Свещеният храм на търговците

"Моят дом се нарича молитвен дом, а вие го обърнахте на вертеп от разбойници." Така, поне според евангелието, казал Исус, докато гонел търговците и гневно преобръщал масите, на които се продавали атрибути за задължителните жертвоприношения в храма му в Йерусалим. Извън странната логика защо църквата се гневи на продавачите, а самата тя настоява за безплатно агне от верующите, от векове търговците всъщност не скърбят за чуждия храм и предпочитат собствените си - пазари, базари, пешеходни улици, търговски центрове. Най-свещеният от тях безспорно е молът - дворец на шопинга, Мека на разточителството, мечта на всеки продавач. Нищо чудно, че при отварянето на първите молове в София търговците бяха готови на всичко, за да влязат вътре. Още по-малко е чудно, че когато гигантските храмове станаха много, търговците усетиха, че е време да се пазарят - нали всъщност това работят.

Ако изобщо има идеален момент за договаряне на максимално изгодни условия в договорите с моловете, той е сега. За сравнително кратко време - осем години, в София големите търговски центрове от два станаха осем. И ако в началото на инвазията им (която услужливо за тях съвпадна с розовия период преди кризата) този бизнес беше "на продавачите", сега е точно обратното - на купувачите. Наемите падат, условията се предоговарят, обвързващите клаузи в договорите по-скоро носят бонуси за наемателите, отколкото да ги товарят с трудно изпълними ангажименти, а към по-утвърдените марки доскоро арогантните стопани на молове са принудени да приемат ролята на ухажори с всички последствия от това.