Гладът на моловете

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Вихър Ласков Смаляване

Да се срещнеш с няколко мениджъри на софийски молове е забавно преживяване. Всеки твърди, че обектът му е номер едно. В действие са всички "оръжия" - от изкуствени усмивки, през корпоративния хумор до шумния смях на въпросите. Питане от порядъка на това по какво молът е номер едно не получава отговор - числата в този бизнес са нещо плаващо, често и тайно. Още по-забавно става, ако споменеш друг мол. Първо се наместват в креслата си, сякаш са плътно постлани с бодлива тел, следват пет минути учтивост в стил "прекрасен обект, браво" и накрая получаваш констатацията "трудно ще успее", съпроводена с "нас няма да ни засегне".

Да, за мениджърите на всеки мол най-важното е да убедят публиката (и посетителите, но най-вече наемателите), че той е по-по-най. Просто е - това е тяхната валута. Колкото си по-посещаван, голям, модерен и атрактивен, толкова повече пари можеш да искаш като наем от търговците.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Работата е там обаче, че валутата се обезцени. През последните три четири години процесът тече бавно, а от няколко месеца видимо се ускорява. Моловете в София станаха много като за иначе малкия и беден пазар и логично цената им падна. Конкуренцията свърши работа и ситуацията е променена: наемните нива са понижени, магазините (особено най-големите) вече са в позицията да поставят изисквания, комуникацията рентиер - търговец отдавна не е еднопосочна, а договорите за по пет - десет години със свирепите клаузи, макар и още да важат, на практика са бостанско чучело, с което рядко някой се съобразява.

Последната вълна откривания на големи молове беше неизбежна - при отдавна стартирали проекти за отказване няма как да се мисли. Ефектите са видими и ще стават още по-отчетливи: след голямата треска за завладяване на пазара и преди да са достигнали зрялата си възраст с мечтаната улегналост на потреблението, моловете навлизат в етапа на битката помежду си - за клиенти и наематели. При ограничен пазар и маргинален ръст на доходите (даже по официални данни) тази битка неизбежно води до канибализъм.

С една дума - за да успее един мол, той вече няма как да не изземе от парите, харчени довчера в другите. А те не се увеличават.
Показателят "средна покупка" на посетител в моловете, е сред онези, заключени в чекмеджетата на мениджърите им. Макар и всеки търговски център да има електронна система, която брои колко души влизат всеки ден, а наемателите да са длъжни да докладват оборотите си, резултатът от аритметиката между двете е тайна. Според информация от участници на пазара, която все пак някои от тях споделиха с "Капитал", средно един посетител на мол харчи в него пет евро. При осем мола със средно по 20 хил. клиенти на ден това прави 1.6 млн. лв. среднодневно, или над половин милиард лева годишен оборот в моловете. Това - с всички уговорки, че сметката е груба и спекулативна, най-малкото защото официални данни не дава почти никой.



Разбира се, разпределението между самите молове е различно. Показателят, по който търговските центрове мерят популярността си - валутата, за която говорим, е съотношението търговска площ към брой клиенти на ден. Стандартно тя трябва да е 0.7-0.8 души на квадрат. И макар също да е тайна, по неофициални данни за много молове и това е трудно постижимо.

Осем години по-късно

Ако сега някой инвеститор в мол трябваше да реши какво да построи на земята си, това едва ли би бил търговски център. Осем години след появата на първите молове на софийския пазар вече работят осем такива, без да броим ЦУМ, Sofia Outlet Center и няколко по-малки. Догодина се задава и девети - Plaza West, засега последен.

Казано в числа, само за две години търговската площ на софийските молове се е удвоила и вече гони 400 000 кв.м. В същото време доходите, дори в голям и разрастващ се (основно заради миграцията) град като столицата, се увеличават със значително по-бавни темпове (виж графиките). Освен това малка част от тях остават като разполагаем доход, т.е. това, което бихме дали за шопинг и развлечения. Иначе казано, дори статистически София още да изостава като търговски площи на човек от населението спрямо големите градове в Европа, то повече изостава като доходи и покупателна способност. Явление, което асет мениджърът на Mall of Sofia Ноах Мааян определя като "плитки джобове", а този на The Mall Франсис Уайтинг описва така: хората не са сигурни в бъдещето и трудно харчат дори малкото пари, които им остават, след като напазаруват храна и покрият месечните си разходи.

Дори да оставим настрани алтернативи като тази да инвестираш свободните си пари или да ги дадеш за почивка, надпреварата на моловете за тях не е по-лека. Допреди 4-5 години тя не се усещаше, защото в София още имаше само два шопинг центъра - Mall of Sofia и City Center Sofia. През пролетта на 2010 г. обаче картината се промени най-малко по две причини. Първо - отвориха двойно по-големите като площ The Mall и Serdika Center. И второ - кризата вече се усещаше с пълна сила, потреблението рязко се сви и търговците преосмислиха плановете си за нови обекти.

Още тогава те започнаха да изпитват ефекта от това, което на езика на бизнеса се нарича канибализация - всеки нов магазин на марката "изяжда" част от продажбите на вече работещите, защото потреблението не расте. Така наемателите станаха много по-предпазливи при решенията къде да влязат (виж текста за търговците) и както се изрази един от тях, "се научиха да смятат". От своя страна и мениджърите на молове (някои с известно закъснение) станаха по-диалогични, за да успеят да привлекат и задържат добри наематели.
Кризата обаче не си е отишла. И дори през последната година някои от консултантските компании да отбелязват леко съживяване в продажбите на дрехи и обувки, преобладава усещането, че хората се чувстват несигурни и спестяват, вместо да харчат.

Ако към това добавим поредната, трета, вълна търговски площи с отварянето на Bulgaria Mall, Paradise Center, Mega Mall и наскоро открития Sofia Ring Mall, поне за момента пазарната картина не е в много светли тонове. Или отново по думите на Франсис Уайтинг "пазарът е пренаситен и стагниращ".

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Как се стигна дотук"