Бъдещето на построената сграда засега е неясно, тъй като инвеститорът не обявява плановете си. Участници и анализатори на пазара обаче са сигурни, че тя няма да работи като търговски център – просто единственият функциониращ мол в града е достатъчен. В същото време местоположението на сградата - на входа на Дунав мост от Румъния и в близост до ключови пътища, дава няколко други опции - от логистични услуги, през болница до казино.

От София към Русе

Продажбата на търговския комплекс е договорена през декември миналата година и приключила преди няколко седмици. За сделката активът е бил отделен от "Хета асет резолюшън" и внесен под формата на непарична вноска - право на собственост върху недвижим имот, в новоучреденото дружество "Дунав мол Русе". То е регистрирано в края на ноември с капитал от 1.67 млн. лв., колкото е оценката на имота. По информация на "Капитал" това е и стойността, на която по-късно компанията е продадена на софийската "Експо пропъртис" - 100% собственост на "Яркон пропъртис". Последното дружество е с едноличен собственик Красимира Зашева – вероятно съпруга на Станимир Зашев, който след покупката е определен за управител на "Дунав мол Русе" (виж карето).

Имотът включва парцел от малко над 9 дка и четириетажна сграда с разгъната застроена площ от близо 31 хил. кв.м, включително подземен паркинг. Реалната търговска площ е 23 хил. кв.м.

Един от пет

"Дунав мол" беше първият голям търговски комплекс в Русе. Строителството му започна през пролетта на 2008 г. и завърши в края на следващата година, но той така и не заработи. Инвеститор в проекта беше русенската компания "Мармег", в която равни дялове имаха Димитър Димитров и Венцислав Рачев. Компанията продължава да съществува и до днес и дори наскоро е сменила името си на "Геоспейс би", но за последните години не е подавала финансови отчети, които да покажат дали работи.

В годините преди кризата в Русе бяха обявени пет проекта за молове, движени както от пазарен оптимизъм, така и от надежди, че ще привличат купувачи от Румъния. И тогава имаше съмнения, че те са прекалено много за град, където покупателната способност не е по-висока от средната за страната. Само на хартия остана "Галерия Русе" на полската компания GTC. "Дунав мол" беше изграден докрай, но никога не заработи като търговски център, а от проекта "Гранд плаза" на община Русе и частните дружества "Денси строй" и "Приста ойл" се случи само спортната зала. "Мегамол Русе" беше открит частично, но не оцеля и така днес в града работи единствено "Мол Русе" с инвеститор Israel Theatres.

Като цяло градът сега има приблизително средна наситеност с търговски площи (виж картата), като общата отдаваема площ е 224 кв.м на 1000 души. За сравнение, в София този показател е 306 кв.м, но покупателната способност е по-висока отколкото в Русе.

Няколко са причините за провала на проектите. "България тогава се преекспонираше като страна, членка на ЕС, която се развива по-бързо от Румъния и затова ще привлече по-добри търговци. Много се залагаше и на това, че граждани от Румъния ще пазаруват в Русе", казва Росен Генев, мениджър "Търговски площи" в консултантската компания Forton. И добавя: "Разбира се, кризата е най-големият виновник да не се случат тези проекти."

Свръхочаквания при старта на проектите посочва като причина за неуспеха на другите търговски центрове и Петър Дончев, изпълнителен директор на RESB, която управлява единствения работещ търговски център в града "Мол Русе". "Не само в Русе, в цялата страна много проекти не се случиха, тъй като бумът се оказа нереалистичен", каза той. По думите му успехът при тях се дължи на комбинация от два фактора: опит в два успешни търговски центъра ("Мол Пловдив" и "Мол София" - бел. ред.) и сериозни инвеститори.

Шарени варианти

Неизвестни засега са плановете на новия собственик. Станимир Зашев няма посочен телефонен номер на софийския адрес, където са регистрирани компаниите му, а индиректно през близки до сделката страни отказа коментар пред "Капитал". От "Хета асет резолюшън" също не дадоха детайли по продажбата. Затова спряганите варианти за бъдещето на сградата са много – от частна болница (по аналогия с варненския "Мол Галерия"), през офиси под наем за фирми и митнически агенции (заради близостта до Дунав мост), до зала за хазартни игри (отново заради главните пътища и граница). Наблюдателите на пазара са единни само в това, че сградата няма логика да работи като мол.

"Не мисля, че има място за втори мол в града. И при нас имаме свободни площи, така че преди те да се запълнят, едва ли може да се разработи втори проект", каза Петър Дончев. Комплексът има близо 40 хил. кв.м отдаваема площ и заетост около 65-70%. Там се намират и всички марки, които присъстват извън София. "Това запълва нуждата на град като Русе, в който живеят около 150 хил. души, а покупателната способност е средната за страната", смята той.

"Съществуващият мол работи доста добре, откакто е отворен. Имайки предвид усилията, които са положени във времето, ще е много трудно да се появи втори конкурентен проект", коментира и Росен Генев от Forton. По думите му това би означавало всички представени марки в "Мол Русе" да дублират локациите си. "Същевременно там има още свободни площи и логично е, ако някой търговец се огледа в Русе, да избере вече развит и работещ търговски център", добави той.

"Дунав мол" обаче си има своите предимства. "Това е завършена сграда, построена, актувана, която е с охрана и целогодишно се климатизира и вентилира, т.е. поддържа се добре", посочи Генев. А това означава, че от тук нататък вариантите пред новия собственик са много.