Промени се предвиждат и за провеждането на търговете – всеки участник ще може да има право само на едно предложение, което подава с внесен задатък. Задатъкът е 10% от началната цена на продажбата. Сега се допуска той да има няколко предложения, стига да са оформени в плик и с квитанция за внесен задатък. Предвижда се офертите за покупка да не могат да бъдат с повече от 30% над началната цена. Сега за такива се приемат само тези под началната. Наддаването трябва да позволи и повече конкуренция, предвижда законопроектът. Вместо със стъпка от един задатък устното наддаване ще става с половината от стойността му. Важна промяна е и срокът за внасяне на парите при спечелен търг – две седмици вместо само една, както е досега. Според Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители, възможно е това да доведе до повече участници, които купуват имоти с помощта на банково кредитиране. Краткият срок досега създава пречка да се оформят и получат документите за банков заем, поради което тази възможност се използва рядко.

На пазарна цена, с децентрализация

Дичев коментира, че предложението началната цена на търговете да е 85% от оценката е част от мерките за защита на длъжниците. "Стремежът е продажбите да се правят колкото може по-близо до пазарната цена", посочи Дичев. Той обясни, че за да не се връща ГПК към възможността за обжалване на оценките, е предвидено те да се правят с вещи лица. Преди няколко години, когато съществуваше възможност за обжалване, това блокираше цялото изпълнително производство, тъй като длъжниците постоянно внасяха жалби и процесът така и не можеше да започне, припомни Дичев.

По думите му важна промяна е и ограничаването на възможността делата за изпълнение да се местят в канторите на съдебни изпълнители из цяла България. Сега например, ако длъжникът е със седалище в София, както са почти всички банки, те си избират съдебни изпълнители от столицата. За длъжниците обаче често е трудно да пътуват дотук, ако са от Силистра, Варна, Бургас, и това е в тяхна вреда, смята Дичев. Предвижда се делата да се дават на съдебни изпълнители според регистрацията на имотите, за които се иска продажба, а движимите вещи по адрес на длъжника. По делата за издръжки на деца, заплати и обезщетения за работа взискателят може да си избере съдебен район според своя адрес. Т.е. ако банка иска да събира дълг на длъжник от Шумен, който няма нищо в София, тя ще трябва да избере изпълнител в района на Шумен. Ако обаче работник от София има да получава пари от работодателя си от друг град, той ще може да избере дали да отиде при съдебен изпълнител в столицата или в района, където е длъжникът му.

С промените в ГПК се прави и нов опит за въвеждане на електронния запор. Досега той не се ползваше, тъй като няма наредба. Сега се предвижда правосъдният министър да издаде такава до три месеца след като промените в ГПК влязат в сила. Това би спестило много разходи на всички страни по изпълнителни дела – вместо над 500 лв. за хартиени банкови запори таксата ще е по-малко от 20 лв. и събирането на парите ще се ускори.