С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 22 ное 2014, 17:00, 15452 прочитания

Свещеният храм на търговците

Ако има идеален момент за предоговаряне на по-изгодни условия за присъствие в моловете, той е сега

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Бизнесът на търговските центрове в София

Гладът на моловете

Навлизането на много и големи търговски центрове на малкия и беден софийски пазар неизбежно ги води към канибализма

Оцеляване за великани

Зад блестящите фасади на моловете се крият спадащи приходи и загуби



"Моят дом се нарича молитвен дом, а вие го обърнахте на вертеп от разбойници." Така, поне според евангелието, казал Исус, докато гонел търговците и гневно преобръщал масите, на които се продавали атрибути за задължителните жертвоприношения в храма му в Йерусалим. Извън странната логика защо църквата се гневи на продавачите, а самата тя настоява за безплатно агне от верующите, от векове търговците всъщност не скърбят за чуждия храм и предпочитат собствените си - пазари, базари, пешеходни улици, търговски центрове. Най-свещеният от тях безспорно е молът - дворец на шопинга, Мека на разточителството, мечта на всеки продавач. Нищо чудно, че при отварянето на първите молове в София търговците бяха готови на всичко, за да влязат вътре. Още по-малко е чудно, че когато гигантските храмове станаха много, търговците усетиха, че е време да се пазарят - нали всъщност това работят.

Ако изобщо има идеален момент за договаряне на максимално изгодни условия в договорите с моловете, той е сега. За сравнително кратко време - осем години, в София големите търговски центрове от два станаха осем. И ако в началото на инвазията им (която услужливо за тях съвпадна с розовия период преди кризата) този бизнес беше "на продавачите", сега е точно обратното - на купувачите. Наемите падат, условията се предоговарят, обвързващите клаузи в договорите по-скоро носят бонуси за наемателите, отколкото да ги товарят с трудно изпълними ангажименти, а към по-утвърдените марки доскоро арогантните стопани на молове са принудени да приемат ролята на ухажори с всички последствия от това.


Колко струва конкуренцията

За точен ценоразпис на наемите в моловете не може да се говори. Нито пък за такъв в който и да било мол поотделно - всичко е въпрос на преговори, позиции на двете страни и местоположение и тип на обекта. Затова и няма как да се сметне с точност с колко са намалени наемните нива, откакто конкуренцията върлува в техния сектор. Спад обаче при всички положения има и той варира по думите на самите участници на този пазар от 10 до 40% спрямо четири години назад.

Разбира се, преди да се стигне дотук, се мина през болезнения и за двете страни етап, в който моловете се опитваха да удържат нивата на наемите и да принудят обектите да ги плащат, прилагайки съответните клаузи в договорите си с тях. Движенията в тази посока, разбира се, се оказаха безрезултатни, цените паднаха, миксът от наематели се смени, а в много от случаите новопоявилите се търговци завариха по-изгодни условия.



Като цяло типовете наеми в моловете са два: подоходен (процент от оборота) - понякога с минимален праг, и стандартен - в евро на квадратен метър. Отделно се плаща т.нар. service charge - такса за поддръжка на мола, която обикновено е 5-6 евро на квадрат, плюс комуналните разходи - основно ток. Най-широко разпространен е моделът със стандартния наем.

В самите договори често все още присъстват точките, че те се сключват за пет или десет години и при прекратяването им от страна на търговеца той дължи наемите до края на периода. На практика обаче почти никой от моловете няма желание да се позовава на тях, защото опитът до момента е доказал, че лесно се заобикалят - доста от търговците наемат площи в моловете през специално създадени за целта дружества, които лесно могат да бъдат "изпразнени". С една дума, ако някой иска да затвори обекта си в даден търговски център, нищо не го спира да се изнесе оттам, без да плаща неустойки, а въпросното дружество, дори да бъде осъдено, ще се окаже собственост например на безработен без никакво имущество и с 10 подобни фирми.

Практиката (не че е лоялна) заедно с конкуренцията всъщност излекува моловете от иначе обяснимото им желание просто да рентиерстват със затворени за спадовете в бизнеса очи.

Почти отсъства (или лесно се прекратява) вече и практиката да се сключват договори, предвиждащи редовна годишна индексация на наемите нагоре. Моловете, разбира се, предпочитат дългосрочните ангажименти - обичайно пет години, максимум с възможност за предсрочно прекратяване след три години и половина с шестмесечно предизвестие. Но пък рядко дори опитват да договорят поетапен ръст на наема.

"В един от моловете влязохме в добрите за тях времена на цена 40 евро на квадратен метър, а няколко години по-късно, при вече срутен от кризата пазар, се оказахме с наем 65 евро на квадрат", разказа търговец, пожелал компанията му да не се цитира. "Просто отидох при тях и им казах, че си тръгвам. Три часа по-късно се обадиха с нова оферта", добави той.

С две думи - моловете вече отдавна не действат от позицията на силата. Клаузата, която е останала навсякъде, е тази с конфиденциалността. Затова, макар и много от търговците да разказаха подробно за отношенията си с моловете, предпочитат имената им да не са публични.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Главният архитект на София предлага промените в ЗУТ. Но отказва да ги обясни 1 Главният архитект на София предлага промените в ЗУТ. Но отказва да ги обясни

"Капитал" поиска от Здравко Здравков да даде детайли и примери за внесените законови предложения за ателиета, апартхотели, общежития, системи за паркиране, но не получи отговор

20 ное 2019, 1660 прочитания

Искам ново и по-хубаво жилище 2 Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

15 ное 2019, 9641 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Строителство и имоти" Затваряне
Руските купувачи се оттеглят от Черноморието

Причините са ограниченията за пътуване на руснаци, както и обезценяването на рублата

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10