Мисли регионално

Ако България трудно попада в радара на чуждите инвеститори, то нещата стоят различно за региона на Югоизточна Европа с неговите 36 млн. жители. Христо Илиев включва в него няколко съседни страни – България, Румъния, Сърбия и Македония.

Вижда потенциал за превръщането им в нова аутсорсинг и офшоринг дестинация за Западна Европа. Така както е Индия за САЩ в сферата на услугите и Китай за производствата.

"За мен България няма шанс да се предлага само като България. Ако не предлагаме региона като цяло, намалява шансът ни да привлечем сериозни инвеститори, защото местният пазар е ограничен и с ниска покупателна способност", посочи Илиев.

Като знак за бъдещо партньорство той вижда присъствието на влиятелни политически лидери от региона в рамките на тазгодишния икономически форум във Виена. Сред тях са премиерът на Албания Еди Рама, министър-председателите на Косово и Сърбия Хашим Тачи и Ивица Дачич, ветеранът в балканската политика Мило Джуканович и др. "На практика бяха представени почти всички лица на възлови позиции в съответните страни", отчита Христо Илиев. От името на българското правителство във форума участваше вицепремиерът Даниела Бобева. Представител на местния бизнес в борда на форума е и собственикът на "Софарма" Огнян Донев.

Елена Кирчева отбеляза като интересен факт присъствието на форума тази година не само на големи международни инвеститори, но и на представители на по-малки компании в областта на индустрията, екологията, земеделието, правните услуги... Също така и на участници в трансгранични проекти, като Свободните зони във Видин и Русе, както и в Пирот от сръбска страна.

Все по-свързани

Едно от посланията на Виенския икономически форум според Христо Илиев е все по-тясната свързаност между страните в Югоизточна Европа.

"България и Румъния вече са част от ЕС, перспективата е Сърбия и Македония също да влязат в него. Стане ли това, ще улесни значително движението на хора и капитали и възможностите за бизнес и работата в тези държави", смята той.

Друга важна тема е била транспортната свързаност и по-конкретно възможностите, които предлага Дунавският регион. На реката се гледа като на важна част от пътя на Европа към Азия, която при наличие на подходяща инфраструктура може да поеме много товари.

Ключово за региона е и изграждането на жп и пътни връзки, тъй като в инфраструктурно отношение той изостава от Западна и Централна Европа, посочи Христо Илиев. Като важни проекти той посочи направленията Истанбул - София - Белград към Западна Европа, както и тези към Македония. От своя страна албанският премиер е обърнал внимание на пътните проекти, които ще свържат страната му с Македония, а оттам – с Косово и останалата част от Балканите. Общото мнение е, че това строителство ще направи Югоизточна Европа по-атрактивна за инвеститорите и значително ще улесни прехвърлянето на бизнеси към региона.

Производства и услуги

Макар австрийските и немските инвеститори да са силно представени в Югоизточна Европа, за тях много от възможностите за бизнес, които регионът предлага, са слабо познати.

Потенциал обаче има както в сферата на услугите, така и на производствата, смята Христо Илиев. Като ключово предимство на Югоизточна Европа посочва хората. Разходите за труд в региона са с 25% под тези в Централна Европа. Безработицата е умерена – средно 13%, което предлага достатъчен избор на пазара на труда. Квалифицираната работна ръка е реално предимство, макар и често да се приема за клише.

"В сектора на услугите най-уникалната черта е наборът от европейски езици, които се говорят в региона. За мен това е без аналог в света. Испански и английски се говорят в много държави, но немски, холандски, шведски няма да намериш на много места", обобщава той.

Посочва квалифицираната работна ръка като потенциал и в сферата на производствата. Дава за пример райони със закрити преди време предприятия, където компании със сходна дейност могат да намерят хора със съответните умения. Вероятно по пътя на такава традиция се появи заводът на "Литекс моторс" край Ловеч, който бе изграден на място с автомобилно производство по социалистическо време. На подобен принцип в целия регион през последните години бяха открити редица производства в областта на електрониката, автомобилната индустрия и авточастите, IT сектора и др.

"Това е своеобразна реиндустриализация, която е много важна, защото дава възможност на места с производства в миналото да привлекат сходни инвестиции и да се използва потенциалът им. Така страната ще се развива", смята Христо Илиев.

Според него всичко това прави България и региона конкурентни на по-скъпи дестинации за изнесени производства, като тези в Централна Европа, а вече и в съседна Турция.

"Имаме потенциал да привличаме компании, които са стъпили там, но искат да се преместят към страни с по-ниски разходи. В Турция например разходите за бизнес нараснаха през последните години и вече имаме запитвания от компании, които обмислят преместване в България", коментира Христо Илиев.

Уточнява, че такива разговори се водят с германски и с индийски инвеститори в сферата на леката промишленост. Определя региона като алтернатива и за немски компании, които преди време са пренесли бизнеса си в източната част на Германия, но вече търсят по-достъпна дестинация.

Времеви хоризонт

Мотото на Виенския икономически форум тази година показва, че визия за Източна Европа има, но е въпрос на време тя да стане по-видима. Много от описаните процеси вече се случват, но ефектът от тях ще се усети по-късно, в рамките на следващите 5 години.

Христо Илиев дава пример с големите градове в България, където вече се изнасят центрове за услуги на големи международни компании. Този процес все още е в начална фаза, като за момента водещи са столиците и големите градове. В близките 5-10 години обаче тези инвестиции ще се ориентират към райони, където разходите са по-ниски.

"Това не е необичайно, случва се в Индия, където първоначално големите аутсорсинг центрове също бяха в големите градове. През последните години обаче се прехвърлят към вътрешността на страната, където заплатите са по-ниски", обобщи Христо Илиев.

Самият той приема тезата, че страната трябва да привлича високотехнологични производства с по-голяма добавена стойност и да се стреми да е конкурентна със собствена продукция.

"Всичко това е вярно, но то няма да се случи наведнъж. Ако погледнем страни, които в момента са на това равнище, като Южна Корея и Китай, всички те са привличали първо бизнеси с по-ниска добавена стойност, работили са като подизпълнители за големите корпорации... И с течение на времето, след като са обучили кадри, изградили са ноу-хау и са постигнали по-висока платежоспособност на населението, са започнали да развиват собствени производства, които да са конкурентоспособни", описва той.

Няма как и нашият регион да прескочи този етап.

Общата картина

Срещи от ранга на Виенския икономически форум очертават общата картина в развитието на даден регион и рядко навлизат в детайли.

Задачата за привличане на инвестиции във всяка страна обаче има аксиоми, като политическата и икономическа стабилност и предвидимата среда за бизнеса, без които на практика е нерешима. В допълнение препоръките на хората, които работят и инвестират в страната, са за образование, което да дава практически умения, както и за акцент върху чуждоезиковото обучение. А като ключов проблем се отчита обезлюдяването на много райони, което намалява шансовете им да са конкурентни в привличането на бизнес.

Без мерки в тези посоки двигателят на икономиките в Югоизточна Европа трудно ще заработи. Поне не и в търсената посока и с желаните обороти.