Дълго, сложно, скъпо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дълго, сложно, скъпо

Дълго, сложно, скъпо

Бюрокрацията при промяната на предназначение на помещение отнема много месеци, десетки документи и хиляди левове

Радостина Маркова
28799 прочитания

В световната класация Doing Business България заема не особено престижното 58-о място сред 189 държави. По един от ключовите показатели – процедурата по издаване на разрешение за строеж, обаче страната ни е твърдо в долната половина. Резултатът едва ли учудва. А случаите, за които ще разкажем, обясняват и защо е такъв. Историите са на хора, които започват малък бизнес – отваряне на магазин или заведение. И минават през дълга, скъпа и сложна процедура по узаконяване на помещенията за него. В тези случаи мудната администрация и обраслото с противоречиви норми и правила законодателство не само не помагат, но и пречат. А промяната на тази картина засега е в сферата на добрите пожелания.

Седем месеца по-късно

Шест хиляди лева, седем месеца, подготовка на проект, строителен надзор и общо над 35 документа. Това е равносметката дотук на Петър Петров (името е променено), собственик на партерно помещение в София, който миналата есен решил да промени предназначението му – от търговски обект в заведение (виж илюстрацията). В сегашния си вид процедурата е като тази за ново строителство – изисква се инвестиционен проект, минава се през съгласуване с ВиК и електроразпределително дружество, ангажира се фирма за строителен надзор, а завършеният обект се въвежда в експлоатация и подлежи на категоризация. Самото строителство се случва някъде между всичко това, а в случая на Петър Петров то включва просто освежителен ремонт и покриване на изискванията за достъпна среда.
Процедурата за промяна на предназначението на въпросния обект още не е приключила и вероятно до края срокът ще нарасне с още месец-два, а сумата – с още няколко стотин лева. За собственика на помещението обаче има и пропуснати ползи под формата на неполучени наеми. Плюс горчивата констатация за лошата среда за бизнес у нас. "Постоянно се говори за програми, по които безработни се преквалифицират в предприемачи. Обучават ги и след това ги хвърлят във всичко това, при това още преди да са започнали някакъв бизнес", обобщава Петър Петров. По думите му през същата разрешителна процедура минава и човек, решил да прави палачинки на морето на място, където преди са се продавали дрехи. Или пък този, който сменя статута на жилище, за да отвори езикова школа. Резултатът е, че законът се заобикаля или предприемачите се обезкуражават.
Според Богомил Николов, собственик на консултантски бизнес, пряк ефект от бюрократичната процедура е и загубата на работни места, а най-потърпевши са хората с малък бизнес и трима-четирима служители. Той също смята, че правилата за дребни преустройства са толкова тежки, че насърчават хората да ги заобикалят. Дава пример с бизнеса на съпругата си – малка пекарна, в която са ангажирани 11 души. В нейния случай също се наложила промяна на предназначение - от магазин в кафе-сладкарница, преди обектът да заработи. Процедурата отнела 10 месеца. Три от тях – за съгласуване на инвестиционния проект с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), тъй като помещението е в сграда - паметник на културата. Междувременно от общината поискали и становище дали е необходима екологична оценка, което ангажирало допълнителни разходи и време. Всичко това – за да разрешат пребоядисване на помещението и включване към съществуващ комин в сградата, т.е. дейности, които не налагат конструктивни или архитектурни промени.

Историята има и продължение. Месеци по-късно получаването на тротоарно право за четири маси към пекарната минало през съгласуване с КАТ, с Центъра за градска мобилност и отново с института за културно наследство. Документите били подадени в института през април, а отговорът дошъл през септември. По закон срокът за отговор е два месеца.

Обрасъл в недоразумения

На Закона за устройство на територията (ЗУТ) от години му се носи славата на "ужаса" на юристите. И не само на тях. Основният строителен закон регламентира всичко – от описаните по-горе преустройства на помещения до изграждането на магистрали и атомни централи. "Обрасъл" е със стотици съгласувателни режими и препратки към други нормативни актове, а с годините претърпя и немалко промени. Според изпълнителния директор на Камарата на строителите в България (КСБ) Иван Бойков проблем са не само огромният брой свързани със ЗУТ наредби и закони, но и фактът, че често не са съгласувани помежду си. Като грешка отчита и еднаквите правила за въвеждане в експлоатация на малки и на големи строежи. "Всичко това създава огромна административна тежест за бизнеса", смята той. Като се добави и правото на местните администрации да въвеждат различни такси, тежестта става и финансова.
В допълнение администрацията често не спазва сроковете за произнасяне (виж примера с института за културно наследство). Затова строителната камара настоява да се въведе и правилото за мълчаливо съгласие – непроизнасянето в срок се приема за положителен отговор. "В момента обаче системата е такава, че този принцип не работи. Навсякъде искат документи", коментира Иван Бойков. Според потърпевшите от бюрокрацията предприемачи процедурата по промяна в предназначението на обекти трябва да мине на уведомителен режим и последващ контрол от общините, стига да не се правят конструктивни промени. От КСБ обаче не одобрява отпадането на разрешенията за строеж при процедурата, тъй като се засяга интересът на останалите собственици в сградата. Част от свързаните с нея разрешителни режими обаче може да станат уведомителни. Например съгласуването с ВиК и енергото при дребни преустройства в съществуващи сгради, дава пример Иван Бойков.
Такава е практиката в Германия, където всеки, който строи, намира най-близката точка за ток и вода и се свързва към нея. Разликата между там и тук обаче е работещият кадастър, където въпросните точки са отразени. Министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов също често дава германското строително законодателство за пример. Критикува и голямата административна тежест за бизнеса, а малко след встъпването на поста заяви, че се работи по чисто нови закони, които да заменят ЗУТ – закон за териториално устройство и закон за инвестиционното проектиране и строителството. КСБ също има свои проекти. Заявката е да се облекчи процесът на инвестиционното проектиране. Засега обаче от министерството не коментират как ще стане това, тъй като работата по нормативната уредба е "в начален стадий". Освен това за приемане на ново строително законодателство ще трябва политическо решение.

Така за момента единствена видима крачка в тази посока са обявените в началото на годината мерки на правителството за облекчаване на административната тежест. Те включват и предложения на министерствата на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране за промени в строителното законодателство. Като това да се опрости процедурата по промяна на предназначението на сгради или части от тях, ако не се извършват строително-монтажни работи. Също да отпадне съгласуването с екоминистерството при по-малките строежи (последното бе изтълкувано като лобистка промяна в полза на проекта в Карадере).

Освен че са решение "на парче" обаче, тези промени също се очертават като доста бавни – все още не са приети от Министерския съвет, а гласуването на конкретни текстове в парламента се очаква най-рано наесен. Дотогава остава да стискаме палци България да не пропада още в класациите за правене на бизнес. Което за съжаление също няма да е учудващо.

В световната класация Doing Business България заема не особено престижното 58-о място сред 189 държави. По един от ключовите показатели – процедурата по издаване на разрешение за строеж, обаче страната ни е твърдо в долната половина. Резултатът едва ли учудва. А случаите, за които ще разкажем, обясняват и защо е такъв. Историите са на хора, които започват малък бизнес – отваряне на магазин или заведение. И минават през дълга, скъпа и сложна процедура по узаконяване на помещенията за него. В тези случаи мудната администрация и обраслото с противоречиви норми и правила законодателство не само не помагат, но и пречат. А промяната на тази картина засега е в сферата на добрите пожелания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    ruslan avatar :-|

    Прочетох САМО заглавието.
    АБСОЛЮТНО ВЯРНО.

    Не е само това.
    В Германия, ако имаш дребен бизнес като цветар, ваксаджия или нещо подобно НЕ ти трябва нищо.
    Отиваш в общината, плащаш малка такса и...работиш.
    Няма касов апарат, няма бюрокрация, няма и?
    Няма подкупи.

  • 2
    ruslan avatar :-|

    Прочетох я. Няма грешки в статията :). Става въпрос правописни.
    Няма и принципни, обаче.
    Тъжна констатация.

    Преди години опитах да си построя гараж. Построя силно казано.
    Готова гаражна клетка от бетон, на която само да и сложа врата.
    Има места, обявени от общината, играя търг, като съм дал предварително 30% от стойността.
    Печеля си мястото.
    Ама трябвал проект за гаража?
    Е как проект, като той е минал гаража това при производителя си?
    Проект.
    Добре.
    Почвам.
    Сега, години по-късно гараж нямам на това място.
    Причината е най-странната на света. Не останаха други кандидати за останалите десетина места. Сам съм.
    ВиК ми иска много пари за водопровод. Правя нов проект да е без вода гаража - 300 лева. Тогава 300 за промяната на проекта. Отивам в Енергото. Мястото ми е на ДВА метра от трафопост. Искат хиляда лева само за кабела, който да захранва всички гаражи. Ама няма други гаражи казвам аз, трети и последен търг мина и съм сам. Не можело.
    Почваме да си говорим от 1 000 лева нагоре само за кабела.
    Опитвам номера като с ВиК-ато. Не минава. Променили закона и НЕ може гаража да няма ток.
    А аз исках само да си прибирам там колата. Нямаше да е магазин или работилница.

    Гараж нямам добри хора, заради проклетата ни бюрокрация.

  • som45

    Държава в тотална вреда на бизнеса! Толкова платихме за промяна на предназначение на същестуващ офис в кабинет. Около 30 документа, 12 месеца, гадни лелки, сърдити инспектори и непрекъснано заяждане - дай това, дай онова, този е отпуска, ела след 2 седмици, и т.н. Никой не си мръдна пръста. Около 5-6 хил. лв. за един надпис на хартия. За същите усилия се строи нова сграда. Абсурд на абсурдите. Не си правете труда да правите бизнес в тази скапана и проядена от бюрокрация, завист, злоба и мързел кочина. Докато не се извъртят още 2 - 3 поколения няма да има промяна в мисленето. Дано да има останали българи....

  • 4
    ruslan avatar :-|

    До коментар [#3] от "som45":

    В интерес на истината и при соца не беше по-добре.
    За да взема разрешително за частна работа ми отне три месеца и то след оплакване при зам. партиен или кметски.
    По закон тогава до 15 дни се дава разрешително или се отказва такова с МОТИВИ за да може по съдебен път да си търсиш правата.
    Оня тогава ме мота три месеца и само намесата на този много над него помогна да получа разрешителното.
    За да не губя тогава трите месеца работих без да вземам пари, но тогава бяха соц. предприятия и никой после не ми създаде проблеми с плащането.

  • 5
    bzlateva avatar :-|
    Monstritta

    Всичко, описано в статията, е абсолютно вярно за съжаление. Разговаряла съм с много дребни предприемачи в квартала си - собственици на фризьорски салони, бакалии, хлебарници - държавата, общините и всевъзможни институции правят живота им ад за всяко дребно преустройство.

  • 6
    onufrii avatar :-P
    onufrii

    Мен института за културно наследство ме мота 4 месеца
    Два пъти съм имал работа с тях и двата пъти 4-5 месеца минават докато си свършат работата
    А работата им е наистина сериозна-180 лева за 2 реда текст
    ЕОН са в пъти по ефективни-само 90 лева и 1 месец за някакво безсмислено проучване

  • 7
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    Това не е случайно,
    Така се държи народа в подчинение,
    Ликвидират се работни места, раждат се по- малко деца.
    А някъде големците се хилят , но
    Нека не забравят уроците на френската
    Революция .

  • 8
    ver27574675 avatar :-|
    ДЕКОРАТИВНА ТИКВА

    А ние си направихме тротоар - много бяха разбити плочките и нула надежда, че общината ще се размърда. Платихме си това, което би трябвало да плати общината. Трябваше тя същата да ни благодари, нали? Не, дойдоха да ни глобяват. Това от първа ръка

  • 9
    varnenec avatar :-|
    Варненец

    За обединението на два парцела- де факто да изчезне границата (една линийка) м/у тях ми отне около 10 месеца и всички ми казваха, че съм рекордьор по бързина.

  • 10
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Форумци, ако ние работехме работата на администрацията, създала ВИ проблеми, същото др. хора щяха да говорят за нас .
    Тъй , че ...
    Мн. хубаво ще е да се оправят мн. неща в държавата, но не става лесно .
    И аз искам в моята професия напр. програмистите да оправят едни дребни проблемчета, който мн. ни тормозят , но още не съм казал пролема и те почват да ми обясняват защо няма да стане .
    Същото е и с председателя на професионалното ни сдружение .
    Същото е и... Същото е и...Същото е и... Същото е и...Същото е и...
    При Вас.
    За моя радост ,едно време отворих аптека, имаше някои номера, но не колкото са описани тук . Общо взето бе бързо и лесно .Бе обаче малко след Комунизъм-а. Само 1993 .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Първият от верига складове

Първият от верига складове

Бягство извън града

Бягство извън града

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK