Стайко Стайков: Цената на земята ще продължи да расте, но с малко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стайко Стайков: Цената на земята ще продължи да расте, но с малко

Асоциацията смята да продължи да популяризира комасационните проекти, казва Стайко Стайков.

Стайко Стайков: Цената на земята ще продължи да расте, но с малко

Председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи пред "Капитал"

Десислава Николова
22033 прочитания

Асоциацията смята да продължи да популяризира комасационните проекти, казва Стайко Стайков.

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Профил

Стайко Стайков е изпълнителен директор на "Ставен" от 2010 г. и представлява най-големия собственик на земеделска земя в България – компаниите от групата "Ромфарм". От февруари 2015 г. е председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Завършил е Института по туризъм "Алеко Константинов" в Бургас и има бакалавърска степен по туризъм в Бургаски свободен университет. През 2006 г. завършва ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" – Стопански факултет, който е филиал към Икономическия институт при БАН - София, с магистърска степен по финанси.

Бюджетната комисия одобри промяна, с която дружествата със специална инвестиционна цел ще бъдат изключени от поправката за собствеността в закона за земеделската земя, която налага огромни глоби, ако има и един чужд акционер в публично дружество. Асоциацията обедини ли се около общо становище по въпроса?

Не искам да изразя само лично мнение, а на целия управителен съвет и сега го подготвяме. Като нов председател на асоциацията инициирах две събрания и дискутирахме закона. Може би големият интервал от време, който се допусна от гласуването му и приемането на глобите, доведе до успокояване и неглижиране на проблема. Всеки се надяваше, че щом не се гласува, ще се размине като глоби или ще се прегласува и ще се намери нова, по-добра форма и мажоритарните собственици в публичните дружества да не бъдат санкционирани.

Много хора говорят, че големите собственици на земеделска земя имаме интерес от този закон. Искам ясно да кажа, че ние нямаме абсолютно никакъв интерес. Спрягат едно-две дружества – по пътя на логиката сме ние от групата "Ромфарм" и "Агрион". Ние се занимаваме основно с покупка и управление на земи, доходите ни са от рента и от отдаване на окрупнени земи под аренда.

Казвате, че не бихте купили тази земя, ако излезе на пазара, така ли?

Ако се наложи да се продава, ще бъде купена от големите земеделски производители, които са собственици на земя. Не знам кой е предложил текста, но ако някой има интерес, не сме ние. Причините са няколко. Ние в "Ромфарм" купуваме на средна цена 600 - 700 лв. за декар и невинаги стигаме до покупка, публичните дружества по отчети продават на цена над 1100 лева за декар и ние нямаме интерес да купуваме на тази цена. Най-големите купувачи са местните арендатори, които работят земята, имат информация, имат достатъчно пари и работят през кметовете и поземлените комисии, буквално вадят наследниците от къщите им, за да продадат земята си.

Фермерите желаят да окрупняват площите си и купуват само в определени землища. Има големи арендатори, които не желаят никой друг да влиза в землището им. А когато имаш конкретен интерес, плащаш повече. Докато ние купуваме в цялата страна и имаме възможност да избираме само когато ни предложат атрактивна цена. При "Ромфарм" е видно от Агенцията по вписванията на какви цени купуваме. Според мен, ако се изсипят тези декари на пазара, цената няма да се промени, просто голяма част от земята ще бъде изкупена от фермерите по места и малка – от останалите фондове и по-големи компании. Няма как пакет от 500 - 700 хил. дка, колкото имат публичните дружества, да срине пазара и по още една причина. След затварянето на КТБ депозантите имат много свободен ресурс и са настроени да купуват земя. Тук се появява нов проблем - в България има много различна земя и при покупки трябва да се търсят добри консултанти, а всеки да отиде на терен, за да види какво купува. Започнаха да се случват сделки за земя, която не струва и 50 лева за декар, а се продава на десет пъти по-високи цени и е необработваема – мери, пасища, ливади, изоставени ниви, залесени територии, храсти. Включително има земи, които се водят възстановени като ниви, а става въпрос за скали в Странджа-Сакар, в полупланинските райони. Ние включително сме закупили в началото на работата си 60-годишна гора, за която пишеше, че е нива.

Сега идват хората и казват на посредниците – искаме земя. Те отвръщат – 1000 лв. е декарът, и им продават и некачествена земя. Проблемът ще започне, когато пробват да отдават земята си под аренда, а тя е неработима. Ще се получи същото, както когато продавахме с 5-годишни договори апартаменти на ирландците. Когато договорите приключеха, се оказа, че апартаментът е продаден пет пъти по-скъпо, плащали са им пет години ниски наеми и в един момент това приключи и на пазара излязоха апартаменти на много ниски цени. Това е от голямо значение.

Борсовите играчи предлагат въобще да се изключат публичните дружества от този текст. Вие какво предлагате?

В момента не предлагам нищо. Според мен, ако законът остане в този си вид, трябва да има компромисен вариант и го търсим в момента. Не е нормално мажоритарните собственици в дружествата, притежаващи земеделска земя, да са българи и дружествата да бъдат санкционирани заради това, че чужд гражданин или фирма си е купила 1-2%, включително и една акция от дружествата. По този начин законът принуждава дружествата или да продават земеделска земя, или да търсят варианти, които не са ни известни, за да могат да избегнат закона. Но по насилствен начин да изкарваме успешни играчи от пазара, като в публичните дружества инвестиции имат и пенсионни фондове, е атака срещу нацията, срещу спестяванията й. Най-важното е, че ще загубим доверието на инвеститорите и ще се сринем в класацията им като дестинация за инвестиции. Искаме да сме пълноправен член на ЕС, да привличаме инвеститори и в един момент налагаме санкции, които влизат със задна дата, не оставяме шанс на тези компании и им даваме няколко месеца до драстичните мерки.

Колко земя притежават всякакви дружества, заплашени от глоби?

Малко под 1 млн. декара. Това е 3% от обработваемата земя на страната. Сред засегнатите има физически лица, които ще успеят да прехвърлят собствеността си на българска фирма, но има и дружества със специална инвестиционна цел като "Адванс терафонд", които няма да успеят. Лошо е, че правим закон и искаме да разделим едните инвеститори от другите – не можем да делим инвеститорите на един по-бял от другия. С този закон се създава санкция за хора, които са създали работни места, инвестирали са в България и това е било позволено. Трайните насаждения са голяма инвестиция на декар. Има например много инвестиции от трети страни в трайни насаждения.

Как се развива пазарът на земя в момента?

По административно-метеорологични причини пазарът спира през първите четири месеца на годината и обикновено тогава се коментира, че земята е свършила. Факт, че голяма част от сделките вече са основно на вторичния пазар и замени, което възприемам като вид комасация, вместо да се делят парцелите. Цената на земята се определя от ползвателите по места. Всеки има някаква информация, много малко фирми като нашата имат офиси в цялата страна. Арендаторите са основни купувачи, фондовете купуват през трета-четвърта ръка и посредниците вдигат цената.

Ние купуваме в цялата страна. Цените са много различни. В Централна и Северна България те са между 800 и 1000 лева на декар. Говорим за ниви, защото много хора бъркат и в момента купуват пасища и мери. В Силистра цената е от 1100 до 1300 лева на декар, като 1300 лева струват по-големите пакети. В Добруджа земята е над 1500 лева на декар, като частични сделки има и под тази цена. Около покупките ни в този регион мисля, че земите в България са надценени, защото търсенето е по-голямо от предлагането. Ние купуваме и в Румъния, но цената в Добруджа там на относително комасирани парцели е 350 - 380 евро максимално, като в останалите райони е 200 - 250 евро на декар. В Пловдивско и Стара Загора цените варират между 500 и 800 лева за декар. В Бургаско земята струва 950 - 1000 лв. за декар, в Ямболско има доста обработваема земя и тя е на цени между 800 и 1000 лева. Единствената година, в която цената на земята е падала, беше 2009 г. по времето на кризата. Оттогава само расте. На места тя ще се задържи, само на малко места, където има конкретен интерес или където някой комасира и има конкретен проект, ще се увеличи.

Трендът от около 10% нагоре на година според мен ще се запази. Ще има и лек скок, защото има европейско финансиране за проекти в планински и полупланински райони и там вероятно цените ще се увеличат. В момента земите там се продават между 350 и 500 лева на декар. Според мен рентите тази година ще се задържат също и покачването ще бъде много малко – 2-3%, ако има такова.

Каква е големината на средния парцел земя и каква е във фондовете?

Големината е различна. В момента никой не може да каже точно, защото всеки прави изчисления на базата на различни дружества. Някои от компаниите са собственост на едни и същи акционери и те са съседни парцели, но не са обединени, защото се налага прехвърляне и то оскъпява процеса. На този етап в Северна България големината на парцела е не повече от 8 декара, в Южна - 5-5.5 дка.

Как очаквате да се отрази промяната при субсидиите - по-високи суми за дребни стопанства и таван за едри производители? Ще се търси ли разделяне на земята?

Има доста нови схеми, по същата логика има допълнителна субсидия и за над 300 декара. Аз не очаквам да има разделение на имоти. Има много уловки в схемата за субсидиране на земя до пет декара. Много хора си мислят, че отиват, заявяват 5 декара и си взимат парите. Те трябва да се регистрират като земеделски производители, да имат плащани осигуровки, има много изисквания, за да се стигне до еврофинансиране. Проблем в България е, че не се обяснява много добре кое как трябва да се направи и после започват делата. Трябва да има предварителни консултации, хора, които да обработят тази информация и да обучават земеделските стопани.

Очаквате ли малките стопани да търсят да купуват земя?

Да, ако нямат. Някои имат собствена и тепърва ще я работят. Има такива, които все още не си работят земята. Все още не сме достигнали до момента, в който през 1988 г. се работеха около 44 млн. декара. Сега статистиката е, че се обработват 35-36 млн. дка. Има обаче един друг проблем, който не е уреден законодателно. В момента в много от землищата работят земята и за да не плащат рента, не я заявяват. Няма как да се разбере, че тази земя се работи. Според мен буферът от земя, която се обработва, но за нея не се плаща рента, е около 1 млн. декара.

Как очаквате да реагират едрите ползватели на земя на намалението на базовите субсидии?

Намаля сумата като единно плащане на площ, но за сметка на това има много други допълнителни програми, които се вземат на единица площ, които се наслагват върху основната субсидия и по този начин техният доход се увеличава. Обикновено по-големите дружества ползват агроекология, сега ще ползват доста други програми, някои за птици, други за паяци, има много добавки. В по-лошите райони никой не очаква само единното плащане на площ, макар че на тези, които разчитат само на него, ще им бъде трудно. Идеята е не просто да се получава една субсидия, а всеки да развива стопанството си към нещо по-добро. Друг е въпросът ние какво развиваме. Има биоземеделие, много неща като програми. Коментари обаче могат да се правят следващата година, когато се види кои програми ще бъдат ефективни и колко процента от тях ще усвоим.

По какви програми работи асоциацията?

В момента членове на асоциацията сме осем компании. Кумулативно притежаваме 1.7 млн. декара земя. Идеята за новия програмен период и мандатът, в който аз съм председател, е да разширим членската маса на асоциацията, да поканим и физически лица собственици, които да участват в комасационните проекти, и да привлечем повече хора около идеята за окрупняването на земята.

В момента завършихме и бяха одобрени от министерството пет проекта по комасация и сега трябва да се впишат по места и да се издадат новите документи за собственост. По тях работи асоциацията в с. Раздел, Елхово, Момина църква, община Средец, с. Студена, Свиленградско, а в Северна България – в Смядово и Друмево, Шуменско. Ние ще презентираме петте проекта широко и всички грешки и трудности, които сме срещнали през този период от четири години, вече ще бъдат публични и процесът на комасация ще върви по-бързо. Държавата помага за процеса не със земи, но с администриране на проекта. Окрупняванията започнаха 2011 г., но заради редица смени в правителството имаше проблеми.

Какво трябва да се промени, за да се ускори комасацията?

Държавата може да помогне с методология, с консултанти и с информацията за конкретното землище, за да можем правилно да разпределим земята. Има много средства в следващия програмен период, въпросът е да се усвоят.

Държавата все още е голям собственик на земеделска земя, мисля, че под аренда са отдадени около 1 млн. декара от държавния поземлен фонд. Има доста големи парцели по няколко хиляди декара и може да се започне оттам, с ползвателите по места да се получат добри проекти. Идеята на комасацията е да накараме всички да участват. След проектите, ако средният ни парцел е бил 8 дка в Северна България, земята се уедрява от три до пет пъти. Ако в Южна България средният парцел на участниците в проекта е бил пет декара, той става 25 декара, което показва, че ефектът е добър.
Отделът за комасация към Министерството на земеделието много ни помага, но те нямат никакъв бюджет за реклама и не е ясно, че държавата подкрепя процеса на комасация. Ако това е по-известно, хората ще имат по-голямо доверие в уедряването на земята. Трябва да се направи допълнителна кампания за разяснение и собствениците да бъдат стимулирани да участват и това да бъде обвързано с напояване, европрограми.

Има ли интерес от чужди фирми да наемат земя?

Огромен е интересът, но чуждите фирми не са запознати със състоянието на нашето земеделие. Те идват с предложения за 1000 хектара и когато им разясним, че по сегашния закон земята е неокрупнена, договаря се по ползване и може да не е точно това, което си договорил, и че споразуменията се нарушават, се отказват. Доста инвеститори са идвали, но реално ние нямаме такива комасирани площи или ако имаме, те са отдадени дългосрочно. Инвеститорите очакват да вземат хубава земя, тя да е свободна, да платят символична рента и да реализират добра европрограма. По статистика България е с едни от най-хубавите почви в умерения климат и на глава от населението сме един от най-големите производители на слънчоглед. Инвеститорите от чужбина очакват прекият ефект от печалбата да дойде първата година, а земеделието е дългосрочна инвестиция. Ефектът не е моментален.

Трябва ли да се въведе данък за пустеещите земи?

По-скоро трябва да се види дали има пустеещи земи, да се намери формата, под която да се провери коя земя от кого се работи, да няма фалшиви договори, да няма земя, която се работи без договор. Терминът пустееща земя е проблем. Аз мога да сключа с вас един договор и земята става непустееща. В момента в Държавен фонд "Земеделие" може да се провери кой е очертал земята и взима субсидия. В същото време на терен може да се види, че не се работи. Кое е пустееща земя? Трябва обаче да се реши проблемът с неправомерното ползване на земя. Задължително трябва да има текст, че земя се работи с договор със собственика.

Как се развиват компаниите от групата "Ромфарм"?

В момента притежаваме около 1.06 млн. декара земя. Пазарът на земя е по-слаб, големите дружества купуваме трудно и вече основно внимание отделяме на управлението на притежаваните земеделски земи. Преди 2-3 години управлението не беше толкова важно заради ниската рента. В момента обаче тя е висока. Затова всички фондове, включително и ние, започнахме не само да отдаваме под аренда, но и сами да обработваме част от земята си.

Профил

Стайко Стайков е изпълнителен директор на "Ставен" от 2010 г. и представлява най-големия собственик на земеделска земя в България – компаниите от групата "Ромфарм". От февруари 2015 г. е председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Завършил е Института по туризъм "Алеко Константинов" в Бургас и има бакалавърска степен по туризъм в Бургаски свободен университет. През 2006 г. завършва ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" – Стопански факултет, който е филиал към Икономическия институт при БАН - София, с магистърска степен по финанси.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    ceneto avatar :-|
    ceneto

    факта че не направиха нищо, не казаха нищо е показателен, какви интереси преследват, сега се оказва че работили усилено

  • 2
    onufrii avatar :-|
    onufrii

    "Най-важното е, че ще загубим доверието на инвеститорите и ще се сринем в класацията им като дестинация за инвестиции."
    А аз понеже съм от село си мислех че инвестиция е да купиш 5 дка и да построиш отгоре им примерно завод за кабели или някое цехче за някакво производство а то инвестиция било да пуснеш Зираат Банкасъ да изкупи Булгаристан на парче по 500 лева декара

  • 3
    alegria avatar :-|
    Dum vivimus, vivamus

    До коментар [#2] от "onufrii":

    Най-големият собственик на земеделска земя в България не е Зираат, а групата Ромфарм зад която стоят руски капитали. Та другаде трябва да търсим зависимости

  • 4
    adenauer avatar :-|
    adenauer

    В България са назрели условията за една мащабна национализация и експроприация на земята и привеждането и в ред и правила па Германска схема и структури.Сегашните латифундисти с милиони декари е комунистическа и агентурна ДС собственост ,която води единствено до уродлива експлоотация на деиствителните собственици принудени по силов път да дадат земята си под аренда при условия наложени от комунягите латифундисти.Държавата въобще липсва ,като регулатор и законодател по Европейски модел.Само и единствено Германския модел на ТОТАЛНА декомунизация ,ЛУСТРАЦИЯ ,Национализация и Народен съд над тези комунистически и агентурни крадци и далавераджии ще възстановят справедливоста и морала в политиката и в частност в земеделието и животновъдството.Германския модел и опит ще спасят България .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Българи на Бяло море

Българи на Бяло море

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK