.
Според председателя на АСБС Таня Косева-Бошова отказът за възстановяване на ДДС за прилежащата към обектите инфраструктура е наказание за инвеститорите, въпреки че построеното от тях е от полза за всички.
"С инвестициите в нея правиш подобрение, без което няма как да работи и твоят проект. Затова искаме те да се признават като присъщ разход, за да може да се ползва данъчен кредит и построеното да подлежи на амортизация", обобщава тя.
На сходно мнение е адвокат Тодор Табаков, специалист по данъчно право.
"Разходите по тях са строго разчетени и обикновено се финансират с банков заем. В това число и тези за ДДС с очакването, че ще бъдат възстановени с признаването на данъчен кредит. Когато това не се случи, цялата инвестиция се обърква", коментира юристът.
Ще се видим в съда
За да си възстановят платеното ДДС, големите инвеститори често водят дела за отмяна на ревизионните актове на данъчните. Практиката на Върховния административен съд вече включва редица решения по подобни казуси. Сред по-емблематичните дела освен това на "Карфур България" е и делото на инвеститора в Serdika Center - "Ханза Имобилиен". Причина за него е отказът за възстановяване на данъчен кредит при строителството на Т-образното кръстовище при търговския център на бул. "Ситняково".
Макар и засегнати от същата данъчна практика, по-малките инвеститори рядко прибягват до съдебни дела, защото разходите и времето за тях са големи. Собственикът на компанията за жилищно строителство "Делар" Аспарух Делев например обяснява, че при този тип проекти делът на прилежащата инфраструктура е значително по-малък в сравнение с един мол, складова база или производствена площ. Отчасти и заради по-малката инвестиция.
"В масовия случай стойността на прилежащата инфраструктура при един жилищен блок не надвишава 100 хил. лв. Тоест говорим за ДДС върху тази сума от порядъка на 15 - 20 хил. лв. Докато при един мол отказът за възстановяване на данъка върху този разход може да струва на инвеститора милиони", сравнява той. Въпреки това е категоричен, че независимо от мащаба, практиката на данъчните в тази посока ощетява инвеститорите.
Съдебните спорове обаче също не могат да бъдат трайно решение, още повече, че често става въпрос за продължителни дела, изискващи тежки технически и счетоводни експертизи. Това мнение застъпва и Таня Косева-Бошова, въпреки че в немалко от случаите съдебните решения са в полза на бизнеса.
"Въпросът е принципен. Ние искаме прозрачна бизнес среда, а не затруднения за инвеститорите, които влагат парите си тук", коментира тя. По думите й компаниите няма как да свият или да избегнат разходите за прилежаща инфраструктура към обектите си. И в крайна сметка е нормално тя да се строи и да минава именно през държавни и общински имоти.
В момента обаче, за да си възстановят платеното ДДС, инвеститорите често прибягват до различни похвати и вмъкват тези разходи в обема на общото строителство, като го раздуват. Крайният вариант са плащанията на ръка, без фактури. И в двата случая средствата отиват в сивата икономика, така че разумни промени в данъчните закони ще доведат и до изсветляване на бизнеса.
Как е при другите
Един от аргументите на юристите, настояващи за промени в Закона за ДДС, е европейската практика. Адвокат Тодор Табаков се позовава на свое проучване, което показва, че в 21 от общо 28 членки на ЕС казусът с различното данъчно третиране на инвестициите в прилежаща инфраструктура изобщо не е познат.
"Говорил съм с данъчни адвокати от Франция, Германия, Австрия... Никой не се е сблъсквал с подобно тълкуване на закона от данъчните власти до момента", коментира той. Според Тодор Тодоров, данъчен експерт в "Камбуров и съдружници", с подобен проблем се сблъскват основно инвеститорите в страни от последните две вълни на присъединяване като Румъния и Унгария, тъй като в тях все още няма утвърдени данъчни практики. От друга страна, законът (поне в България) допуска и двата типа тълкуване - и на инвеститорите, и на данъчните."Засегнатият казус е решен в българското законодателство за целите на облагането с ДДС изцяло съобразно европейските норми в тази област. В тази връзка законодателна промяна в Закона за ДДС, която да засяга данъчното третиране на безвъзмездното прехвърляне на стоки в полза на държавата и общините, когато не е уговорено обезщетение, не се предвижда", отговориха от ведомството. Оттам поясняват, че "когато при закупуването на стоките и/или получаването на услугите, инвеститорът е наясно (а това обикновено е така), че същите ще се използват за извършване на безвъзмездна доставка, то за тях той въобще не следва да претендира за право на приспадане на данъчен кредит".
Да се очаква, че искането за данъчно облекчение на бизнеса ще бъде прието бързо и без съпротива, е нереалистично. Предната значима законова промяна, която отмени 10-годишното ограничение на срока за фирмените наеми, отне година и половина. Въпреки че се състоеше едва от няколко думи и бе определена от вносителя проф. Огнян Герджиков като най-кратката поправка в Закона за задълженията и договорите. Тогава инициатор бе Американската търговска камара (AmCham).
Ако обаче и сега правителството държи да изпълни заявката си за подобряване на средата за бизнеса, е редно по-често да се вслушва в предложенията на тези, които плащат данъци. Не само формално и преди избори.
Ако ходите в The Mall, сигурно поне веднъж сте минавали през тунела под бул. "Цариградско шосе". Той бе прокопан от инвеститора в търговския център - "Карфур България" (сега "КМБ България"), за да улесни достъпа до него и ежедневно се ползва от стотици шофьори и пешеходци. Малко вероятно е обаче да знаете, че четири години след завършването на тунела за него още се водят съдебни дела. Причина е отказът на Нaционалната агенция за приходите (НАП) да възстанови на инвеститора ДДС върху вложените 7 млн. евро. А мотивът - съоръжението е строено върху общински имот и е придобито безвъзмездно от Столична община, т.е. представлява дарение и формално не е свързано с дейността на инвеститора в The Mall. Макар че реално осигурява достъп именно на неговите клиенти.
Казусът с тунела под бул. "Цариградско шосе" е сред най-известните, но далеч не е единствен пример за тази данъчна практика. С нея отдавна се сблъсква всеки предприемач независимо дали строи жилищна сграда, магазин, бизнес център или фабрика. Стигне ли се до прилежащата инфраструктура, правото на данъчен кредит не се признава.
3 коментара
Два пъти с данък няма да има ако инвеститора> наема възложител >той подизпълнител:)
Проблемът не е само български, съществува в много държави, в Европа повечето от бишите соц го имат в една или друга степен. В статията правилно е посочено, че усложненото данъчно законодателство и стремежът на държавата да обложи максимално предприемачи, бизнесмени и т. н. - води закономерно до техния стремеж да избягнат такова облагане и в крайна сметка - до посивяване на икономиката. Процесът е губещ и за двете страни тъй като държавата започва да изпитва сериозни трудности при събирането на данъци, дори и на тези, които са разумни и основателни. Предприемачите губят защото им се налага да се ангажират в полу-легални схеми и по принцип усложненото данъчно облагане не им дава възможност пълноценно да развиват бизнеса си тъй като винаги съществува опасност да бъдат ударени от данъчното и да затънат в продължителни и скъпи съдебни дела. Като се добави и ширещата се корупция - картинката става доста мрачна.
Според мен не случайно 2009г нобеловата награда по икономика я дават на жена , чиито наблюдения показват, че твърде често обществено управляваните ресурси се разпределят по-неефективно от онези контролирани от хора, имащи пряк интерес от постигнатите резултати. В конкретната ситуация обаче не считам, че икономиката печели от подобни облекчения на бизнеса. Аз лично предпочитам повече собственици на единични обекти да дават по отделно площите под наем вместо един инвеститор да прибира лъвския пай през офшорки. Да, на хората им харесва да е удобно и лъскаво, но кое в същност създава повече работни места? Пък и наистина ли вярвате, че предприемачите не си правят сметката за тези разходи предварително... Освен това нещо не помня да са дигали патардия до момента, което ме кара да мисля, че по-скоро алчността останала от времената на лесните печалби е истинския мотив, а не справедливостта на данъчното облагане.