С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 20 мар 2015, 17:35, 21219 прочитания

Стайко Стайков: Цената на земята ще продължи да расте, но с малко

Председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил

Стайко Стайков е изпълнителен директор на "Ставен" от 2010 г. и представлява най-големия собственик на земеделска земя в България – компаниите от групата "Ромфарм". От февруари 2015 г. е председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Завършил е Института по туризъм "Алеко Константинов" в Бургас и има бакалавърска степен по туризъм в Бургаски свободен университет. През 2006 г. завършва ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" – Стопански факултет, който е филиал към Икономическия институт при БАН - София, с магистърска степен по финанси.
Бюджетната комисия одобри промяна, с която дружествата със специална инвестиционна цел ще бъдат изключени от поправката за собствеността в закона за земеделската земя, която налага огромни глоби, ако има и един чужд акционер в публично дружество. Асоциацията обедини ли се около общо становище по въпроса?

Не искам да изразя само лично мнение, а на целия управителен съвет и сега го подготвяме. Като нов председател на асоциацията инициирах две събрания и дискутирахме закона. Може би големият интервал от време, който се допусна от гласуването му и приемането на глобите, доведе до успокояване и неглижиране на проблема. Всеки се надяваше, че щом не се гласува, ще се размине като глоби или ще се прегласува и ще се намери нова, по-добра форма и мажоритарните собственици в публичните дружества да не бъдат санкционирани.
Много хора говорят, че големите собственици на земеделска земя имаме интерес от този закон. Искам ясно да кажа, че ние нямаме абсолютно никакъв интерес. Спрягат едно-две дружества – по пътя на логиката сме ние от групата "Ромфарм" и "Агрион". Ние се занимаваме основно с покупка и управление на земи, доходите ни са от рента и от отдаване на окрупнени земи под аренда.


Казвате, че не бихте купили тази земя, ако излезе на пазара, така ли?

Ако се наложи да се продава, ще бъде купена от големите земеделски производители, които са собственици на земя. Не знам кой е предложил текста, но ако някой има интерес, не сме ние. Причините са няколко. Ние в "Ромфарм" купуваме на средна цена 600 - 700 лв. за декар и невинаги стигаме до покупка, публичните дружества по отчети продават на цена над 1100 лева за декар и ние нямаме интерес да купуваме на тази цена. Най-големите купувачи са местните арендатори, които работят земята, имат информация, имат достатъчно пари и работят през кметовете и поземлените комисии, буквално вадят наследниците от къщите им, за да продадат земята си.
Фермерите желаят да окрупняват площите си и купуват само в определени землища. Има големи арендатори, които не желаят никой друг да влиза в землището им. А когато имаш конкретен интерес, плащаш повече. Докато ние купуваме в цялата страна и имаме възможност да избираме само когато ни предложат атрактивна цена. При "Ромфарм" е видно от Агенцията по вписванията на какви цени купуваме. Според мен, ако се изсипят тези декари на пазара, цената няма да се промени, просто голяма част от земята ще бъде изкупена от фермерите по места и малка – от останалите фондове и по-големи компании.
Няма как пакет от 500 - 700 хил. дка, колкото имат публичните дружества, да срине пазара и по още една причина. След затварянето на КТБ депозантите имат много свободен ресурс и са настроени да купуват земя. Тук се появява нов проблем - в България има много различна земя и при покупки трябва да се търсят добри консултанти, а всеки да отиде на терен, за да види какво купува. Започнаха да се случват сделки за земя, която не струва и 50 лева за декар, а се продава на десет пъти по-високи цени и е необработваема – мери, пасища, ливади, изоставени ниви, залесени територии, храсти. Включително има земи, които се водят възстановени като ниви, а става въпрос за скали в Странджа-Сакар, в полупланинските райони. Ние включително сме закупили в началото на работата си 60-годишна гора, за която пишеше, че е нива.
Сега идват хората и казват на посредниците – искаме земя. Те отвръщат – 1000 лв. е декарът, и им продават и некачествена земя. Проблемът ще започне, когато пробват да отдават земята си под аренда, а тя е неработима. Ще се получи същото, както когато продавахме с 5-годишни договори апартаменти на ирландците. Когато договорите приключеха, се оказа, че апартаментът е продаден пет пъти по-скъпо, плащали са им пет години ниски наеми и в един момент това приключи и на пазара излязоха апартаменти на много ниски цени. Това е от голямо значение.

Борсовите играчи предлагат въобще да се изключат публичните дружества от този текст. Вие какво предлагате?



В момента не предлагам нищо. Според мен, ако законът остане в този си вид, трябва да има компромисен вариант и го търсим в момента. Не е нормално мажоритарните собственици в дружествата, притежаващи земеделска земя, да са българи и дружествата да бъдат санкционирани заради това, че чужд гражданин или фирма си е купила 1-2%, включително и една акция от дружествата. По този начин законът принуждава дружествата или да продават земеделска земя, или да търсят варианти, които не са ни известни, за да могат да избегнат закона. Но по насилствен начин да изкарваме успешни играчи от пазара, като в публичните дружества инвестиции имат и пенсионни фондове, е атака срещу нацията, срещу спестяванията й. Най-важното е, че ще загубим доверието на инвеститорите и ще се сринем в класацията им като дестинация за инвестиции. Искаме да сме пълноправен член на ЕС, да привличаме инвеститори и в един момент налагаме санкции, които влизат със задна дата, не оставяме шанс на тези компании и им даваме няколко месеца до драстичните мерки.

Колко земя притежават всякакви дружества, заплашени от глоби?

Малко под 1 млн. декара. Това е 3% от обработваемата земя на страната. Сред засегнатите има физически лица, които ще успеят да прехвърлят собствеността си на българска фирма, но има и дружества със специална инвестиционна цел като "Адванс терафонд", които няма да успеят. Лошо е, че правим закон и искаме да разделим едните инвеститори от другите – не можем да делим инвеститорите на един по-бял от другия. С този закон се създава санкция за хора, които са създали работни места, инвестирали са в България и това е било позволено. Трайните насаждения са голяма инвестиция на декар. Има например много инвестиции от трети страни в трайни насаждения.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Приходите на софийските молове "Сердика" и "Парадайз" са нараснали с над 8% 1 Приходите на софийските молове "Сердика" и "Парадайз" са нараснали с над 8%

В отчета на собственика им - южноафриканския NEPI Rockcastle, е записано, че търговският център в Пловдив ще е готов следващата есен

24 фев 2020, 2711 прочитания

От състезателните писти до строителство на супермодерни вили От състезателните писти до строителство на супермодерни вили

Пламен Кралев - бивш автомобилен състезател, баща на пет деца, бизнесмен и предприемач

21 фев 2020, 4563 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Строителство и имоти" Затваряне
Пазарът на имоти в България още е тънък, но дава добри възможности

Европа е добра инвестиционна дестинация, половината от сделките са с американци, казва упралвяващият директор на MBL CBRE

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10