Имате ДДС

Ако ходите в The Mall, сигурно поне веднъж сте минавали през тунела под бул. "Цариградско шосе". Той бе прокопан от инвеститора в търговския център - "Карфур България" (сега "КМБ България"), за да улесни достъпа до него и ежедневно се ползва от стотици шофьори и пешеходци. Малко вероятно е обаче да знаете, че четири години след завършването на тунела за него още се водят съдебни дела. Причина е отказът на Нaционалната агенция за приходите (НАП) да  възстанови на инвеститора ДДС върху вложените 7 млн. евро. А мотивът - съоръжението е строено върху общински имот и е придобито безвъзмездно от Столична община, т.е. представлява дарение и формално не е свързано с дейността на инвеститора в The Mall. Макар че реално осигурява достъп именно на неговите клиенти. 
Казусът с тунела под бул. "Цариградско шосе" е сред най-известните, но далеч не е единствен пример за тази данъчна практика. С нея отдавна се сблъсква всеки предприемач независимо дали строи жилищна сграда, магазин, бизнес център или фабрика. Стигне ли се до прилежащата инфраструктура, правото на данъчен кредит не се признава.

Ефектът за инвестора е равносилен на облагане на вложението му с двоен данък. Допълнителнитеният приход за държавата също е спорен, защото бизнестът често е принуден да прибягва до различни похвати за покриване на непредвидения разход, които в крайна сметка водят до посивяване на икономиката. 

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Проблемът неведнъж е поставян от бизнеса, а отскоро има инициатива и за законови промени. Предлага ги новоучредената Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС) със заявката, че ще търси широка подкрепа за внасянето им в парламента.

Казус с данъчни

Спорът между данъчните и бизнеса опира до облагането на формално странични разходи – тези в съпътстваща инфраструктура на инвестиционните проекти. Това са онези метри асфалт, които свързват една нова сграда с уличната мрежа. Но също заложените по проект отклонения към ВиК мрежата, градинки, детски площадки, а при по-големите обекти – автобусни спирки, светофарни уредби, дори цели кръстовища. Голяма част от тази инфраструктура е предвидена в устройствените планове на общините и се строи върху техни или върху държавни имоти. Самите общини обаче нямат пари за нея и когато е свързана с реализацията на конкретен проект, я възлагат на инвеститора в него. Той я изгражда за своя сметка и след това им я прехвърля безвъзмездно, най-често с договор за дарение.
Оттам започват проблемите при последващите данъчни ревизии. Причината е, че според Закона за данък върху добавената стойност, ако строиш върху имот, който не е твой и след това дариш построеното, нямаш право на данъчен кредит за направените разходи.

"Принципно всеки инвеститор има право на данъчен кредит за разходите по обекта си, тъй като те също са част от веригата на доставките. При споменатите случаи на изградена инфраструктура, независимо дали е дарена или се придобива по право от общините или държавата, обаче данъчните приемат, че е налице безвъзмездна доставка или че са извършени разходи за подобрение на общински или държавни имоти. С този мотив отказват възстановяване на ДДС", обяснява Владимир Рангелов, управляващ партньор в адвокатска кантора "Камбуров и съдружници".

Юристите допълват, че в случая дарителството е чисто формален акт, а реално става въпрос за свързано с общата инвестиция строителство, без което няма как тя да бъде реализирана.




Построй и плати 

Въпросът за данъчния кредит при инвестициите в инфраструктура бе един от първите, повдигнати от членовете на новата Асоциация на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС). Темата бе поставена и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество при обсъждането на промените в данъчните закони за следващата година. Отзвук от държавата обаче до момента няма.
Според председателя на АСБС Таня Косева-Бошова отказът за възстановяване на ДДС за прилежащата към обектите инфраструктура е наказание за инвеститорите, въпреки че построеното от тях е от полза за всички.

"С инвестициите в нея правиш подобрение, без което няма как да работи и твоят проект. Затова искаме те да се признават като присъщ разход, за да може да се ползва данъчен кредит и построеното да подлежи на амортизация", обобщава тя.

На сходно мнение е адвокат Тодор Табаков, специалист по данъчно право.
"При законно осъществена инвестиция в инфраструктура, която остава за публична употреба на държавата или общината, би следвало инвеститорите да бъдат поощрявани. А сега, напротив, те са наказвани, въпреки че увеличават общественото богатство", коментира той. Според него с непризнаването на този разход инвеститорите са ощетени още веднъж, тъй като той става част от данъчната основа и така плащат и по-висок корпоративен данък.
Владимир Рангелов от "Камбуров и съдружници" вижда проблем и при планирането на инвестициите.
"Разходите по тях са строго разчетени и обикновено се финансират с банков заем. В това число и тези за ДДС с очакването, че ще бъдат възстановени с признаването на данъчен кредит. Когато това не се случи, цялата инвестиция се обърква", коментира юристът.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Ще се видим в съда"